№ 362
гр. Шумен, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на "Водоснабдяване и Канализация-Шумен" ООД
гр. Шумен, ЕИК: ...., чрез пълномощника юриск. Л.З. против определение № 716 от 24.03.2022
год., с което е обезсилена Заповед № 1285/15.12.2021 г., по описа на РС Шумен, за изпълнение на
парично задължение против ЕРК. З. Ч. от гр. Шумен, издадена по ЧГД № 3293/2021 г., по описа на
РС Шумен, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му. Незаконосъобразността на обжалвания
съдебен акт се обосновава с доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 415, ал. 5 от
ГПК. Счита, че след като искът, който е указано на заявителя да предяви е предявен, това е
достатъчно, за да се приеме, че е спазен закона и не следва да се обезсилва заповедта за
изпълнение. Моли да се отмени обжалваното определение.
От ответната страна по жалбата е постъпил писмен отговор, в който се оспорва жалбата
с доводи, че задължението визирано в закона не е спазено от дружеството - заявител. РС Шумен,
прилагайки правната норма, е постановил правилно определение. Моли да се потвърди
обжалваното определение.
Шуменският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и
е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Ч. гр. д. № 3293/2021 по описа на РС Шумен е образувано по заявление на
"Водоснабдяване и Канализация-Шумен" ООД гр. Шумен, ЕИК: .... за издаване на заповед по чл.
410 ГПК. Заявлението е уважено изцяло, като срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предприети са действия по връчването, като в
едномесечния срок длъжникът ЕРК. З. Ч. от гр. Шумен е подал възражение. При правилна
преценка за наличие на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, заповедният съд с разпореждане №
427 от 10.02.2022 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си, указал е представяне на доказателства за предявяване на иска в същия срок, указал е и
последиците от неизпълнение на указанията. Съобщението е било получено от заявителя на
22.02.2022 год. В едномесечният срок заявителят не е представил доказателства по делото за
1
предявяване на иска. Поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск с обжалваното
определение районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение.
Така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК искът за установяване на вземането се
предявява в едномесечен срок от получаване на съобщението, а съгласно ал. 5 когато заявителят не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК може да послужи, както
адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена
дата на депозирането й в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и
нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е образувано исковото
производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска
- един месец от датата на уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл.
414 ГПК и неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта.
Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице
съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото
производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 ГПК.
Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането
й. Сроковете по чл. 415, ал. 4 и 5 от ГПК са преклузивни и спазването им ангажира служебната
преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.
В случая от представените към частната жалба писмени доказателства се установява, че
искът е бил предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но няма спор, че по заповедното
производство не са били представени доказателства от заявителя за предявяването му в указания
1-месечен преклузивен срок, изтекъл на 22.03.2022 г. Съгласно практиката на ВКС и
задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
които изрично е посочена настоящата хипотеза, когато законът задължава страната да представи
доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва
дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е
изпълнила процесуалните си задължения.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 415, ал. 5 от ГПК, "когато заявителят не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение... ", т. е. законодателят изисква не само предявяване на иска, но и възлага в тежест на
заявителя доказването на този факт като пречка пред обезсилването на заповедта за изпълнение. В
същия смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (напр. Определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 247 от 18.05.2009 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 166/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 88/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 360 от 19.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 282/2010 г., II т.
о., ТК, Определение № 337 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 273/2012 г., IV г. о., ГК,
Определение № 315 от 13.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 314/2011 г., III г. о., ГК, Определение №
115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 291 от 12.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 253/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 241/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 476 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2174/2013 г., I т.
о., ТК, Определение № 944 от 16.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2010 г., I т. о., ТК,
Определение № 924 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 646/2012 г., II т. о., ТК, Определение №
897 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 483 от 5.10.2009 г.
на ВКС по ч. т. д. № 444/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 442 от 24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 494/2010 г., II т. о., ТК), според която, в срока по чл. 415 ГПК заявителят трябва не само да
2
предяви иска относно вземането си, но в същия срок е длъжен и да представи по заповедното
производство доказателства за предявяването, а пропускът да извърши това води до обезсилване
на самата заповед, дори искът да е редовно и своевременно предявен.
Относно надлежния начин на уведомяване, ВКС приема, че представянето на
доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 5 от ГПК предполага не само изпращане и постъпване в
регистратурата на искова молба от страна на заявителя, но и уведомяване на заповедния съд, че
искът е предявен - напр. чрез представяне на копие от исковата молба и данни за депозирането й,
или с нарочно съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото
производство. И обратно: самият факт на предявяване на исковата молба в съда, включително и
когато е налице съвпадение в институцията (т. е. един и същ районен съд и един и същ съдебен
състав) по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени
изискванията по чл. 415, ал. 5 от ГПК. Още по категорично е становището, изразено в
Определение № 945 от 23.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 631/2012 г., II т. о., ТК, съгласно което
"съдът, разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали
заявителят е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, включително в случаите,
когато заповедното и исковото производство са висящи пред един и същ съдебен състав".
Следователно, доказателствата за предявяване на иска следва да се представят по
делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като те имат значение и са годни да
породят правни последици именно и само по това дело, както и че само съдията – докладчик по
това дело е компетентен да прецени, какви са тези правни последици. Дори доказателствата да се
представят пред същата съдебна институция, но по друго дело, няма процесуален ред, по който те
да бъдат приобщени като доказателства по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, и да предотвратят обезсилването им.
От друга страна, съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да
извършва проверка, дали е постъпила искова молба с предмет, съвпадащ с този по заявлението по
чл. 410 от ГПК, нито да събира данни за датата на депозирането й, тъй като такова задължение не
му е вменено от закона. Той би могъл единствено да извърши справка, ако представените му от
заявителя доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни, но в настоящия случай
такива доказателства липсват въобще, поради което районният съд не е имал повод и основание за
по-задълбочена проверка. Още повече, че с разпореждане № 427 от 10.02.2022 г. съдът изрично е
указал на заявителя не само, че има възможност да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, но и че следва да представи доказателства за това в същия срок, т. е. съдът е
имал основание да очаква, че такива доказателства ще бъдат представени, ако искът действително
е предявен.
Същевременно, следва да се има предвид, че пред заповедния съд не са били
представени каквито и да било данни, допускащи предположение за претендираното от
жалбоподателя предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, които биха дали повод за извършване на
служебна проверка от страна на съда. Поради това в случая не е налице и някое от специфичните
изключения, предмет на разглеждане напр. в Определение № 729 от 31.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 695/2011 г., I т. о., ТК и Определение № 683 от 18.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 624/2011 г., I т.
о., ТК, в които е прието, че, в случай на съмнение, съдът следва да укаже на страната да представи
допълнителни доказателства, респ. да зачете наличните такива.
Ето защо и при положение, че заявителят не е представил в указания му срок доказателства
за предявяване на иска, то първоинстанционният съд правилно е обезсилил издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и Определение № 843 от 31.03.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.
№ 814/2022 г.; Определение № 171 от 14.03.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 70/2022 г.;
Определение № 117 от 7.02.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 47/2022 г.; Определение №
266 от 21.01.2022 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 91/2022 г.; Определение № 36 от 12.01.2022 г.
на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1836/2021 г.; Определение № 5 от 5.01.2022 г. на ОС - София
по в. ч. гр. д. № 815/2021 г.; Определение № 836 от 23.12.2021 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. №
543/2021 г.; Определение № 706 от 22.12.2021 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 822/2021 г.;
Предвид горното обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и
3
законосъобразно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 716 от 24.03.2022 год., с което е обезсилена Заповед
№ 1285/15.12.2021 г., по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение против ЕРК. З.
Ч. от гр. Шумен, издадена по ЧГД № 3293/2021 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 415, ал.
5 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4