Определение по дело №477/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. за обществено полезна дейност "О. на Х. с У." със седалище и адрес на управление:Б.,У."Х. С." №5 ,представлявано от председателя на сдружението -Станка Смиленова Рогачева ,насочена против решение №3929/10.05.2012г. на РС-Б. по гр.д.№180/2012г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което предявения иск да се отхвърли като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата А. по З.,с която се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението на БРС.

По делото е конституирано трето лице-помагач на ответника,което изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд констатира,че жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежен представител на страна в производството при наличие на правен интерес,което обуславя процесуалната й допустимост.Предвид направения извод за допустимост на жалбата спорът следва да се разгледа по същество.

Упражнявайки правомощията си определени с чл.269 ГПК Благоевградският Окръжен съд намира обжалваното решение за валидно,допустимо и правилно.

За да уважи предявения иск от Агенцията по З. против ответника С. за обществено полезна дейност "О. на Х. с У." със седалище и адрес на управление:Б.,У."Х. С." №5 РС-Благоеврад с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД РС-Б. е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна неизпълнение на задължения от ответника по сключения с ищеца договор за финансиране със средства на държавния бюджет на разкрито работно място за наемане по трудов договор на безработно лице по програмата за заетост на възложителя при условията на чл.52 ал.2 ЗНЗ ,скрепено със санкция по неустоечната клауза на чл.5.4.2 от договора.При преценка на правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.В жалбата не се оспорват фактическите констатации на първата инстанция,че сдружението -въззивник не е изпълнило задълженията си по сключения с ищеца договор за подаване в установените срокове на отчетни документи -декларация -искане по образец за внесените осигурителни вноски за сметка на работодателя на наетото по тр.договор лице,определено от възложителя Агенцията по З. чрез Бюрото по труда-Б. ,отчетна форма също по образец за явяване на работа на наетото лице,копие от разплащателната ведомост или др.документи,установяващи изплатените на наетото лице средства като работна заплата.По делото е установено и не е спорно,че ищецът-възложител по договора е изпълнил задълженията си по чл.4 от договора за изплащане на определената субсидия ,а при наведените в исковата молба твърдения,че ответникът не е изпълнил задължението си за представяне на отчетните форми по чл.3.3 .1 -3.3.3. от договора в тежест на последния е било да установи изправността си ,ако твърди изпълнение.В отговора на исковата молба ответникът обаче не твърди,че е изпълнявал задълженията си по визираните договорни клаузи,а че непредставянето на отчетните форми е по вина на третото лице-помагач,с което е сключен тр.договор по програмата за временна заетост .Тоест наведено е възражение,че ответникът не носи отговорност за допуснатото неизпълнение.Въз основа на правилно установената фактическа страна на спора и след преценка на събраните доказателства РС е направил обоснован и законосъобразен извод ,че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника-изпълнител по процесния договор.Съображенията по фактическата и правна страна на спора се споделят от въззивния съд ,който при дадената му с чл.272 ГПК възможност препраща към мотивите в обжалваното решение.В съответствие с правилно разпределената доказателствена тежест по определения с доклада по делото предмет на доказване РС е приел,че ответникът не е доказал изпълнение на задълженията си по чл.3.3 от договора ,както и че неизпълнението се дължи на причина за която не е отговорен по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД.Опитът да се прехвърли отговорността за неизпълнение на третото лице-помагач е неуспешен и по начало е обречен предвид обстоятелството,че между ответника и третото лице е съществувало трудово праÔоотношение за изпълнение на задълженията по което от страна на работника/служителя/ ответникът в качеството си на работодател е бил длъжен да следи.Изпълнител по договора с ищеца е ответникът,а третото лице е наето от ответника по трудов договор и евентуалното неизпълнение на задълженията по трудовото му правоотношение е предмет на друг вид отговорност - по КТ, но не оневинява ответника за допуснатото по процесния договор неизпълнение.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №№3929/10.05.2012г. на РС-Б. по гр.д.№180/2012г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: