№ 183
гр. Оряхово, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100285 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба Вх. № 1576/29.04.2025 г.
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“България“ № 18В, представлявано от
управителите Х.М.М. и П.В. чрез пълномощника си юрисконсулт К. Х. против
Р. А. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Оряхово, ул.“Д.
Благоев“ № 40, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 3 860,09 лв. по Договор за паричен заем № 364003/15.10.2019
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, от които: главница в размер
на 1 000 лв., договорна лихва за периода 15.10.2019 г. до 15.04.2021 г. в размер
на 301.50 лв., неплатени такси в размер на 653,30 лв., неустойка в размер на
1548,50 лв., лихва за забава за периода 15.04.2021 г. до 21.01.2025 г. в размер
на 356,79 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2025 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
68/21.02.2025 г. по ч. гр. дело № 114/2025 г. по описа на РС Оряхово.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 6 от
ЗПФУР, вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на 15.10.2019 г. между ответника и
„Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 364003 за сумата от
1000 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 15.04.2021 г., при
фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 48,63 %. Ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си и те са станали изискуеми на краен падеж.
Подробно са посочени сумите и конкретното основание, на което се
претендира всяка от тях.
Сочи се още, че с Договор за цесия от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД е
прехвърлило на ищцовото дружество вземането си спрямо ответника, като
последният е уведомен за това с връчване на исковата молба по настоящото
1
производство.
Въз основа на изложените съображения ищецът желае спрямо ответника
да бъде признато за установено, че същият дължи на ищцовото дружество
подробно посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 114/2025 г. по описа на РС Оряхово, като
се претендират и разноски по заповедното производство и по настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника Р. А. А., с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди
се, че не е подписван договор за заем, а ако съдът приеме, че такъв е налице –
не е получена сумата по него, а в случай, че е получена – не се дължи, поради
погасяване на задълженията по процесния договор от страна на ответника.
Заявено е, че поради неуведомяването на длъжника, цесията не е породила
действие за него. Също така е направено възражение за нищожност на
процесния договор за заем, като противоречащ на закона, поради което
ответникът дължи единствено главницата по договора от 1000 лв., без
останалите претендирани от него суми. При тези съображения е заявено
искане за отхвърляне на предявените искове срещу ответника.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
и правна страна:
С определение № 409/15.10.2025 г., съдът е обявил на страните, че ще
следва да се произнесе в мотивите на съдебното решение по възражението за
нищожност на процесния договор за заем, респ. за наличието на
неравноправни клаузи в него, във връзка с претендираните от ответника суми.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем №
364003/15.10.2019 г. и погасителен план към него се установява, че „Сити
Кеш“ ООД е отпуснало на ответника паричен заем в размер на 1000 лв., както
и че лихвения процент е фиксиран от 40,05 % и ГПР е 47,98 %, при срок на
заема 18 месечни вноски – до 15.04.2021 г. Също така е видно, че към
вноската по заема е добавена и вноска за разсрочена дължима неустойка за
непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска по заема
възлиза на 190 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът
да дължи връщане на сумата от 1401,64 лв. (главница и договорна лихва), той
дължи сумата от общо 3420 лв. Тези обстоятелства се установяват и от
приетите писмени доказателства – договор, погасителен план, общи условия,
тарифа и разписка за усвояване на кредита от 1000 лв.
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за паричен заем № 364003/15.10.2019 г., като
заемополучателят е получил заем в размер на 1000 лв. (видно от
приложената разписка от 15.10.2019 г.), като се е задължил да го ползва и
върне съгласно условията и срока на сключения договор. В конкретния случай
се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1
2
или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за
доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3
предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК).
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.,
пълномощно, извадка от приложение и уведомление за цесия се установява, че
„Сити Кеш“ ООД е прехвърлило в полза на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД вземането си към ответника, за което съдът намира, че са изпълнени
условията на чл. 99 от ЗЗД, вкл. чрез връчване на исковата молба. В тази
връзка следва да се отбележи, че практиката не прави разлика дали същата е
връчена лично на длъжника или на негов особен представител, като се приема,
че цесията поражда своето действие и при връчено уведомление чрез особен
представител, който е назначен да защитава интересите на ответника в
производството.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове, направените от ответника възражения и събраните по делото
доказателства, съдът намира същите за частично основателни – само за
претендираната от ищцовото дружество главница в размер на 1000 лв. За
усвояването й от страна на ответника е представена разписка от 15.10.2019 г.,
а последният не е ангажирал доказателства, че е заплатил същата на крайния
падеж на кредита или до настоящия момент. По отношение на останалите
претендирани суми за лихви, такси и неустойка ищцовото дружество на
първо място не проведе доказване относно наличието на основанието,
изискуемостта, размерът и периодът на претендираните като дължими от
ответника суми по тези пера, а на второ място се явяват основателни
възраженията на ответника за недействителност на процесния договор, като
противоречащ на императивни разпоредби на закона – на основание чл. 22 от
ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
конкретния случай съдът намира, че неустойката от 2018,36 лв., разсрочена на
18 месечни вноски, заедно с вноските по заема, представлява уговорена
отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на
заемателя, ако в определен срок не представи някое от изброените в т. 6.1 от
процесния договор обезпечения – поръчител (отговарящ на редица
изисквания, посочени в общите условия) или банкова гаранция. Такова
договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на
финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.
16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване на кредита
3
(възнаградителна лихва). Тя поражда значително фактическо оскъпяване на
ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитора да
получи сигурно завишено плащане и то в значителен размер (два пъти
колкото главницата), без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.
19 от ЗПК). Тази неустойка на практика има характер на „цена за ползване на
необезпечен кредит“, но е представена като неустойка за неизпълнение на
задължение за непредоставяне на обезпечение, поради което не е посочена в
ГПР - основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от
сключената сделка. По този начин съдът намира, че на практика е заобиколена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вкл. са накърнени добрите нрави и
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Тя води до нееквивалентност на насрещните престации и
представлява сума, която оскъпява отпуснатия заем и на практика води
единствено до неоснователно обогатяване на заемодателя с тази сума. Освен
това съдът намира, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението по
отпуснатия заем, а друго вменено задължение - за обезпечаване на заема, като
следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди от страна на заемодателя - т.е и санкционната
функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за
заем.
Предвид горното съдът намира, че посоченият в процесния договор ГПР
от 47,98 % формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но по
изложените по-горе обстоятелства същият не отразява действителния, тъй
като не включва част от разходите по заема, а именно – начислената неустойка
за непредостявяне на обезпечение в размер на 2018,36 лв., която по своята
същност представлява печалба за заемодателя и следва да се плаща от ищеца
периодично, с месечната погасителна вноска по кредита, прикрита под
формата на „неустойка“, за да не фигурира в официално обявения ГПР по
кредита от 47,98 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, който и без необходимост от специални знания, на практика
значително надвишава законово допустимия размер, предвид дължимите по
заема от 1000 лв. суми за договорната лихва от 401,64 лв. и начислената
неустойка от 2018,36 лв. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 от ЗПК и след като „Сити Кеш“ ООД не е оповестило
действителен ГПР в договора за заем, то е нарушило изискванията на закона и
не следва да се ползва от сключения договор и неговите уговорки, респ.
придобилото това вземане дружество по процесния договор – ищецът „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвид позоваването на ответника за
произнасяне по този въпрос в мотивите на съдебното решение и дадените
4
тълкувания в ТР 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т. дело № 1 от
2020 г. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този
смисъл са указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Това дава основание на съда да приеме, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.01.2025 г. ответникът безспорно дължи на
ищеца сумата от 1000 лв. усвоена главница по нищожния Договор за паричен
заем № 364003/15.10.2019 г. За останалите претендирани суми по заповед за
изпълнение № 68/21.02.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д № 114/2025 г.
исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните имат право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от
45,91 лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно на уважения
размер на главницата от 1000 лв. и сумата от 151,08 лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на главницата за платени
държавни такси, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Р. А. А., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес гр. Оряхово, ул.“Д. Благоев“ № 40 ДЪЛЖИ НА „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“България“ № 18В, представлявано от управителите Х.М.М. и
П.В. действащо чрез пълномощника си юрисконсулт К. Х., главница в
размер на 1000 лв. (хиляда лева) по нищожен Договор за паричен заем №
364003/15.10.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2025 г. до окончателното й
погасяване, за което е издадена заповед за изпълнение № 68/21.02.2025 г. по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д № 114/2025 г. по описа на РС Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“България“ № 18В, представлявано от управителите Х.М.М. и
П.В. действащо чрез пълномощника си юрисконсулт К. Х. против Р. А. А., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Оряхово, ул.“Д. Благоев“
№ 40 за дължимост на сумите за договорна лихва за периода 15.10.2019 г. до
15.04.2021 г. в размер на 301.50 лв., неплатени такси в размер на 653,30 лв.,
неустойка в размер на 1548,50 лв., лихва за забава за периода 15.04.2021 г. до
21.01.2025 г. в размер на 356,79 лв., за които суми е издадена Заповед №
5
68/21.02.2025 г. по ч. гр. дело № 114/2025 г. по описа на РС Оряхово, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. А. А., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Оряхово, ул.“Д. Благоев“ № 40
ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 18В,
представлявано от управителите Х.М.М. и П.В. действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт К. Х. сумата от общо 196,99 лв. (сто
деветдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
направените в заповедното производство разноски в размер на 45,91 лв., както
и разноските в исковия процес в размер на 151,08 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6