№ 7298
гр. С., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110100737 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу Г. АТ.
Г., Б. АТ. Г. и наследниците на ВЛ. АТ. Г. – ИВ. ВЛ. Г. и Б. ВЛ. Г. /съгласно уточнителна
молба с вх. на СРС № 25092 от 11.02.2022 г./ за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение
за имот с абонатен номер ., находящ се в гр. С., ведно с дължимите мораторни лихви.
В открито съдебно заседание от 02.06.2022 г. съдът е допуснал по искане на ищеца на
основание чл. 214 ГПК под формата на увеличение на размера на претенциите на
предявените срещу Г. АТ. Г. искове и оттегляне на исковете спрямо другите ответници,
поради което съдът е прекратил производството срещу Б. АТ. Г., ИВ. ВЛ. Г. и Б. ВЛ. Г. и
производството е останало висящо единствено срещу ответника Г. АТ. Г., като от същия се
претендират следните суми: сумата от 2833.55 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда /10.01.2022 г./ до изплащане на вземането, сумата от 511.07 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., сумата от 25.04 лв. – такса за дялово разпределение за периода
от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
1
молба до изплащане на вземането и за сумата от 4.99 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода
01.12.2018 г. – 11.11.2021 г.
Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Г.
АТ. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатили дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се
начисляват от „Т. по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни и изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №. от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. АТ. Г. е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че е собственик на
апартамент № 36 по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. . от 16 май 1979 г., том ., ап. 36, в който адресът на апартамента е посочен като гр. С.,
ж.к. „Н. V“, бл. 7 „а“ – стар. Релевира възражение за давност. Счита, че исковете не са
доказани по размер, доколкото се касае до несъществуващи и неиндивидуализирани
вземания. Ищецът не представял доказателства за това какъв е отопляемият обем на
сградата и имота, както и доказателства за извършени отчети на средствата за измерване.
Дяловото разпределение в имота не било извършвано законно. В тежест на ищцовото
дружество било да установи, че, както общият топломер, така и водомерът в абонатната
станция, ако има такива, а също и средствата за техническо измерване са редовно въведени в
експлоатация и че са били технически изправни при въвеждането им в експлоатация и
периодично са преминавали изискуемата метрологична проверка. Сочи, че ищецът и
фирмата за дялово разпределение /ФДР/ не са осигурявали право на потребителите да
присъстват на отчитането на показанията на измервателните уреди, не били уведомявали
потребителите за датите на отчитане. Освен това на потребителя не били връчвани нито
фактури, нито изравнителни сметки, поради което той бил лишен от възможността да
направи своевременно възражения. Не били представени доказателства от страна на ищеца
за въвеждането в експлоатация и за техническата изправност на измервателните уреди.
Оспорват се и исковете за заплащане на лихва за забава, тъй като лихвите не били
индивидуализирани от ищеца. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
В подадения отговор на исковата молба от 01.04.2022 г. ответникът посочва, че
оспорва предявените искове, като заявява, че в процесния имот от години живеят постоянно
2
хора и малко дете и че служителите на "Т. С." ЕАД не са били лишавани от достъп до имота.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Така,
основателността на предявения иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ
съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: 1/ облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника; 2/ изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия до имот с абонатен номер .
за процесния период с цена, възлизаща поне на претендираната стойност от 2833.55 лв. и 3/
предоставяне на услуга дялово разпределение на стойност поне в размер на претендираната
от 25.04 лв.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и релевираните в отговора на исковата молба
правопогасяващи и правоизключващи възражения.
По делото не е спорно, а това се установява и от представения Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. . от 16 май 1979 г., том ., ап. 36, че ответникът
е собственик на процесния имот с актуален адрес – гр. С., видно от представеното писмо от
С., както и от другите писмени документи – списъци на етажните собственици, заявления,
протоколи и др. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника
потвърждава, че Г.Г. е собственик на процесния имот. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния апартамент именно в качеството си на собственик на имота. Същият в
качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан от общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
3
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и
ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото са представени писмени документи – Обща фактура № .
от 31.07.2019, Обща фактура № ./31.07.2020 г., г., извлечение от сметки за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., протоколи за неосигурен достъп и е прието заключение по
съдебно-техническата експертиза, в което експертът изяснява, че за процесния период
дяловото разпределение на топлинна енергия за имота и СЕС се е извършвало от „Т.. Според
експерта количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на
процесния адрес е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за
измерване – общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. От заключението на вещото лице се установява, че в
абонатната станция през процесния период е функционирал един брой общ топломер, както
и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки. За периода 2018/2019 г. в имота има един брой радиатор без ИРРО
/индивидуален разпределител на разходите за отопление/, за който се начислява служебна
топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход/, а за периода 2019/2020 г. на
посочения радиатор е монтиран ИРРО. Освен това абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията
на вещото лице съвпадат с отразеното в изравнителните сметки за топлинна енергия за
сградна инсталация за процесния период. По отношение на топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване, в експертизата е посочено, че за периода 2018/2019 г., за който не е
осигурен достъп до имота за отчет на уредите, е начислена служебно топлинна енергия за
БГВ „на брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за един брой потребител, като в
случая и съобразно записаното в протокол от 07.05.2019 г. потребителите в имота са били
трима. Посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените от „Т.
протоколи за неосигурен достъп на л. 15, л. 19 и л. 102 от делото. Според експерта сумите са
били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
4
като съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № . от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /действала през процесния период/, всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделните клиенти в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. В случая „Т. е представило
протокол за неосигурен достъп (л. 102 от делото – за първа отчетна дата и л. 104, идентичен
с протокола на л. 15 от делото, за втора отчетна дата), който е надлежно оформен, подписан
е и не е оспорен в настоящото производство. Тоест, налице е основание за формиране на
стойността на потребената топлинна енергия на базата на „служебен отчет“, доколкото
ищецът е установил, че е спазил предвидената в закона и общите условия процедура за това.
На следващо място, съгласно чл. 70а, ал. 4 рекламации (възражения) по отчета на
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен
период се извършват в срок до 31 август. Такива възражения и доказателства по делото не са
представени от ответника. Наред с това по делото не се твърди и доказва ответникът да се е
възползвал от възможността по т. 6. 5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, а
именно да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове,
указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата.
Ето, защото съдът достига до извод, че размерът на потребената топлоенергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 2823.13 лв. при отчитане на изготвените
изравнителни сметки за този период – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. резултатът от
изравнението е сума за доплащане в размер на 432.32 лв., а за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. – сума за получаване в размер на 814.78 лв. Следва да се отбележи, че съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този
начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен
период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
5
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния период няма
извършени от ответника плащания.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2
от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „Т. С.” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга. Размерът на
дължимата такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца писмени
документи, както и от двете приети експертизи, а именно – общо 25.04 лв. за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. Ето защо, претенцията за дялово разпределение срещу ответника
се явява доказана по основание и размер.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, т.е. в случая от
10.01.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
03.11.2018 г., са погасени по давност. По отношение на предявените вземания са
приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
6
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно, задължението за м.09.2018 г. не е погасено по давност, тъй като
за този месец задължението е станало изискуемо на 14.11.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД, изтича на 21.01.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), т. е. след подаване на исковата молба
на 10.01.2022 г.
Предвид изложеното за непогасения по давност период 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.
вземането за главница за потребена топлинна енергия предвид представените по делото
писмени доказателства и заключението на СТЕ възлиза на сумата от 2479.01 лв., определена
от съда по реда на чл. 162 ГПК, до който размер и период предявеният срещу ответника иск
за заплащане на главница за стойност на потребена топлинна енергия се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2833.55 лв. и за периода
от м.05.2018 г. до м.08.2018 г. – отхвърлени.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.10.2018 г. в размер на 1.21 лв. е възникнало на
31.10.2018 г. и е станало изискуемо на 01.11.2018 г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на
08.01.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през
които давността е спряла да тече), т. е. преди подаване на исковата молба на 10.01.2022 г. и
следователно само това задължение попада в давностния период. Ето защо, предявеният
срещу ответника иск следва да се уважи за сумата от 23.83 лв. и за периода от м. 11.2018 г.
до м.04.2020 г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25.04 лв. и за периода
01.10.2018 г. – 31.10.2018 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
7
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното и изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2019
г. за задълженията по Обща фактура № . от 31.07.2019 г. и считано от 15.09.2020 г. за
задълженията по Обща фактура № ./31.07.2020 г., то дължимата лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху уважения размер на главницата съдът определя на
основание чл. 162 ГПК на 417.40 лв. при съобразяване на периода на извънредното
положение, по време на което съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.,
лихви за забава не текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 417.40 лв. и
за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от
511.07 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 4.99 лв. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за исковото производство в размер на 683.61 лв. за заплатена държавна такса,
такса за съдебно удостоверение, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на ищеца на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството.
С оглед изхода на спора, ответникът също има право на разносни на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. В случая ответникът Г. АТ. Г. е бил представляван от А.С. и нему е заплатено
8
уговореното адвокатско възнаграждение, видно от представения на л. 67 от делото договор
за правна защита и съдействие – 368 лв. с ДДС, който размер е в съответствие с минимума
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По съразмерност, на ответника Г. АТ. Г. следва да се присъди сумата от
49.55 лв. – разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. АТ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да заплати на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 2479.01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .,
находящ се в гр. С. за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда /10.01.2022 г./ до изплащане на вземането,
сумата от 417.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., сумата от 23.83 лв. – такса
за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 683.61 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2833.55 лв. и за
периода от м.05.2018 г. до м.08.2018 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 511.07 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за такса за дялово разпределение за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 25.04 лв. и за м.10.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за сумата в размер на 4.99 лв. за обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я., да
заплати на Г. АТ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 49.55 лв., разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9