№ 178
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване
на определенията“, чл.274- чл.279 от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена въззивна жалба от „Агенция
за събиране на вземания“, представлявано от Изпълнителният директор Ю.Ю.
чрез юриск.ИВ. Н. Н. срещу Решение №888/25.10.2021г., постановено по гр.д.
№20215220201248/2018г. по описа на РС- Пазарджик, в частта имащо
характер на определение и с което е прекратено производството по
отношение на иска на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу ОЛГ.
П. Т. за сумата от 3448,45лв.- главница по Договор за кредитна карта на
физическо лице №ССIR- 376-00387-2017 от 04.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до съда до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските.
Твърди се, че първонстанционното решение е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, като същото е неправилно
и незаконосъобразно.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се постанови решение, с което да се отмени решението в
обжалваната му част, в която е прекратено производството и в частта за
разноските, имаща характер на определение, като се произнесе по същество
на спора.
1
Моли се за присъждане на направените в настоящото производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ОЛГ. П.
Т.,чрез пълномощника й адв.С..
В него се застъпва становище в насока неоснователност на подадената
частна жалба. В тази връзка се излагат доводи.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че подадената жалба е
процесуално допустима, тъй като e подадена от легитимирана страна, в
срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбите, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по ч.гр.д.№3721/2020г. по описа на РС-
Пазарджик се установява, че със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх.№20012/29.12.2020г., подадено от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е претендирано парично вземане срещу ОЛГ. П. Т..
Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №1845 от 29.12.2020г. е разпоредено, длъжникът ОЛГ. П. Т., да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в общ размер на 4710,78лв.,
от които главница в размер на 3448,45лв., представляваща главница по
договор за кредит; 803,41лв.- договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до
22.05.2018г.; 458,92лв.- обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г.
/датата на сключване на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в районен съд 23.12.2020г.; ведно със законната лихва от
23.12.2020г. до изплащане на вземането, както и сумите: 94,22лв.- държавна
такса; 75лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№3376/25.02.2021г.
подадено от ОЛГ. П. Т., чрез пълномощника й адв.С.И. С. се установява, че е
посочено, че ОЛГ. П. Т. не дължи изпълнение по вземането по издадената
заповед за изпълнение на следните суми: сумата от 803,41лв.- договорна
лихва за периода от 04.08.2017г. до 22.05.2018г. и сумата от 458,92лв.-
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 23.12.2020г.
Във връзка с подаденото възражение, с Разпореждане №980 от
2
26.02.2021г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от връчване на съобщението, като в същия срок представи
доказателства за това.
Това указание е изпълнено от заявителя, който е подал искова молба
пред РС- Пазарджик, с която е предявил иск с правно основание по чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК.
Искането направено с исковата молба е, съдът да постанови съдебен акт
по силата на който да признае за установено, че ответницата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№3721/2020г. по описа на РС- Пазарджик, а именно: 3448,45лв.-
главница; 803,41лв.- възнаградителна лихва за периода от 04.08.2017г. до
22.05.2018г.; 458,92лв.- обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, както и присъждане на разноски.
Видно от Решение №888 от 25.10.2021г., постановено по гр.д.
№20215220101248/2021г по описа на РС- Пазарджик е признато за установено
по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу ОЛГ. П.
Т., положителни установителни искове, че ОЛГ. П. Т. дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД следните суми произтичащи от Договор за
кредитна карта на физически лица №ССIR-376-00387-2017 от дата
04.08.2017г., сключен между ОЛГ. П. Т. и „Уникредит Булбанк“ АД: сумата
от 458,92лв.- обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда /23.12.2020г./ и сумата от 174,93лв.- дължима
възнаградителна лихва за периода от 04.08.2017г. до 22.05.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3721/2020г. по описа на РС- Пазарджик, като е отхвърлен иска за
възнаградителната лихва за разликата над 174,93лв. до предявения размер от
803,41лв., като неоснователен и недоказан.
Прекратено е на основание чл.130 от ГПК частично производството по
гр.д.№1248/2021г. по описа на РС- Пазарджик, в частта и по отношение на
предявения установителен иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
срещу ОЛГ. П. Т., в частта за признаване за установено, че в полза на ищеца
3
съществува вземане срещу ответника ОЛГ. П. Т., за сумата от 3448,45лв.-
главница по Договор за кредитна карта на физически лица №ССIR-376-
00387-2017 от дата 04.08.2017г., сключен между ОЛГ. П. Т. и „Уникредит
Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени в
съда- 23.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е била издадена на 29.12.2020г., Заповед №1845 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№№37212020г. по описа на
РС- Пазарджик, като недопустимо.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
Подадената жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна.
В случая, за да прекрати частично производството по делото
първоинстанционният съд е приел, че от подаденото възражение по чл.414 от
ГПК по ч.гр.д.№3721/2020г. по описа на РС- Пазарджик е оспорена
дължимостта на сумата от 803,41лв. /договорна лихва/ и сумата от 458,92лв.-
обезщетение за забава. Относно сумата от 3448,45лв. /главница/, издадената
по ч.гр.д.№3721/2020г. Заповед за изпълнение №1845 от 29.12.2020г., не е
била оспорена, респ. същата е влязла в тази част.
Визирано е, че за да бъде допустим предявения установителен иск
следва да е налице правен интерес от воденото на настоящото производство,
като интересът от предявяването му произтича от наличието на издадена
заповед за изпълнение, срещу което е било подадено възражение по чл.414 от
ГПК от длъжника в заповедното производство и спазване на срока по чл.415,
ал.1 от ГПК за предявяване на установителен иск за съществуването на
вземането. Предмет на иска по чл.422, ал.1 от ГПК е установяване
съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№3721/2020г. по описа на РС- Пазарджик,
вземания към датата на подаване на заявлението. Посочено е, че успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл.416 от ГПК/ за да бъде уважено направеното
от ответната страна възражение, касаещо допустимостта на предявения иск за
сумата от 3448,45лв.
4
В конкретният казус, предмет на обжалване е решението на
първоинстанционният съд да прекрати частично производството, на
основание чл.130 от ГПК имащо характер на определение. Предвид на това и
производството се развива не по реда на чл.258 от ГПК, а по чл.274 и сл. от
ГПК и въззивния съд се произнася в закрито заседание.
В конкретният казус, настоящата инстанция не намира основание да не
приеме възприетите изводи на първоинстанционният съд.
Действително, безспорно е по делото обстоятелството, че по отношение
на сумата от 3448,45лв. /главница/ по ч.гр.д.№3721/2020г. по описа на РС-
Пазарджик е издадена Заповед за изпълнение №1845 от 29.12.2020г.
Не може да има спор, че така издадената заповед е оспорена чрез
подаване на възражение по чл.414 от ГПК, но не и по отношение на сумата от
3448,45лв., респ. следва да се приеме, че заповедта за изпълнение в тази част
е влязла в законна сила. При тази констатация следва извод, че за ищецът
липсва правен интерес от установяване на паричното притезание за сумата от
3448,45лв. /главница/. Основанието за това е, че за да настъпи предвиденото в
чл.415, ал.1 от ГПК действие на възражението, изразяващо се в блокиране на
изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение е необходимо
длъжникът действително да е оспорил съществуването на вземането на
кредитора, т.е. да е осъществена материалноправна защита срещу заповедта
за изпълнение. Такова оспорване, в настоящия случай не е налице.
При тези данни, подадената жалба, като неоснователна следва да остави
без уважение, а обжалваното решение имащо характер на определение, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед този изход на делото в тежест на жалбоподателя и в полза на
адв. С. следва да се присъдят, на основание чл.38 от ЗА, във вр. с чл.9, ал.1 от
Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №888/25.10.2021г., постановено по гр.д.
5
№20215220201248/2018г. по описа на РС- Пазарджик, в частта имащо
характер на определение и с което е прекратено производството по
отношение на иска на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу ОЛГ.
П. Т. за сумата от 3448,45лв.- главница по Договор за кредитна карта на
физическо лице №ССIR- 376-00387-2017 от 04.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до съда до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“П.Д.“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на С.И. С. от АК- П., личен №**********,
със съдебен адрес: гр.П., бул.“Р.“ №15, ет.1, обл.П., на основание чл.38 от ЗА,
във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения разноски за настоящата инстанция в размер на
300лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6