Р Е
Ш Е Н
И Е
No 86
гр. Б., 14.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1061 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 286 от ТЗ.
Ищецът- “Е. п. к.” ЕООД, гр. С. чрез пълномощника си твърди, че по
негово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника “В.” ООД, с. Т., общ. Б. е образувано ч. гр. д. No 432/2019 г. на РС-
Б. за сумата от 1200.00 лв., представляваща главница по неизплатена фактура No *********
от 10.10.2018 г., ведно със законната лихва за всеки ден забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /28.02.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство. Предвид
подадено от длъжника възражение срещу заповедта, ищецът предявява иска за
установяване на съществуването на това вземане по отношение на длъжника.
Излага, че на 19.03.2018 г. е сключен
Договор за изработване на проект по програма, финансиране от Европейския съюз
между “Е. п. к.” ЕООД, /Изпълнител/ и ответника “В.” ООД /Възложител/.
Незаплатената фактура е издадена във връзка с така сключения договор и
представлява дължимото първо плащане – “Отговорно сътрудничество ПРСР 2014-2020
г., мярка 6.4.1 “Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности”) по Договор
от 19.03.2018 г.”, посочено в точна 5.1.1 от договора. Поддържа, че и към
момента, включително след многобройни безуспешни опити, не е получил
уговореното плащане от ответното дружество по процесната фактура. Моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от
1200.00 лв. - главница, ведно със законната лихва от 28.02.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът- “В.” ООД, с. Т., общ. Б. в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че не дължи заплащане на претендираната сума
от 1200.00 лв. по фактура No *********/10.10.2018 г., като ищецът би се
обогатил неоснователно с нея. Оспорва процесната фактура като сочи, че същата
не е подписана от законния представител на ответното дружество – управителят С.И..
Заявява, че не е обвързан от процесния договор. Сочи, че към датата на
подписване на договора от 19.03.2018 г. под мярката 6.4.1 “Инвестиционна подкрепа
за неземеделски дейности” по “Програма за
развитие на селските райони” за периода
2014-2020, финансирана от ЕС, не е била активна. Излага, че процесният договор
е развален по право поради обективна невъзможност за изпълнението му, който
този случай изпълнителят няма право на възнаграждение, а поръчващият няма право
на обезщетение за вреди. Твърди, че не е било изпълнено и условието на изр.
2-ро на чл. 267, ал. 1 от ЗЗД за изпълнена една част от работата и тя да може
да бъде полезна за поръчващия, че изпълнителят да има право на съответната част
от уговореното възнаграждение. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 432/2019 г. по описа на РС- Б., по заявление за издаване
на заповед за изпълнение на ищеца от 28.02.2019 г. съдът е издал заповед No 1479/07.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника “В.” ООД, с Т.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 1200.00 лв., представляваща парично вземане по
неизплатена фактура No ********* от 10.10.2018 г. по Договор за изработване на
проект по програма, финансирана от Европейския съюз от 19.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2019 г. /датата на завеждане
на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като на
заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лева за платена
държавна и 360.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за
изработване на проект по програма, финансирана от Европейския съюз от
19.03.2018 г. се установява, че между ответника “В.” ООД, в качеството на
възложител, и ищеца “Е. п. к.” ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който
ответното дружество е възложило, а ищцовото дружество е поело задължение за
извършване на консултантски услуги, включващи подготовка на заявление за
подпомагане, изработка на бизнес план, анализ за икономическа устойчивост на
проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на
проекта по подмярка 6.4.1. “Инвестиционна
подкрепа за неземеделски дейности” по “Програма за развитие на селските райони” за периода 2014-2020, финансирана от Европейския съюз,
както и подаване на необходимите документи за кандидатстване и представляване
интересите на възложителя пред съответните органи и институции на територията
на страната. Съгласно
чл. 2.1 от договора, изпълнителят има следните задължения: 1. Подготвя списък с
документи и информация, които възложителят трябва да му предостави във връзка с
изпълнение на възложената работа; 2. Изготвя цялата проектна документация в
съответствие с изискванията на Договарящия орган и с добрите практики; 3.
Предава проектното предложение в определените от Договарящия орган места, преди
крайния срок за кандидатстване и във вида, в който се изисква от Договарящия
орган. По силата на чл. 4.1., договорът влиза в сила от момента на подписването
му от двете страни.
В раздел V – плащания по договора, страните са предвидили
плащането по същия да се извършва, както следва: 5.1. Възложителят заплаща на
изпълнителя такса “Отговорно сътрудничество” в размер на 2000.00 лв. без ДДС, която такса се
заплаща по следния начин: 5.1.1. Първо плащане от 1000.00 лв. без ДДС се
заплаща в срок до 20 работни дни от датата на подписване на договор за
изработване на проект по програма финансирана от Европейския съюз, като върху
тази сума отделно се начислява ДДС; 5.1.2. Второ плащане от 1000.00 лв. без ДДС
се заплаща в срок до 5 работни дни от датата на подаване на проекта в Държавен
фонд “Земеделие”, като
върху тази сума отделно се начислява ДДС; 5.2. При одобряване на проектното
предложение за финансиране възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение
за успех в размер на 5% от стойността на всички одобрени разходи по проекта,
описани в договор за финансиране на проектното предложение, като върху тази
сума отделно се начислява ДДС, което възнаграждение се изплаща по следния
начин: 5.2.1. Първо плащане от 2.5% от стойността на всички одобрени разходи по
проекта в срок до 20 работни дни от датата на подписване на договор за
финансиране на проектно предложение с Разплащателната Агенция към ДФ “Земеделие”; 5.2.2.
Второ плащане от 2.5% от стойността на всички одобрени разходи по проекта в
срок до 5 работни дни преди подаване на финален отчет за изпълнение на проект
до Разплащателната Агенция към ДФ “Земеделие”. Предвидено е плащането да се извършва по посочена в
договора банкова сметка.
***000155 от 10.10.2018 г., същата
е издадена от ищцовото дружество като
доставчик за доставена на ответника като получател стока/услуга, описана като “отговорно
сътрудничество ПРСР 2014-2020 г., мярка 6.4.1 “Инвестиционна подкрепа за
неземеделски дейности” по Договор от 19.03.2018 г.”, на
стойност 1000.00 лв., с начислено ДДС в размер на 200.00 лв., или обща стойност
на стоката/услугата в размер на 1200.00 лв. с включен ДДС. Във фактурата е
посочена дата на падеж 31.10.2018 г., и начин на плащане – по сметка. Фактурата
не е подписана.
От писмо изх. No 02-2600/6337/19.11.2019 г. от Държавен фонд “Земеделие” се
установява, че срокът за подаване на проектни предложения по трите отворени процедури
за подбор по подмярка 6.4.1 “Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности” от Програма за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., е бил от 05.09.2018 г. до
07.12.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 286 от ТЗ за установяване на вземане на ищеца към ответника, за което е
издадена заповед No 1479/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 432/2019
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания- наличието на сключен договор
за изработка между страните, изпълнението на задълженията си по него съгласно поръчката на ответника и приемане на работата от последния.
Тези обстоятелства в съвкупност не бяха доказани в производството по настоящото
дело.
Между страните по делото не е спорно,
че същите са били в соченото от ищеца облигационно отношение по сключен Договор
за изработване на проект по програма, финансирана от Европейския съюз от 19.03.2018
г., по силата на който ответното дружество “В.” ООД е възложило,
а ищцовото дружество “Е. п. к.” ЕООД е поело задължение за извършване на
консултантски услуги, включващи подготовка на заявление за подпомагане,
изработка на бизнес план, анализ за икономическа устойчивост на проекта и
подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта
по подмярка 6.4.1. “Инвестиционна подкрепа за
неземеделски дейности” по “Програма за развитие на селските райони” за периода 2014-2020, финансирана от Европейския
съюз, както и да подаде необходимите документи за кандидатстване и представлява
интересите на възложителя пред съответните органи и институции на територията
на страната. По силата на този договор изпълнителят - консултант поема
задължение да извърши конкретни действия, като изготвяне на списък с документи
и информация, които възложителят трябва да му предостави във връзка с
изпълнението на възложената работа, изготвяне на цялата проектна документация,
отчитане и управление на проекта и предаване на проектното предложение съгласно
изискванията и в срока, определени от Договарящия орган, срещу дължимо от
поръчващия възнаграждение. Предвид обстоятелството, че страните по делото са търговски
дружества и сключената сделка е свързана с упражняваното от ищеца занятие, то
същата се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ.
При договора за изработка, подвид на
който е и сключеният между страните договор за консултантски услуги,
възложителят дължи възнаграждение за приетата работа по силата на чл. 266, ал.
1 от ЗЗД.
Съдът намира, че по делото не се доказа от
страна на ищеца никакво изпълнение от негова страна по договора за
консултантски услуги. Представената от ищеца фактура не е подписана от страна
на ответника, поради което със същата не може да се установи факта на
извършване, респ. на приемане на работата. Фактурата е свидетелстващ документ,
като със същата се удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по
себе си тя не е основание за плащане на цената на описаната в нея услуга.
Дължимостта на възнаграждението по договора /цената на услугата/ се определя не
от съставяне на фактурата, а от предоставянето на услугата на възложителя - изпълнението на
възложената по договора работа от изпълнителя. След като фактурата не е
подписана от посочения като получател на услугата, то не може да се приеме, че
лицето е получило услугата и следователно дължи сумата по фактурата.
Същевременно липсват други доказателства, установяващи основния факт - на изпълнение от страна на ищеца на задълженията
му по договора съгласно поръчката на ответника
и приемане на работата от последния. От страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за установяването му, не бяха ангажирани никакви
доказателства по делото в тази насока. Единствените представени от ищеца
доказателства в настоящото производство са писменият договор, сключен между
страните, който установява постигнатото между страните съгласие за поетите от
всяка страна насрещни права и задължения, но не и изпълнението им, както и
обсъдената по-горе фактура, която също не доказва факта на изпълнение на
задълженията на ищеца по договора- за извършване на съответна част от работата,
за която последният претендира заплащане на предвидено в договора възнаграждение
от страна на ответника.
С оглед липсата на доказателства относно
факта на изпълнение от страна на ищеца
на задълженията му по договора – за извършена
от него работа и получаване на услугата по представената фактура от
ответника, съдът намира, че по делото не се установи за ответника да е
възникнало насрещното задължение за плащането на възнаграждение на ищеца. При
тези съображения съдът намира иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ за
установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника, произтичащо от
сключен между тях Договор за изработване на проект по програма, финансирана от
Европейския съюз от 19.03.2018 г., за неоснователен и като такъв същият следва
да бъде изцяло отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
предвид направеното искане, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски по делото в размер на 380.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е. п. к.” EООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. “С. ш.” No *, ет. *, офис *, представлявано от управителя А. В. Д.,
срещу “В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Т., общ. Б.,
ул. “Цар Освободител” No 28, представлявано от управителя С.П.И., иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ за признаване за установено по отношение на “В.”
ООД съществуването на вземането на “Е. п. к.” EООД към него за сумата-главница от 1200.00 лв. /хиляда
и двеста лева/, представляваща неизплатено
възнаграждение по Договор за изработване на проект по програма,
финансирана от Европейския съюз от 19.03.2018 г., по фактура No ********* от
10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/
до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед No 1479/07.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 432/2019 г. по описа на РС-Б., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Е. п. к.” EООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. “С. ш.” No *, ет. *, офис *, представлявано от управителя А. В. Д.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “В.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Т., общ. Б., ул. “Ц. О.” No *,
представлявано от управителя С.П.И., сумата от 380.00 лв. /триста и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :