Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВАНИНА
МЛАДЕНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 3261
по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20015338 от 18.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 12598/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав, С.Д.НА В.Р.е осъдена
да заплати на Л.К.К., на основание чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР ,сумата от 1
612, 10 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд,
за периода 28.02.2017 г. – 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 06.03.2020 г. до погасяването на задължението, да заплати на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 210, 88 лв., представляваща обезщетение за забавеното
плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.04.2017 г. –
28.02.2020 г., както и да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 500
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по бюджетната сметка на СРС сумите от
114, 48 лв. за държавна такса и 200 лв.
- възнаграждение за вещо лице.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от С.Д.НА В.Р.към МВР, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния закон. По силата на заповед на министъра на В.Р.№
8121з-1429/23.11.2017 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., за
полагането на труд на официални празници
и за времето на разположение, условията и реда за тяхното заплащане на
държавните служители в МВР се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0, 25 лв. С оглед на това
липсва неяснота относно заплащането на нощния труд на служителите на МВР,
поради което липсва основание за прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което неправилно е направил решаващият съд.
През исковия период са действали заповеди на министъра на В.Р.относно
заплащането на нощния труд, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР по делото е представена справка за исковия период ,съгласно
която на ищеца са изплатени всички дължими възнаграждения за положения нощен
труд. Неправилно решаващият съд е приел,
че на ищеца се дължи обезщетение за положен нощен труд, преобразуван с
коефициента, предвиден в чл.9 от НСОРЗ – 1, 143 и съответно отработеното в
повече в резултат на това преобразуване да се зачита като работа извън установеното
работно време, т. е като извънреден труд.
В действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не е
предвидено такова преобразуване. В чл.9
НСОРВ касае уредбата на трудовите правоотношения по КТ, но не и служебните
правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл.142, ал.2 ЗМВР в чл.187, ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на министъра на В.Р.относно
редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на
държавните служители към МВР чрез издадената от него наредба по тези въпроси. В
чл.179, ал.3 и а4 ЗМВР също е предвидена делегация на министъра на В.Р.относно
определянето на условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения за
нощен труд чрез издадените от него наредби и заповеди с оглед на това счита, че
не е налице празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ в
МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен
труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането
на 7 часа нощен труд, поради което на още едно основание чл.9, ал.2 НСОРЗ не
следва да намери приложение. По делото не са ангажирани доказателства, че
ищецът е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, които да не
са му били заплатени от СДВР. Преобразуването
на нощните работни часове в дневни не би могло да обоснове извод за реално осъществен извънреден труд. Това
увеличение на броя отработени часове не отговаря и не съответства на
действително отработените часове, а би могло само да съставлява основание за заплащане на по – големи по размер
допълнителни възнаграждения за нощен труд при положение, че такова преобразуване на нощни в дневни часове
би било допустимо. Счита, че правното положение на служещите в МВР полицейски
служители не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДлС. В ЗМВР е предвидено полицейските служители да
получават допълнителни материални блага, което оказва осезателно влияние за
подобряване на общото материално и социално състояние – допълнително
възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск,
обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер спрямо ЗДСл
и КТ, по – благоприятен режим на заплащане на извънреден труд, безплатна храна
или левовата й равностойност. Поддържа, че е недопустимо използване на аналогия
на закона чрез норми, въведени в подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ, в
нарушение на ЗНА. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Л.К.К., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. За исковия период приложение
намира Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 10.12.2019 г. Единствено
в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между часовете
22.00 и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по коефициент 0, 143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – чл.31 от цитираната наредба. Липсата на изрична норма в последяващите
наредби счита, че не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положените от служителите часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането
му като извънреден, а съставлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
работното време, за неговото отчитане, за времето за отдих и почивките. Тъй
като в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за
сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл.9
НСОРЗ. От факта, че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби са
специален закона, не следва извод, че те регламентират напълно и изцяло
определена правна материя. Тези норми са специални само в рамките на обхвата
им, но за всички оставащи извън този обхват въпроси е допустимо да се приложат
правилата на друг закон, които се отнасят до подобни случаи, на основание
чл.46, ал.2 ЗНА. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.23,
съгласно което в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в
МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения.Макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация, препращаща към ЗДСл, доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. На основание чл.67, ал.3 ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавни служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство. Счита, че тъй
като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по – ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение НСОРЗ. КРБ гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. Счита, че нормата на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР,
съгласно която е възможно полагане на труд и през нощта до 8 часа на 24-часов
период, съставлява защитна разпоредба, която ограничава възможността за
полагане на нощен труд до 8 часа, а не указва, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа. На основание чл.188, ал.2 ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специалната закрила на КТ. Препращането от ЗМВР към КТ не е изчерпателно,
поради което и на основание чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен,
за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобри случаи, ако това отговаря на целта на акта. Излага съображения, че чл.8
и чл.9 НСОРЗ се прилагат едновременно – при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщан в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че за периода 28.02.2017 г. – 28.02.2020 г. е
полагал извънреден труд като старши полицай към „01“ група „ВСК“, сектор „С-5“,
ОСПСОВОР-СДВР с адрес бул. „*********гр. София. По силата на ЗМВР имал статут
на държавен служител. През исковия период последователно са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи. В
първата от тях е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време,
общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се
умножава по коефициент 1, 143 – чл.31, ал.2 в останалите две наредби не е
предвиден такъв коефициент. Счита, че това не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отмитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Счита, че при наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата НСРОЗ и предвидения в чл.9, ал.2 коефициент от
1, 143 за преобразуване на часовете нощен труд в дневен. За исковия период 28.02.2017 г. – 28.02.2020
г. е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при следния режим:
две дневни смени, два дни почивка, две нощни смени, два дни почивка. Така той е полагал 7-8 нощни смени месечно.
Положил е 1 728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143, възлиза на 1 975
часа. С оглед на това ответникът му дължи заплащане на сумата от 1 498 лв.
извънредният труд се заплаща на всяко тримесечие. Първото тримесечие, за което
работодателят дължи плащане, започва от 28.05.2017 г., когато сумата става
изискуема. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 1 498 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 28.02.2017 г. – 28.02.2020 г., както и сумата от 200 лв. – мораторна
лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане к краен период – 28.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано то момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Позовава се на изтекла погасителна давност,
която на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД е тригодишна. Не оспорва твърденията на
ищеца относно заеманата от него длъжност и работа при сумирано изчисляване за
тримесечен период. Излага съображения,
че НСОРЗ не намира субсидарно приложение. Съгласно представената с отговора
справка за исковия период всички дължими възнаграждения за положения от ищеца
нощен труд са заплатени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
доказателства се установява, че през исковия период 28.02.2017 г. – 28.02.2020
г. е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„старши полицай (водач на служебно куче)“ , в 01 група ВСК, в сектор „С 5
„Водачи на служебни животни“ към отдел „Специализирани полицейски сили за
опазване и възстановяване на обществения ред“, при СДВР.
Със заповед № 8121з-7910/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 ЗМВР е постановено за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне
в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и
чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители в МВР
Съд заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
В.Р., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните
служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР.
По делото са представени работни графици и справки за
положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен
труд на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е положил
общо за периода 1 604 ч. нощен труд.
От заключението на вещото лице В.Д.П.по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен
труд за исковия период е отчитан и заплащан всеки месец, съгласно Наредба №
8121з-776/2016 г. през разглеждания
период ищецът е отработил 200 броя нощни дежурства или 1 604 часа нощен труд
При преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд
по месеци и тримесечия е в размер на 1 833, 37 часа. С оглед на това
положеният от ищеца извънреден труд е 229, 37 часа. , за което се дължи
възнаграждение в размер на 1 612, 10 лв. Тази сума не е платена на ищеца.
Лихвата за забава, изчислена на тримесечна основа за периода от първо число на
месеца, следващ дължимото плащане, до 28.02.2020 г., възлиза на 210, 88 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
В проведеното на 19.10.2020 г. открито съдебно
заседание съдът е допуснал изменение на предявените
искове, на основание чл.214, ал.1 ГПК, като същите се считат предявени за сумата
от 1 612, 10 лв. – главница и 210, 88 лв. – мораторна лихва.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
На основание чл.176 ЗМВР и чл.178, ар.1, т.3 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на същата норма, в приложимата
за исковия период редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В нормата на чл.187, ал.5 ЗМВР в приложимата през
исковия период редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е регламентирано, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. В ал.6 е
предвидено, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
На основание чл.179, ал.1, пр.2 и ал.2 ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 06.00 часа, като условията и редът за изплащане на тези
допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период 28.02.2017 г. – 28.02.2020 г.
приложение намират Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от
14.01.2020 г.), Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г.,
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., както и Наредба №
8121з-36 от 7 януари 2020 г., в сила от 10.01.2020 г., приети на основание чл.
187, ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл.9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е регламентирано, че за
всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 06.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В
същия смисъл е и чл.9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В чл.33, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от
13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена.
В разглежданите подзаконови нормативни актове обаче не
съдържа изрична правна регламентация на заплащането на положения нощен труд. Такава регламентация е предвидена в нормата на
чл.31, ал.2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., която е действала в периода 19.08.2014 г.
- 02.06.2015 г. (извън разглеждания период). В нея е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След
отмяната на посочената наредба е приета Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която от своя страна е отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в
сила от 11.07.2016 г. В издадените впоследствие наредби, посочени по – горе, не
се съдържа правна регламентация, аналогична на предвидената в чл.31, ал.2 от на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
относно умножаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.
В чл.187, ал.4 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.),
приета след исковия период, е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че
през разглеждания период липсва специално правило в приложимите наредби, приети
на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, за заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР. Това от своя
страна създава празнота в правната регламентация за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Действително специалният
закон дерогира общия. В разглеждания случай обаче липсва изрична специална
правна регламентация относно заплащането на нощния труд през исковия период.
Отсъствието на специална норма, която да урежда заплащането на нощния труд,
полаган от служителите в МВР, следва да
бъде преодоляно по реда на чл.46, ал.2 ЗНА. В посочената норма е
регламентирано, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. При преценка приложимия субсидарно нормативен акт,
следва да се съобрази обстоятелството, че в нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР е регламентирано, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 06.00 часа,
се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо въззивният съд счита, че
субсидиарно приложение следва да намери общото правило на чл.9, ал.2 НСОРЗ, в
каквато насока са и изводите на решаващия съд. В тази норма се регламентира подобен случай - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Също така от значение е и
обстоятелството, че прилагането на тази норма отговаря на целите на специалния
закон – еднакво третиране на държавните служители и работниците и служители по
трудово правоотношение (определение №
355 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 5007/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.288 ГПК). Възприемането на противното би довело до поставянето на служителите в
МВР в неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл.67, ал.1 ЗДСл. и чл.261 КТ и чл.264 КТ. Това тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС (решение № 311 от 8.01.2019 г .по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ се
прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл.9 НСОРЗ методология е
само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд, в който смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.
д. № 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид обстоятелството, че съгласно
чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време,
установена при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа, а в ЗМВР през исковия
период липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време през исковия период,
приложение следва да намери правилото на чл.140, ал.1 КТ, съгласно който
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. С оглед на това отношението между така нормалната
продължителност на дневното работно време и нормалната продължителност на
нощното работно време възлиза на 1, 143. Общото правило на чл.9, ал.2 НСОРЗ се
отнася до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Специалната разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР не
изключва превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, а
предвижда възможност в нощния труд да е осем часа, а не седем, каквато
възможност е предвидена и в КТ за работещите по трудово правоотношение.
От значение за изхода на
делото е и възприетото разрешение в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/20 г., съгласно което член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност
на труда през деня; чл.20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съгласно т.74 и т.76 от
решението съображенията от правен и икономически порядък за липсва на
преобразуване на нощните часове труд в дневни не отразяват допустима от закона
цел, годна да обоснове разлика в
третирането. В решението е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика
на СЕС разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и
разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел.
По изложените съображения и
доколкото не се установи допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането на служителите в МВР спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, въззивният съд счита, че за исковия период приложение следва да
намери установеният в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент от 1, 143 за отчитане на положения от ищеца
нощен труд, след което да се извърши преценка дали ищецът е полагал извънреден
труд.
Предвид обстоятелството, че
през исковия период ищецът е отработил 200 броя нощни дежурства и 1 604 часа
нощен труд, а същите преизчислени с коефициент 1, 143 възлизат на 1 833,
37 часа, ищецът има право на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 1 612, 10 лв.
Във въззивната жалба
жалбоподателят не поддържа своевременно заявеното с писмения отговор на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, поради което и на
основание чл.269 ГПК същото не следва да се обсъжда по същество.
Задължението на ответника е
парично и за периода на забавата ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Във въззивната жалба не са
изложени оплаквания относно размера и периода на забавата, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените
разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на сумата от 500
лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство
в настоящото производство.
Жалбоподателят своевременно
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, в случая
възлиза на сумата от 357, 61 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, проведеното едно открито съдебно заседание и липсата на доказателствени
искания, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
като следва да се намали до 400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20015338 от 18.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 12598/2020 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р.с адрес гр. София, ул. „********да заплати
на Л.К.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, партер, офис 1 –
адв. Н.Г.Р., на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.5 ГПК, сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.