Определение по дело №997/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2036
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100500997
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

        

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № І-2036

 

                                                

                                                     град Бургас ,24.10. 2019 година     

 

 

Бургаският   окръжен     съд ,  гражданска колегия  , в   закрито

 заседание на ................24.10.................   през

две хиляди и деветнадесета година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                           ЧЛЕНОВЕ:Пламена Върбанова

                                                              мл.с. Марина Мавродиева   

                                                                                             

                     при секретаря..................................................,като   разгледа  докладваното

                       от.............съдията М. Карастанчева................в..гр.д. №  997    по описа  за

               2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                    Производството е по чл. 248 от ГПК  и е образувано по повод молбата на адвокатските повереници на ответника-въззиваем Г.А.Г.    за  допълване на решение № І-100/27.09.2019 г.   год.постановено по настоящото дело   в частта му за  разноските.

                                                    Съдът на осн.чл. 248 ал. 2 от ГПК е съобщил на насрещната страна за исканото допълване  с указание да представи  отговор в едноседмичен срок .В писмения си отговор  въззивника чрез процесуалния си представител счита молбата за недопустима поради липса на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК  .

                                                    Молбата  е  подадена в срок и е процесуално допустима.

                                                    Разгледана по същество същата е   основателна.

                                                    С  решението  си от 27.09.2019  год. постановено по делото  съдът е потвърдил    решението  на Бургаския  районен съд по гр.д. № 6716/2018 г.,обжалвано от ищцата Б.Ж.

                                                       При описания по-горе резултат  съгласно  разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника -въззиваем     следва да се заплатят от  ищцата     направените по делото разноски  ,по което искане ,направено  в отговора на въззивната жалба и в съдебното заседание по същество  от процесуалните представители на ответника  съдът действително не се е произнесъл с решението си .Такива са били направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за един   адвокат,за което свидетелства представения договор за правна защита и съдействие – на лист 32 от делото  .Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие платеният адвокатски хонорар от ответника Г. за един адвокат   за защита пред въззивната инстанция  е в размер на 500 лв,в какъвто именно размер  следва да бъде уважено искането . Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК не е направено от противната страна .Прави се единствено възражение за недопустимост на молбата за допълване на решението поради липса на списък по чл. 80 от ГПК .

                                                    Възражението е неоснователно .

                                                    В настоящия случай се иска допълване на решението по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК,а не изменение на решението в частта относно разноските .Съдът въобще не се е произнесъл по искането за разноски ,поради което непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК не е пречка да се произнесе по искането ,респ. да го уважи .В тази връзка  непоколебима е практиката на съдилищата ,със задължителните разяснения ,дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС:

                                                    Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

                                                     Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

                                                     С оглед на горното   Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                                            О     П    Р     Е     Д     Е     Л     И   :

 

 

 

          ДОПЪЛВА решение № І-100/27.09.2019 г постановено по в.гр.д. № 997/2019 г. по описа на БОС в частта за разноските и ОСЪЖДА Б.А.Ж. ,ЕГН ********** *** ,съдебен адрес *** –чрез адв. А.А. да заплати на Г.А.Г. ,ЕГН  ********** *** ,адрес за призоваване- Бургас ,ул. „Цар Асен „ № 47 –чрез адв. К. и А.Н. сумата 500 /петстотин /лева  – направени от ответника –въззиваема     разноски по делото за въззивната инстанция.           

                                                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                             

                                                                                                                      2.