Решение по дело №1432/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на И. Р. А. понастоящем в Затвора – Пловдив чрез адв.Н.Д. против ГДИН за осъждането й да заплати сумата от 15 000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.01.2022 до 04.07.2024 / съгласно изменение на иска заявено в о.с.з от дата 07.10.2024г. ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 04.07.2024г. до окончателното й изплащане; Ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:

• Липса на достатъчно жилищна площ;
• Липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята;
• Пералнята не е работела;
• Наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;
• Липса на адекватно лечение;
• Липса на подходяща храна за здравословното му състояние;

Твърди, че ищецът имал нужда от ползване на обезболяващи и мехлеми за мазане на кистите, като е страдал от заболяване хидрозаденит, уведомил е ответника за заболяванията и нуждата от медицински грижи, но администрацията на ответника е проявила бездействие. Лекарствата, които са били нужни на ищеца са му били предписани в рецепта, която била налична в медицинското му досие. Била е отказвана медицинска грижа на ищеца въпреки необходимостта от същата и отправените искания.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на иска.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа страна следното.

Съгласно справки изготвени от ИСДВР Г. А. относно престоя на ищеца в приемно отделение, от ИСДВР П. У. и становище от ИСДВР Д.Б.с приложени 2 бр. заверени копия на график разпределение на времето на л.св., справка от К.С. с приложения, становище от д-р Ж. П. – Директор МЦ към затвор гр. Пловдив с приложени заверени копия на медицинска документация и копия на амбулаторен журнал се установява, че за период от 12.01.2022г. до 17.03.2023г. ищецът е бил настанен на пост № 2, стая № 80, която е с площ от 27.69 кв.м и площ на санитарен възел от 5.17 кв.м. /справка л.51/; Капацитетът за настаняване в стаята е 6 лишени от свобода, при спазването на който се гарантира изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. За периодите от 12.01.2022г. до 02.02.2022г. /22 календарни дни/, 18.03.2022г. до 17.04.2022г. / 31 календарни дни/, 19.04.2022г. до 26.04.2022г. /8 календарни дни/, 29.04.2022г. до 15.06.2022г., /48 календарни дни/ не е спазено изискването за минимална жилищна площ тъй като ищецът е бил настанен със 7 или 8 лишени от свобода или общо за този период 109 календарни дни.

За период от 17.03. 2023г. до 04.07.2024г. ищецът е бил настанен в помещение № 26 на пост 3 с площ от 27.80 кв.м. и квадратура на санитарен възел от 3.76 кв.м, с два отваряеми прозореца с посочени съгласно справката размери. За една част от този периода в процесното помещение са били настанени 7 лишени от свобода – 01.04.2024г. до 10.04.2024г. с което е било нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. /л.48/ /10 календарни дни/. За другата част от този период настанените лишени от свобода са били до максимум 6 души поради което и няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ.

Следователно, за исковия период за ищеца са установени общо 119 календарни дни в които е било нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м.

Установено е по делото, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св. Размерите на леглата са 90x180 см. и шкафовете са с размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. В спалното помещение л. св. имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

За исковия период е имало налична професионална пералня, която е функционирала и л.св. са имали достъп до нея по утвърден график.

По делото е установено, че в помещенията в които ищеца е бил настанен са правени основни ремонти на стаите, извършвани са текущи ремонти, като е извършена своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителните тела и други подобни.Посочено е, че не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменяли своевременно.Поставен е гранитогрес в общите умивални. Описано е, че банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята.. Описано е още, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е сключила Договор за ДД обработки на всички помещения в затворите. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.

Приложен е график за ДД обработка на помещенията в затвора за исковия период, приложени по делото са също: Протоколи за извършени услуги; Приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка; Договор с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизиция на сградите на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията

В хода на съдебното производство са представени и приети по делото доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца с основна диагноза: гноен хидраденит – епикриза от Хирургично отделение при МБАЛ „Св.Каридад“, множество амбулаторни листове за извършени прегледи.

Разпитани като свидетели по делото са Н. А. и Д. Д., които се кредитират в частта им относно липсата на достатъчна жилищна площ за исковия период и в частта им относно здравословното състояние на ищеца. В останалата си част показанията на тези свидетели не се кредитират тъй като за тях е служебно известно на настоящия съд, че са свидетели по други дела срещу ответника и имат евентуална заинтересованост, а и показанията им са опровергани от събраните по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва да посочи доказателства за всички обстоятелства, които твърди в исковата си молба.

Настоящият съдебен състав приема, че за период от общо 119 календарни дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

В останалите периоди не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Не се установява твърдяното нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал А., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал А., са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

По делото не се доказа, че ищецът не е бил лекуван от заболяването от което страда – гноен хидрадентит. От събраните по делото доказателства от ответника се установи, че е осигурено лечение на А. за исковия период. В тази връзка по делото са представени епикриза, амбулаторни листове, докладна записка, от които се установява, че спрямо ищеца е провеждано лечение.

ВЛ по приетата СМЕ дава заключение, че по време на изтърпяване на наложеното наказание той е получавал адекватни консултации и терапия, а предписаните медикаменти и препоръчаният му хигиенен режим водят до подобрение на състоянието му.

Този извод се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел Т., който твърди, че е бил на лечение.Действително съшият посочва и че една професорка е казала, че има нужда от по-продължително лечение, но показанията в тази им част са на база на разказано от ищеца.

В тази посока са и показанията на свидетеля Д-р Г., който описва, че е преглеждал ищеца, както и го е завел в кожния диспансер, следователно на ищеца е било осигурено адекватно лечение.

Неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив за ищеца за период от 119 дни води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2020 – 2022 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1047,35 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020г - 2022 г.) би следвало да се счита такъв между 4 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 119 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е едно нарушение, обезщетение в размер на сумата от 1047,35 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса, а в полза на адв. Н. Д. сума в размер на 122,19 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата съразмерно на уважената част на предявения иск.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н.С.” № 21 да заплати на И. Р. А., [ЕГН] понастоящем Затвора в Пловдив сумата от 1047,35 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за периода от 12.01.2022 до 04.07.2024 по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив със ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 04.07.2024г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1047,35 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева като неоснователна и недоказанал

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н.С.” № 21 да заплати на И. Р. А., [ЕГН] в момента в Затвора в Пловдив сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н.С.” № 21 да заплати на адв. Н. П. Д. с адрес: гр. П., бул. ***** сумата от 122,19 лева, която представлява минимално адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете на основание чл. 38 ЗА за осъществена правна помощ и процесуално представителство на ищеца И. Р. А. по адм.дело № 1432/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив;

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н.С.” № 21 за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

: