№ 515
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110114926 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П. Т. П., ЕГН
.............., чрез пълномощника му адв. П. Х., АК - София, със съдебен адрес в гр. София, жк.
“Лагера” бл.44, вх. А против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от Александър Славчев Александров, с която е предявен установителен иск ,
като се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че по
отношение на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр, София, СО, район р-н Красно село, ул. "Ястребец" No 23 Б, ищецът не
дължи сумите, претендирали от ответника и обективирани в извлечение за номер на
инсталация № ********** и бизнес партньор № ********** за периода от м.01.2008г. до
м.12.2022г., както следва:
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв.,
лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5
258,72 лв.;
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв.,
лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на
735,59 лв.
Или общо сумата от 5994,31 лв. /пет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
31 ст./ поради липса на облигационно правоотношение между страните, като при условията
на евентуалност, да се признае за установено, че не дължи сумите, претендирали от
ответника и обективирани в извлечение за номер на инсталация № ********** и бизнес
партньор № **********, поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху
същите. Претендират се и всички извършени деловодни разноски в това число и адвокатско
възнаграждение в размера, посочен в приложения договор за правна помощ и съдействие,
изявлението да се счита , като това по смисъла на чл. 80 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че през месец август 2022г. ищеца е получил от
1
ответното дружество фактура № 001201844340 от 31.08.2022г. за номер на инсталация №
********** и бизнес партньор № **********, в която фактура изрично е отбелязано, че
“към 12.09.2022г. имал сума за плащане на обща стойност 5648,51 лв.”, ведно с приложено
съобщение на гърба към нея, от което е видно в „допълнителна информация за неплатени
търговски задължения“, че към 12.09.2022г. по твърдение на ответника дължи обща сума за
плащане на топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 5638,77 лв., от които
„доплащане от изравнителна сметка“ в размер на 431,89 лв., “просрочени суми (главница)” в
размер на 2259,02 лв., както и дължими обезщетения за забава в размер на 2947,86 лв.
Твърди , че след като посетил ответното дружество му била издадена официална подробна
справка за задължения към 31.01.2023г., като в справката отново е посочено, че “имате
неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към
„Топлофикация София“ ЕАД”, както и в справката е отбелязан № на инсталация **********
и бизнес партньор № **********, както и че бил уведомен от служители, че при неплащане
на претендираните от дружеството задължения, ще се образува съдебно дело, свързано с
допълнителни разходи за заплащане на разноски в съдебното производство. Твърди се, че
служителите на ответника не са възприели направения опит от ищеца да направи
възражение за изтекла давност, с аргумент , че давността е правен въпрос и следва да се
обърне към съда, т.к. те следвало да си съберат сумите по счетоводната им система и няма
как да ги заличат.
Твърди се, че съгласно извлечението от сметки, което се представя, общо начислената
от ответното дружество сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви е в размер
на 5994,31 лв. към датата на изготвяне на извлечението (31.01.2023г.), като сумата е
начислена за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ул.
Милин Камък 59 № 3, вх. 3, ап. 20. Твърди се ,че съгласно общите условия на ответника,
задължението за плащане възниква в определен от същия момент, като той съвпада с
публикуването на фактурата и индивидуализацията й, а също така на нейната стойност в
интернет страницата на ответника, т.е. от този момент може да се направи заключение, че
ответникът претендира плащане. Ищецът твърди , че не е нито собственик, нито ползвател
на апартамент, находящ се в град София, ул. Милин Камък 59 № 3, вх. 3, ап. 20, на който е
даден номер на инсталация № ********** и бизнес партньор № **********, поради което и
между страните липсва облигационна връзка.
Твърди, че сумите за потребена ТЕ, ДР и лихви за периода от м.01.2008г. до
м.12.2022г. са недължими поради липса на облигационна връзка между страните, т.к. не е
нито собственик, нито ползвател на процесния имот, като се прави изричното уточнение, че
в официалното извлечение от сметки е налице период, който липсва (м.08.2012г. -
м.04.2015г.), респ. същият не е предмет на настоящия иск и не е част от цената на иска. В
тази връзка, конкретизира сумите и периодите по извлечението от сметки, и които твърди,
че не дължи, а именно:
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв.,
лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5
2
258,72 лв.;
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв.,
лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на
735,59 лв.
При условията на евентуалност претендира, че задължението му е погасено по
давност на основание чл. 1116. ”В” ЗЗД, каквато е практиката на ВКС, а именно Т.Р. № 3 от
2012г., постановено по т.д. № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. Т.к. давността не се прилага
служебно от съда, а само след изрично възражение, с което обосновава и правния си интерес
от предявяването на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствата по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за недопустимост на предявения иск по чл. 124 ГПК и неоснователност
на предявения отрицателен установителен иск, с аргумент , че съобразно общоприетото и
господстващо становище в правната теория, погасителната давност по българското частно
право и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001
г. по тълк.д, № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) е материалноправен институт, изтеклата давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.
118.
Сочи ,че изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените
по давност суми от кредитора свидетелства, че кредиторът поддържа, че има такова вземане
към длъжника. Но по това спор няма - и длъжникът дори може да признава, че такова
вземане е налице, а оспорва само, че то впоследствие е погасено по давност, като намира, че
е не правилно да се поддържа, че поради факта, че кредитора не е отписал счетоводно тези
вземания това е достатъчно основание за предявяване на иск за признаване за установено, че
длъжникът „не дължи“ задълженията, които последният си следи в интернет страницата на
кредитора.Подробно се излагат още аргументи за недопустимост на предявения иск в
отговора.Ответното дружество сочи , че факта, че претендираната от ищеца сума за периода
от м.05.2022 г. до м.12.2022 г. е заплатена. Това е видно от приложеното извлечение за
абонатния номер на ищеца,поради което счита, че ищецът няма правен интерес от
претендиране на недължимост на тези суми. Излага аргументи във връзка с твърденията за
недължимост поради липса на облигационна връзка и липса на престация, че ищеца има
качеството на собственик по наследство на топлоснабдения имот, и е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 43, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16-334/06.04,2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ищецът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Не изразява становище по доказателствените искания на ищеца.Претендира
разноски съгласно чл. 78 ал .8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно
заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания
на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.
Представените с исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал по делото, като допустими и относими към изясняването на
спора от фактическа страна.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба преписи на документи.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права – Твърди се в
исковата молба, че през месец август 2022г. ищеца е получил от ответното дружество
фактура № 001201844340 от 31.08.2022г. за номер на инсталация № ********** и
бизнес партньор № **********, в която фактура изрично е отбелязано, че “към
12.09.2022г. имал сума за плащане на обща стойност 5648,51 лв.”, ведно с приложено
съобщение на гърба към нея, от което е видно в „допълнителна информация за
неплатени търговски задължения“, че към 12.09.2022г. по твърдение на ответника
дължи обща сума за плащане на топлинна енергия и дялово разпределение в размер на
5638,77 лв., от които „доплащане от изравнителна сметка“ в размер на 431,89 лв.,
“просрочени суми (главница)” в размер на 2259,02 лв., както и дължими обезщетения
за забава в размер на 2947,86 лв. Твърди , че след като посетил ответното дружество
му била издадена официална подробна справка за задължения към 31.01.2023г., като в
справката отново е посочено, че “имате неплатени задължения за топлинна енергия и
услуга дялово разпределение към „Топлофикация София“ ЕАД”, както и в справката е
отбелязан № на инсталация ********** и бизнес партньор № **********, както и че
бил уведомен от служители, че при неплащане на претендираните от дружеството
задължения, ще се образува съдебно дело, свързано с допълнителни разходи за
заплащане на разноски в съдебното производство. Твърди се, че служителите на
ответника не са възприели направения опит от ищеца да направи възражение за
изтекла давност, с аргумент , че давността е правен въпрос и следва да се обърне към
съда, т.к. те следвало да си съберат сумите по счетоводната им система и няма как да
ги заличат.
Твърди се в исковата молба, че през месец август 2022г. ищеца е получил от
ответното дружество фактура № 001201844340 от 31.08.2022г. за номер на инсталация №
********** и бизнес партньор № **********, в която фактура изрично е отбелязано, че
“към 12.09.2022г. имал сума за плащане на обща стойност 5648,51 лв.”, ведно с приложено
съобщение на гърба към нея, от което е видно в „допълнителна информация за неплатени
търговски задължения“, че към 12.09.2022г. по твърдение на ответника дължи обща сума за
плащане на топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 5638,77 лв., от които
„доплащане от изравнителна сметка“ в размер на 431,89 лв., “просрочени суми (главница)” в
размер на 2259,02 лв., както и дължими обезщетения за забава в размер на 2947,86 лв.
Твърди , че след като посетил ответното дружество му била издадена официална подробна
справка за задължения към 31.01.2023г., като в справката отново е посочено, че “имате
4
неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към
„Топлофикация София“ ЕАД”, както и в справката е отбелязан № на инсталация **********
и бизнес партньор № **********, както и че бил уведомен от служители, че при неплащане
на претендираните от дружеството задължения, ще се образува съдебно дело, свързано с
допълнителни разходи за заплащане на разноски в съдебното производство. Твърди се, че
служителите на ответника не са възприели направения опит от ищеца да направи
възражение за изтекла давност, с аргумент , че давността е правен въпрос и следва да се
обърне към съда, т.к. те следвало да си съберат сумите по счетоводната им система и няма
как да ги заличат.
Твърди се, че съгласно извлечението от сметки, което се представя, общо начислената
от ответното дружество сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви е в размер
на 5994,31 лв. към датата на изготвяне на извлечението (31.01.2023г.), като сумата е
начислена за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ул.
Милин Камък 59 № 3, вх. 3, ап. 20. Твърди се ,че съгласно общите условия на ответника,
задължението за плащане възниква в определен от същия момент, като той съвпада с
публикуването на фактурата и индивидуализацията й, а също така на нейната стойност в
интернет страницата на ответника, т.е. от този момент може да се направи заключение, че
ответникът претендира плащане. Ищецът твърди , че не е нито собственик, нито ползвател
на апартамент, находящ се в град София, ул. Милин Камък 59 № 3, вх. 3, ап. 20, на който е
даден номер на инсталация № ********** и бизнес партньор № **********, поради което и
между страните липсва облигационна връзка.
Твърди, че сумите за потребена ТЕ, ДР и лихви за периода от м.01.2008г. до
м.12.2022г. са недължими поради липса на облигационна връзка между страните, т.к. не е
нито собственик, нито ползвател на процесния имот, като се прави изричното уточнение, че
в официалното извлечение от сметки е налице период, който липсва (м.08.2012г. -
м.04.2015г.), респ. същият не е предмет на настоящия иск и не е част от цената на иска. В
тази връзка, конкретизира сумите и периодите по извлечението от сметки, и които твърди,
че не дължи, а именно:
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв.,
лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5
258,72 лв.;
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв.,
лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на
735,59 лв.
При условията на евентуалност претендира, че задължението му е погасено по
давност на основание чл. 1116. ”В” ЗЗД, каквато е практиката на ВКС, а именно Т.Р. № 3 от
2012г., постановено по т.д. № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. Т.к. давността не се прилага
служебно от съда, а само след изрично възражение, с което обосновава и правния си интерес
от предявяването на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
5
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:възражения за
недопустимост на предявения иск при липсата на правен интерес , както и за липсата
на облигационна връзка.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяването на
обстоятелството за съществуването на облигационна връзка между страните .
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК и чл. 111 б.
в от ЗЗД.
4. В тежест на ищеца е да установят следното обстоятелство: наличието на висящо
изпълнително производство за вземането по заповедта за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 22196 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри
състав, датата на неговото образуване, датата на прекратяването му поради перемпция
и датата на последно валидно извършено действие по принудително изпълнение.
5. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: съществуване на
вземане по валидно възникнало облигационно отношение между страните .
6. Ищецът и ответника не признават права, претендирани от другата страна.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.01.2025 г., 14,45 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищецът и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него - към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6