Решение по гр. дело №1221/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1382
Дата: 19 септември 2025 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20254430101221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. Плевен, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430101221 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от С. П. С., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез ЕАД Е. И., булстат **********, със съдебен
адрес: **********, против СИТИ КЕШ ООД, вписано в Търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Н.П.П., в
качеството му на ***. Съдът е сезиран с искане да прогласи нищожността на
договор за кредит №******* от ***г, като противоречащ на принципа на
добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответното дружество
да върне сумата от 775 лева, платена без основание по нищожен договор за
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, оспорва се искът като неоснователен. Ответникът изразява становище,
че са спазени всички изисквания на закона при формирането на годишния
процент на разходите. Оспорената неустойка е действителна. Договорът и
отделните му клаузи не противоречат на добрите нрави.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,
1
във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от
ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД.
Безспорно е, че на *** г. между СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********** -
Заемодател, от една страна и С. П. С.,Заемател, от друга, е подписан
Договор за кредит №*******. По силата на ДОГОВОРА са предоставени в
собственост на ищцата заемни средства в размер на 1400 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40%, годишен процент на разходите -
47,97%. За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно:
ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по
процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена
тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи
тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание,
т.е. че процесният договор за заем е действителен. Ищецът трябва да
докаже, че клаузите на договора противоречат на добрите нрави, а
ответникът, че те са уговорени индивидуално. Всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Безспорно е, че между страните има валидна облигацинна връзка, по силата на
сключен между С. П. С. и ответното дружество договор за кредит №*******.
Съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция
или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен , както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦК към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5
от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.11 на кредитора в размер на 1190,65
лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се
кумулира месечна вноска за неустойка. С. е усвоила изцяло заемният ресурс, тя не е дължала
плащания за неустойка и възнаградителна лихва.  Налице е заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването
ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
2
задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г. В настоящия случай чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна
лихва, поставяйки на кредитополучателя неизпълними условия, като по този начин
кредиторът създава предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за
неустойка.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права
и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите
правила па ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му
редакция /така в определение № 351 о г 22.04.2016г. на ВКС по търг. дело N° 3026/ 2015г,, 1
г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично
недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност
на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на
договора относно определянето па процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха
могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за
потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това
основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на
потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК,
сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на
годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на
посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в
момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на
потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният
процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че
кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на
договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи часг от
същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 %
от предоставената главница, като поставя неизпълними условия на кредитополучателя,
което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за
3
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клауза. За да заобиколят материално-правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за
бързи кредити са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на
изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето
на банкови гаранции. След като кредитодателите са създадали предпоставки за
неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които
те не могат да удовлетворят, те са включили в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или заплащането на такси за осигуряване от страна на
кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез
предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те
събират за осигуряване па фирми -гаранти, небанковите финансови институции си
осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за
нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.
№ 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дати изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в
съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и
санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха
настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при
невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от
имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка е
загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 100 % от заетата
сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за
4
обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната
лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
• за кредит от 1400 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство на
физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най - малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната или сумата от 6531 лева, т.е. лица, които месечно
получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума.
• Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията
относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и
юридически лица.
• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото
сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор.
Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице
може да получава доходи от граждански правоотношения,
например като *** или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да
разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от
ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция
е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от 3ПК.Неустойката е договорена в
нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й
обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е
да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма
житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е
поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора
да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тьй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя
такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да
не отпусне заема. Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил
достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други
възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции,
че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил
обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината па
5
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл
клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва да се произнесе с решение, с
което да прогласи нищожността на договор за кредит №******* от ***г, като
противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответното дружество да върне
сумата от 775 лева, платена без основание по нищожен договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за кредит № ******* от ***г., като
противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
па потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, СИТИ КЕШ ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Н.П.П., в
качеството му на ***, да върне на С. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез ЕАД Е. И.,
булстат **********, със съдебен адрес: **********, сумата от 775 лева, платена без
основание по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
6
на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв., СИТИ КЕШ ООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на
***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕАД Е. И., булстат **********, със съдебен адрес: **********,
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 816 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, СИТИ КЕШ ООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на
***, ДА ЗАПЛАТИ НА РС - ПЛЕВЕН, държавна такса в размер на 152,68 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7