Решение по дело №375/2019 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          №

 

                                              гр.Русе, 12.07.2019 г.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 375 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответницата е била купувач на доставена от дружеството топлинна енергия в имот в гр.Р, ул. „Р.” 2, бл.„Р.”, вх.Д, ет.1. Първоначално заявява, че за периода 29.10.2014 г. – 25.09.2018 г. в този имот дружеството доставило и била разпределена топлинна енергия на обща стойност 578.36 лв. по 26 бр.фактури. Като собственик на ¼ ид.част от имота, ответницата дължала сумата 144.59 лв., както и 30.25 лв. лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2018 г. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 8127/18 г. по описа на РС – Русе, след издаването на заповед за изпълнение, на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си. След направеното изменението на исковете в първото съдебно заседание по делото, претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответницата му дължи сумата 81,15 лв., представляваща доставена и разпределена топлинна енергия на горепосочения адрес за периода 17.05.16 г. - 17.05.18 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и 9.58 лв. лихва за забава за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите, издадени в периода 22.10.2016 г. - 24.04.2018 г., до подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира и разноските по двете производства.

В отговора на исковата молба ответницата М.П.А., чрез пълномощника си, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката за процесния недвижим имот, не е сключвала договор с дружеството, нито е подавала заявление за присъединяване към предоставяните от „Топлофикация” услуги, не е живяла в имота и същият през процесния период не е бил нейна собственост. Оспорва да е имало уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, както и монтирани радиатори. Твърди, че в имота не е ползвана топлинна енергия, нито битова гореща вода и в такива случаи следва да се дължи само цената на енергията, отдавана от сградната инсталация. Прави възражение и за изтичането на тригодишния давностен срок за вземането на ищеца, както и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП. Претендира отвхърляне на иска и заплащане на деловодните разноски.

В пледоариите по същество на спора, предвид представянето на платежно нареждане за сумата 91 лв., претендира присъждане на разноските от съда по съразмерност.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителн иск за установяване вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

         От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното.

         По приложеното заповедно производство в полза на „Топлофикация Русе“ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М.П.А. за заплащане на сумите: 144.59 лв., представляваща ¼ от главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 29.10.2014 г. до 25.09.2018 г. по 26 бр.фактури, ведно със законната лихва от 04.12.2018 г., 30.25 лв. лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2018 г. и 77 лв. разноски, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок ответницата е депозирала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

От представените по настоящото дело писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца. По приложените 26 бр.фактури като потребител е посочен Христо Цочев Младенов. От представената справка по лице в Служба по вписванията –Русе е видно, че на 17.05.2016 г. ответницата е придобила в режим на СИО правото на собственост върху ½ ид.част от жилищния имот, находящ се в гр.Р, бл.“Р.“, ет.1, ап.15, който, с влязло в сила на 11.05.2018 г. Постановление на ДСИ при РС-Русе, е възложен на „Боро инвестмънт“ООД.

На 31.05.2019 г. ответницата е заплатила по сметка на ищеца сумата 92 лв. с основание на плащането „задължение по гр.д.№ 375/2019 г.“. Няма спор между страните, че с извършеното плащане след депозиране на исковата молба е погасено вземането на ищцовото дружество в размерите, претендирани след направеното изменение за главница и лихви. В този смисъл установителната претенция понастоящем се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора, като съобрази размера на първоначално заявения установителен иск, както и заплащането на паричното задължение от ответницата след образуване на исковото производство, съдът намира, че последната дължи на „Топлофикация Русе“ деловодните разноски по заповедното производство в размер на 77 лв., тъй като същите са в минималните размери на държавната такса от 27 лв. и на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв.

По отношение направените от страните разноски в настоящото дело, съразмерно на първоначално заявената и впоследствие изменена претенция, на ищеца се дължи сумата 92.08 лв., а на ответницата – 165.83 лв.  Следователно, по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 73.75 лв. деловодни разноски.

         Мотивиран така, съдът

 

                                               Р    Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, срещу М.П.А., с ЕГН **********, установителен иск за дължимост на сумите: 81,15 лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 17.05.16 г. - 17.05.18 г., със законната лихва от 04.12.2018 г. и 9.58 лв. лихва за забава сумата, предмет на издадената по ч.гр.д.№ 8127/2018 г. по описа на РС-Русе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. 

         ОСЪЖДА М.П.А., с ЕГН **********,***, офис 6, чрез адв.Б.С., да заплати на „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК *********, 77 лева разноски по ч.гр.д.№ 8127/2018 г. по описа на РС-Русе.

         ОСЪЖДА „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, да заплати на М.П.А., с ЕГН **********, 73.75 лева деловодни разноски за настоящото дело по компенсация.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: