№ 1354
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110120426 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени и пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против К. К. М. – Н,ЕГН **********,с
адрес гр.Сс искане за осъждане на ответницата да заплати следните парични
суми – 121,19 лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва от
предявяване на иска – на 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 62,26 лева за периода 15.09.2021 г. до
11.03.2024 г.,както и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в
размер от 1,49 лева за периода 01.09.2022 г. до 11.03.2024 г.,както и против О.
К. М.,ЕГН *****,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати
сумите от 121,18 лева главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска
– на 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва
в размер на 62,27 лева за периода 15.09.2021 г. до 11.03.2024 г.,както и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в размер от 1,48 лева за
периода 01.09.2022 г. до 11.03.2024 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение и ответниците като клиенти на топлинна енергия са
задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за процесния период ответниците са допуснали
неизпълнение на своите договорни задължения и незаплатената цена възлиза
на 242,37 лева,която съответства на реално доставено количество топлинна
енергия. Предвид обстоятелството,че главницата за топлинна енергия не е
заплатена в срок ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и
1
претендира такава в размер от 124,53 лева. С исковата молба са предявени и
искове за заплащане на мораторна лихва върху суми за дялово разпределение.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
Ответниците К. К. М. – Н и О. К. М. не са подали писмен отговор и не са
изразили становище по исковете.
Третото лице помагач „Д Е“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
От писмо от Столична община район „В“ се установява,че ***** е
идентичен с *****.
Установява се от договор от 19.09.2002 г.,сключен между етажните
собственици в *****,като възложители,и „М“ООД,като изпълнител,че
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение от общото събрание на етажните собственици.
Представени са фактури,издадени от „Т С“ЕАД на 31.07.2021 г. и
31.07.2022 г. за топлоснабден имот в *****.
Видно от договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„М“ООД,страните са изразили едновременната си и съгласувана воля да бъдат
обвързани от правоотношение,според което „М“ООД приема да извършва
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от
01.12.1987 г. за апартамент *****,по който купувачи са К. А. М. и Р О М..
Според документи за главен отчет,същите отразяват показанията на
водомерите в имота и носят подпис за абонат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от провеждането на доказване,че между страните съществува
договорно правоотношение,от доказване уговорените права и
задължения,както и от доказване цената на доставена топлинна енергия. С
този иск изправната страна по договорното правоотношение претендира да
получи липсващото реално изпълнение на договорно задължение на
насрещната страна по договора. Софийският районен съд счита,че от
събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен
извод,че между страните съществува договорно правоотношение –
дружеството ищец доставя и продава топлинна енергия,в това число в
сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответниците се явяват
2
клиенти на топлинна енергия като съсобственици на имота. За да счете,че
ответниците се явяват съсобственици на имота при равни дялове – по ½
идеална част,съдът взе предвид представения договор за продажба на
държавен недвижим имот,съгласно който наследодателите на ответниците по
време на брака си са придобили имота,което означава,че с настъпване на
наследственото правоприемство всеки от ответниците е придобил право на
собственост върху ½ идеална част от процесния имот. Съдът приема,че е
доказано,че ответниците са клиенти на топлинна енергия като съсобственици
на имота,а същевременно възникването на договорното правоотношение е
обусловено от провеждането на доказване,че е притежавано право на
собственост или вещно право на ползване,а същевременно законът не поставя
изискване за наличието на формален писмен договор за имотите,които към
влизане в сила на закона са били вече присъединени към топлопреносната
мрежа. Така мотивиран,съдът намира,че ответниците се явяват пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и
задълженията на страните по продажбеното правоотношение за доставка и
продажба на топлинна енергия се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални
условия,което означава,че са приложими общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да бъде заплатена в
срока по общите условия. Доказването факта на плащане стойността на
топлинна енергия е възложено в тежест на ответниците,които в хода на
производството не са представили доказателства да са заплатили цената на
топлинна енергия или част от същата. По изложените съображения съдът
счита,че исковете за главница за топлинна енергия подлежат на
уважаване,както са предявени – за сумата от 121,19 лева за ответницата М. –
Н и за сумата от 121,18 лева за ответника М.. Съдът приема,че исковете са
доказани по основание и по размер при съобразяване представените по делото
писмени доказателства,както и с оглед това,че ответниците не са подали
писмен отговор,а с изтичането на срока за подаване на писмен отговор са
преклудирани всички възражения,които ответниците биха могли да релевират
относно начина на разпределение на доставената топлинна енергия.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода
на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение.
Ако задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ падежната
дата или деня,следващ последния ден от срока,длъжникът изпада в забава и
отговаря за заплащане на мораторна лихва,а ако задължението няма срок или
падеж,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде
отправена покана. Софийският районен съд счита,че задълженията за
заплащане стойност на топлинна енергия са възникнали като срочни – общите
условия на дружеството доставчик регламентират срок за плащане от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,при което за периода,за който
ищецът претендира мораторна лихва исковете са основателни и подлежат
изцяло на уважаване за сумите от 62,26 лева за ответницата М. – Н и за 62,27
лева за ответника М.. Софийският районен съд приема,че предявените искове
за осъждане на ответниците да заплатят мораторна лихва върху сума за дялово
3
разпределение подлежат на отхвърляне. В тази насока следва да бъде
отчетено,че общите условия на дружеството ищец не съдържат срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а
ищецът не доказва да е поканил ответниците да платят,с което да ги е
поставил в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че дружеството ищец
претендира присъждането на съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение,както и предвид уважената част от исковете съдът приема,че
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 297 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. М. – Н,ЕГН **********,с адрес гр.***** да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц
сумите от 121,19 лева ( сто двадесет и един лева и деветнадесет стотинки
),представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – на
10.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер на 62,26 лева ( шестдесет и два лева двадесет и шест стотинки ) за
периода 15.09.2021 г. до 11.03.2024 г.,като отхвърля иска,предявен от „Т
С“ЕАД срещу К. К. М. – Н за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение в размер от 1,49 лева за периода 01.09.2022 г. до 11.03.2024 г.
ОСЪЖДА О. К. М.,ЕГН *****,с адрес гр.С да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от
121,18 лева ( сто двадесет и един лева и осемнадесет стотинки ) главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със
законната лихва от предявяване на иска – на 10.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането,мораторна лихва в размер на 62,27 лева ( шестдесет и
два лева двадесет и седем стотинки ) за периода 15.09.2021 г. до 11.03.2024
г.,като отхвърля иска,предявен от „Т С“ЕАД срещу О. К. М. за мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение в размер от 1,48 лева за периода
01.09.2022 г. до 11.03.2024 г.
ОСЪЖДА К. К. М. – Н,ЕГН **********,с адрес гр.***** и О. К.
М.,ЕГН *****,с адрес гр.С да заплатят на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 297 ( двеста
деветдесет и седем ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д
Е“ООД.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5