№ 299
гр. Шумен, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20233600500383 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №517 от 29.06.2023г. по гр.д.№2/2023г., ШРС е прекратил гражданския
брак между Е. Ш. И. и И. Г. И., сключен на 27.05.2013г., в с......, Община Венец, за което е
съставен акт № 7/27.05.2013г., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата
съпрузи. Постановил е след прекратяване на брака Е. Ш. И. да носи фамилно име – Ш..
Присъдил е и следващите се държавни такси и разноски.
Недоволна от така постановеното решение останала ищцата Е. Ш. И., която го
обжалва в частта, касателно приетата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Излага, че изложеното в мотивите на решението, че вината за разпада в отношенията
между страните била и на двамата съпрузи, не отговаряло на действителното положение.
От събраните в хода на производството доказателства, ясно и недвусмислено можело да се
направи извод , че вината била единствено на съпруга. Последният бил признат за
виновен в извършване на домашно насилие по отношение на ищцата, срещу му имало
издадена заповед да не доближава съпругата си. Проявяваната агресия от негова страна
спрямо съпругата му била системна. Имало психическо и физическо насилие, както и
изневяра от негова страна. Жалбоподателката живяла в страх и безпокойство, била и
насилвана сексуално от ответника, но се притеснявала да подаде жалби. Сочи, че въпросът
чия е вината бил съществен, тъй като имала намерение да инициира съдебно производство в
РФранция досежно родителските права, режима на лични отношения и издръжка по
отношение на децата. Моли, решението на районния съд в тази част да бъде отменено и
1
вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде прието, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има изцяло мъжът.
И. Г. И., чрез адв.В.П. при ШАК, депозира отговор на въззивната жалба, с който взема
становище по неоснователността й.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.258 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и
възраженията, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 27.05.2013г. в с......, видно от удостоверение
за граждански брак №79324/27.05.2013г.. От брака си имали родени две деца – Д. И. Г., р. на
19.10.2013г. и А. И., р. на 24.11.2016г.. Не е спорно по делото, че до 2015г страните живели
в с. ...., Шуменска обл., в жилището на родителите на съпруга, като след това се установили
в РФранция, където се родило и второто им дете. Във Франция първоначално, за няколко
месеца, живели при майката на съпругата и нейния съжител, а след това се преместили на
квартира, в близост до тях. Съпругът работел в сферата на дърводобива, а съпругата не
работела. До началото на 2021г. брачният им живот протичал нормално, след което между
тях започнали конфликти довели до неколкократни раздели. Към настоящия момент
страните са разделени, като ищцата живее в дома на майка си с малката дъщеря, а
ответникът с голямата дъщеря-в семейната квартира.
С влязло в сила определение № 1179/19.05.2023г., първоинстанционният съд е обявил,
че не е компетентен да разгледа по същество исковете за упражняване родителските права,
личните отношения и издръжката на родените от брака деца и е прекратил производството,
по тях.
Съгласно показанията на свид.Л.Х./без родство със страните/, отначало отношенията
между страните били добри, но от година-две се влошили. Ищцата й се оплаквала, че се
карат постоянно, че ответникът я тормозел-обиждал я с нецензурни думи. Свидетелката
знаела, че се били скарали два пъти, но не и дали той я е удрял. Сочи, че видяла ответника в
началото на м.06.2023г. в България с друга жена,/нейна бивша колежка/ на пазара в с...... и
като разпитала други познати, разбрала, че двамата имали връзка. От майката на ищцата
разбрала, че имало жалби срещу ответника да не се доближава до ищцата. След раздялата
на страните ищцата взела двете деца и отишла да живее при майка си, но след това
ответникът взел едното дете при него. Докато била с ответника ищцата не работела, но сега
започнала работа като чистачка.
Свид.Х.М./майка на ищцата/ излага, че през 2015г. страните дошли да живеят в
РФранция и до 2021г. всичко било добре, но към края на годината, когато ответникът взел
майка си да живее при тях, започнали проблемите.Сочи и конкретен проблем майката на
ответника оставила веднъж масата неприбрана, като казала, че няма време, синът й видял
2
това и взел нейната страна, казвайки, че майка му не е прислужница и жена му трябвало да
прави всичко в къщи. След това решил майка му да отиде да живее при брат му, за да се
прибере съпругата му вкъщи., но след един месец пак станал проблем. Свидетелката сочи и
че като била в България в края на 2021г. комшиите й се обадили и й казали, че станал
проблем, и дъщеря й избягала и отишла в дома й. Зет й направил скандал в комшиите, тъй
като не му казали че Е. си отво..... сметка, без той да знае. Заради тази сметка те
окончателно се разделили. Дъщеря й имала карта в себе си на името на мъжа й , в която
имало 100лв. и й оставял по 10 евро на ден. Чула, че зет й изневерява, но не могла да каже
на дъщеря си, защото имали две деца и досега мълчала. Ответникът обещал да направи на
името на двамата със съпругата му фамилна сметка, но не спазил обещанията си, тъй като
нямал доверие на последната. Случило се ищцата да има малко главоболие, а ответникът я
насилил да правят секс. Това било преди 4-5 години.
Свид. А.Х./първа братовчедка на ответника/ сочи, че отначало страните се разбирали
добре, но впоследствие нещата не вървели. Ответникът бил добър баща и двата деца искали
да живеят при него. Това била чула от самите деца, даже голямата дъщеря била при него.
Причината да се разделят, доколкото знаела, била, че ищцата не била грижовна майка. Била
чула, че Е. си тръгвала и се разделяли за кратко време, като в последния случай пак тя си
била тръгнала. Не знаела ответникът да има друга връзка или ищцата да се оплаква от побой
от страна на съпруга си.
Съгласно показанията на разпитаната в хода на въззивното производство свид.
С.И./без родство със страните/, през м.септември 2023г. ищцата започнала да си пише с
едно момче/К./ в в TikTok и да се свалят, за което ищцата казала на ответника. Те си
писали, но не се били виждали на живо. Сочи също, че от мъжа си знаела, че ищцата имала
интимна връзка с момче на име Бейти преди 2-3 години, само веднъж., но казала за това на
ответника чак през септември 2023г., тъй като преди това страните били женени.
По делото в хода на въззивното производство е представена и кореспонденция във
Viber, започваща от 21:21 ч. между Е. Д. А. и мъж, различен от ответника, но липсват данни
за датата на която е осъществена кореспонденцията.
По делото са представени писма/без адресат/ от юрист към Информационен център по
правата на жените и семействата в Мьоз, РФранция, съгласно които ищцата била приемана
няколко пъти в структурата, като се е възползвала от изслушване, достъп до правата си и
подкрепа. Представено е и писмо до ищцата от адвокат при Адвокатска колегия в Мьоз
Ботание,РФранция с което последната е информирана, че по дело №22.00274/ Ш. срещу И.,
последният бил признат за виновен по обвиненията срещу него, че е осъден на четири
месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок от осемнадесет месеца, през който не може
да контактува с нея, както и че ищцата има право да обжалва решението в срок. От така
представеното съобщение не става ясно какви са обвиненията срещу ответника и деяния от
кой период касаят.
По настоящото дело, включително и в хода на въззивното производство, не е
представено съобщение от френски съд или влязъл в сила акт на френския съд по соченото
3
гражданско дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това имат и двамата съпрузи.
Продължилата вече повече от година фактическата раздяла между страните и
неколкократните раздели преди това, са довели до отчуждаването, до изчезване на
взаимното разбирателство, другарските отношения и доверие помежду им, характерни за
един нормален брачен съюз. Никой от двамата не е положил необходимите усилия за
запазване и заздравяване на семейството. Брачната връзка е изпразнена от съдържание, като
не се установи никой от страните да е положил необходимите усилия за запазването й. Към
настоящия момент никой от съпрузите не желае продължаване на брачната връзка.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна се установи, че страните до
септември 2021г. живели много добре, като след това започнало неразбирателство помежду
им. То било причина за няколко раздели и събирания. За първата раздяла се твърди и
установява/свид.Х.М./ неразбирателство между страните относно задълженията на
съпругата в домакинството, когато в същото участва и майката на ответника, а за
последната-неразбирателство относно боравенето със средствата от получаваното само от
ответника трудово възнаграждение. Не се установи вината за сочените проблеми в
семейството да е само на единия или само на другия съпруг.
Не се установи причина за разделите между страните и изпразване на брачната връзка да е
изискване за сексуално общуване от страна на съпруга, когато съпругата имала главоболие.
Свидетелката М. твърди за споделено й в този смисъл от страна на ищцата 4-5г. преди
изслушването й в съдебно заседание/т.е. много преди твърдяното от самата ищца влошаване
на съпружеските отношения/. Не се установи и причина за това да е само упражняван от
страна на съпруга физически или психически тормоз. Надлежен, влязъл в сила акт, с който
последният да е признат за виновен в извършване на каквото и да е посегателство по
отношение на ищцата не е представен по делото. Свид.Х.М. сочи на отправени към нея и
рода й, не и към дъщеря й обиди, а и същата е в най-близка родствена връзка с ищцата и
съответно заинтересована от изхода на спора.. А показанията на свид.Л.Х. не са
непосредствени, не са категорични и несъмнени. Първоначално свидетелката сочи, че
ищцата й се оплаквала, че с ответника се карат постоянно, а после-че знаела, че се били
скарали само два пъти, без да излага твърдения за повода за конфликтите. Също така първо
сочи, че не знае дали ответникът е удрял ищцата, а после излага, че ищцата й споменала
бегло, че я е удрял. Дори да се приеме, че ответникът се е държал понякога грубо с ищцата,
не се установи това да е единствената причина за настъпилото отчуждение. Както бе
посочено по-горе, налице е неразбирателство между съпрузите по важни въпроси, засягащи
основно семейния им живот.
Не се установи и причина за отчуждението между страните и невъзможността да
съжителстват заедно да е злоупотреба на ответника с алкохол. За това обстоятелство
ищцовата страна е ангажирала само един свидетел-Л.Х., но показанията на последната
отново не са последователни и категорични, и от същите не може да се направи извод за
4
твърдяното противоправно поведение от страна на съпруга, причина за разтрогване на
брачната връзка. Така първо Х. сочи, че онлайн виждала, че когато пиели, страните били в
една компания, а впоследствие заявява, че съпругата не употребявала алкохол, а при
ответника бирата постоянно била пред него.
Както свидетелите на ищцата, така и този на ответника, излагат данни за изневяра от
страна на съпруга, съответно на съпругата, но показанията им не са непосредствени, а
почиват на слухове, поради което и не следва да се кредитират. Освен това и свидетелите
сочат, че не са споделили това със страните, с оглед запазване на семейството, поради което
и не може да се приеме, че това обстоятелството е довело до раздялата на страните.
С оглед изложеното по-горе, решението на първоинстанционния съд в частта
касателно приетата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, следва да бъде
потвърдено.
В останалата , необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1200лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №517 от 29.06.2023г. по гр.д.№2/2023г. на ШРС в частта, с
която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата
съпрузи.
ОСЪЖДА Е. Ш. И., ЕГН **********, адрес за призоваване – гр. Дулово, ул. “....” №
48 да заплати на И. Г. И., ЕГН **********, с. ...., Шуменска обл., ул. “.....“ № 1, деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1200лв..
В останалата , необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5