ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1743
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501834 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане №6261/24.07.21г., постановено по ч.гр.д.№5979/21г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2526/24.09.21г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу
М. Д. К., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 247.15 лева, за периода
15.01.20г. – 03.02.21г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени
подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността
на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 26.08.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу М. Д. К., за присъждане на суми по договор за
потребителски кредит „Стандарт“ №300437423668/13.06.19г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски
кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 1000 лева; изложени
са твърдения за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 111.66 лева
1
съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Изложени са
твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като
се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 247.15 лева. Твърди се, че е уговорено
предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги (в заявлението сумата не е
посочена, но видно от договора е на стойност 1237.68 лева). Твърди се, че длъжникът е
заплатил само 6 погасителни вноски, като и е изпаднал в забава на 16.08.2019г. Претендира
813.15 лв., представляваща главница; 247.15 лева – възнаградителна/договорна лихва за
периода 15.01.20г. – 03.02.21г.; 1926.48 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 173.01 лева – лихва за забава; 30 лева – разноски; 112.55 – законна
лихва. Представя договор за кредит „Стандарт“, №**********, общи условия, погасителен
план.
По заявлението е издадена Заповед №2526/24.09.21г. за следните суми: 813.15
лева – главница; 173.01 лева – обезщетение за забава за периода 16.08.2019г. – 03.02.21г.;
46.30 – мораторна лихва от 03.02.21г. – 26.08.21г. и 20.65 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е насочена срещу разпореждане №6261/24.09.21г., в частта, с
което е отхвърлено заявлението за сумата, съставляваща договорно възнаграждение, в
размер на 247.15 лева.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
2
уговорена в размер на 38.30 %., след като ГПР е в законовите рамки – в договора е посочен
като 45%“. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Следва да се присъди сумата от 247.15 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода
15.01.20г. – 03.02.21г.;
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 61.05 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 33.93 лева – държавни такси и 55.58 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 20.65 лева и 50 лева, въззивният
следва да присъди разликата от съотв. още 13.28 лева – държавна такса и 5.58 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №6261/24.09.21г., постановено по ч.гр.д.№5979/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№2526/29.07.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу М. Д. К., за заплащане на договорно възнаграждение, в
размер на 247.15лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът М. Д. К., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит
„Стандарт“, №300437423668/13.06.19г., следните суми: 247.15 лева – договорна лихва за
периода 15.01.20г. – 03.02.21г.; още 13.28 лева – държавни такси и още 5.58 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3