РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500311 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1520/31.10.2023г., постановено по гр.д.№6192/2022г.
по описа на РРС, съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК,
че С. С. М., ЕГН **********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „В.“,
ул.“О.п.“№***, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и П.Н.Д.
– изпълнителен директор сумите: 2247.99 лева – главница по Договор за
издаване на кредитна карта №МК102243/13.06.2019г., дължима за периода
29.11.2019г. – 12.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021г.
до окончателното й изплащане; 524.51 лева – възнаградителна лихва за
периода 29.11.2019г. – 29.06.2020г.; 84.29 лева – обезщетение за забава за
периода 29.11.2019г. – 12.03.2020г.; 149.87 лева – обезщетение за забава за
1
периода 14.05.2020г. – 12.10.2021г.; 66.61 лева – такси за периода 29.11.2019г.
– 12.10.2021г.; 96 лева – нотариални такси за периода 29.11.2019г. –
12.10.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК №2870/21.10.2021г., издадена по ч.гр.д.
№5679/2021г. по описа на РРС. Отхвърлил е като неоснователен иска на
банката за сумата: над 66.61 лева до предявените 208.62 лева – такси за
периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г., предмет на заповедта.
С. С. М. от гр.Р., чрез особен представител адвокат Л.
В., обжалва решението по гр.д.№6192/2022г. по описа на РРС, в частта, с
която са уважени предявените от „Юробанк България“АД установителни
искове за вземания, произтичащи от процесния договор за издаване на
кредитна карта. Излага оплаквания, че решението е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по изложени
аргументи. Иска да бъде отменено, а претенциите отхвърлени. Претендира
разноски.
Насрещната страна „Юробанк България“АД е
подала отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Д. М., с който
изразява становище за нейната неоснователност и иска да бъде оставена без
уважение, а решението в тази част-потвърдено.
„Юробанк България“АД чрез пълномощник адвокат М. е подала
насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени исковете за такси за сумата над 66.61лв. до предявените 208.62лв.
Излага оплаквания за неправилност на решението в тази част, иска да бъде
отменено и иска уважен изцяло. Претендират се разноски.
Не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба.
След като обсъди събраните по делото доказателства, доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото в жалбата и насрещната въззивна жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Двете жалби са подадени в законния срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане.
Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и
2
правилно.
Неоснователно е оплакването в жалбата на С. М., подадена от
особения представител адвокат Л. В., досежно приетото от първостепенния
съд, че е налице идентитет между заявеното в заповедното производство и
исковата претенция, както и че различията се дължат на техническа грешка
при изписването, в който смисъл са направени пояснения на пълномощника
на „Юробанк България“АД. Действително е налице разминаване в
обстоятелствената част на заявлението на „Юробанк България“АД при
описанието на паричното вземане по отношение на периодите и в
извлечението от счетоводните книги и при индивидуализацията на договора,
в частност-датата на сключване. Тъй като към заявлението е приложен
договорът за издаване на кредитна карта №МК102243 от 13.06.2019г., в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение е посочена
коректната дата на сключването му – 13.6.2019г., а не погрешно посочената в
извлечението от счетоводните книги - 04.06.2019г. Безспорно е
установено, че банката и С. М. са страни по Договор за издаване на кредитна
карта №МК102243/13.06.2019г., по силата на който С. М. е ползвала
издадените от „Юробанк България“ АД кредитна карта Mastercard Standart и
допълнителна кредитна карта Mastercard Standart с кредитен лимит 2300 лева.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните, е установено, че ответницата е усвоявала отпуснатата
заемна сума и към 12.10.2021г. (датата, на която е изготвено извлечението от
счетоводните книги на банката) непогасеното задължение възлиза на: 2247.99
лева – главница; 524.51 лева – договорна лихва, начислена за периода
29.11.2019г. – 29.06.2020г.; 84.29 лева - лихва за забава, дължима за периода
29.11.2019г. – 12.03.2020г.; 149.87 лева – лихва за забава, дължима за периода
14.05.2019г. – 29.10.2020г.; 66.61 лева – такси, от които 51.61 лева – такса за
надвишен кредитен лимит, начислена за периода 08.11.2019г. – 10.03.2020г. и
15 лева – такса блокиране на кредитна карта, начислена на 13.01.2020г.; 92.74
лева – застрахователни премии за периода 28.11.2019г. – 27.03.2020г.; 96 лева
– разноски за нотариална покана. Няма данни по делото между страните да
има сключен договор /от 04.06.2019г./, в какъвто смисъл е оплакването,
поради което решението в частта, с която са уважени исковете за посочените
вземания е неоснователна.
3
Насрещната въззивна жалба също е неоснователна. В заповедното
производство и в исковата молба посоченото основание на вземането в размер
на 208.62лв. е такси. От експертното заключение е установено, че по договора
са дължими такси в размер на 66.61лв. /такси за надвишен кредитен лимит
51.61лв.+такса блокиране на кредитна карта 15лв./, до който размер
претенцията е уважена. Неоснователно е оплакването в насрещната въззивна
жалба за необоснованост на решението в отхвърлителната му част досежно
това вземане. Позоваването в насрещната жалба на експертното заключение,
според което освен тези такси /66.61лв./, имало и други суми, които са
включени в таксите като перо от задълженията по кредита, е несъстоятелно.
Това е така, тъй като както в заявлението, така и в исковата молба като
основание за дължимост на сумата 208.62лв. е посочено-такси. Какви сума
банката е включила в това перо е ирелевантно, тъй като всяко претендирано
вземане следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези, по
размер и да намира основанието си в договора. Вземане за застрахователни
премии не е заявено като претенция нито в заповедното, нито в исковото
производство, поради което и доводът в насрещната жалба за наличие на
вземане, произтичащо от сключена застраховка е напълно неоснователен.
По тези съображения, решението на първоинстанционният съд е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора, в тежест на С. С. М. са направените от
„Юробанк България“АД разноски в размер на 500лв.-разноски за особен
представител, както и дължимата държавна такса по въззивната жалба в
размер на 63.38лв.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1520 от 31.10.2023г.,
постановено по гр.д.№6192/2022г. по описа на РРС.
4
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН**********, от гр.Р., ул. З. №** да
заплати на „Юробанк България“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление гр.С*, ул.О* п* №***, разноски в размер на 500лв.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН**********, от гр.Р., ул. З. №** да заплати
по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-РУСЕ държавна такса по въззивната жалба в
размер на 63.38лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5