РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. Велико Търново, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110103338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна срещу СТ. Н. Г. обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер
********** за недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. "Никола
Кабакчиев" № 1-144, с абонатен номер ********** и недвижим имот, находящ се в
град Велико Търново, ул. "Никола Кабакчиев" № 145, с абонатен № **********, както
и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ,
приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 03.07.2020 година до
20.05.2021 ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочените обекти на обща
стойност 621.95 лева и за която са издадени съответните фактури. Посочва, че абонатът
не е изпълнил задължението си за плащане на сумите по фактурите, въпреки
настъпилата изискуемост на същото, поради което дължи и обезщетение за забава в
размер на 34.54 лева, считано от падежа на всяка една от фактурите до 12.08.2021
година. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 2535/2021 година на
ВТРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
1
претендираните суми. Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
621.95 лева - представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия в
процесните обекти, както и сумата в размер на 34.54 лева - мораторна лихва върху нея
за периода от падежа на всяка една от фактурите до 12.08.2021 година. Претендира да
бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за исковото, така и за
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Последният развива
съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, но по
същество - неоснователни и недоказани. Направено е искане предявените по делото
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че са страни по валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ във
връзка с продажбата ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги, като ответникът е
клиент на ищцовото дружество с клиентски номер ********** за обекти в град Велико
Търново, ул. „Никола Кабакчиев“ № 1-144, с абонатен № ********** и в град Велико
Търново, ул. „Никола Кабакчиев“ № 145, с абонатен № **********,.
Видно от приложените по делото /л. 7-61/ Извлечение от сметка към 12.08.2021
година по партида с клиентски № ********** и абонатни номера ********* и
*********, за обекти в град Велико Търново, ул. „Никола Кабакчиев“ № 1-144 и ул.
„Никола Кабакчиев“ № 145; Извлечение за фактури и плащания към 01.11.2021 година;
Фактура № ********** от 19.08.2020 година, Фактура № ********** от 19.08.2020
година, Фактура № ********** от 21.09.2020 година, Фактура № ********** от
21.09.2020 година, Фактура № ********** от 08.10.2020 година, Фактура №
********** от 08.10.2020 година, Фактура № ********** от 20.10.2020 година,
Фактура № ********** от 20.10.2020 година, Фактура № ********** от 19.11.2020
година, Фактура № ********** от 19.11.2020 година, Фактура № ********** от
21.12.2020 година, Фактура № ********** от 21.12.2020 година, Фактура №
********** от 20.01.2021 година, Фактура № ********** от 20.01.2021 година,
Фактура № ********** от 18.02.2021 година, Фактура № ********** от 18.02.2021
година, Фактура № ********** от 19.03.2021 година, Фактура № ********** от
19.03.2021 година, Фактура № ********** от 20.04.2021 година, Фактура №
********** от 20.04.2021 година, Фактура № ********** от 20.05.2021 година,
Фактура № ********** от 20.05.2021 година, Фактура № ********** от 03.06.2021
година, Фактура № ********** от 03.06.2021 година, издадени от "Енерго-Про
2
Продажби АД - град Варна; Справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към 03.11.2021 година по партида с клиентски № **********, на ответника по
делото е начислена за плащане сумата в размер на 621.95 лева, представляваща цена на
ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 03.07.2020 година до 20.05.2021
година за обекти в град Велико Търново, ул. "Никола Кабакчиев" № 1-144 и № 145, за
която е начислена и лихва за забава в размер на 34.54 лева, за периода от падежа на
всяка една от фактурите до 12.08.2021 година.
По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби"; Решение №
ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР; Извадка от вестник "Черноморие" и
"Дневник" от 30.11.2007 година; Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година
и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 62-74/.
Видно от приложеното по делото Извлечения за фактури и плащания към
01.11.2021 година /л. 131-134/ сумите по фактурите, предмет на делото са платени на
07.02.2022 година.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2535 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.07.2021 година е издадена Заповед №
1038 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника СТ. Н. Г.
за сумата в размер сумата 621.95 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия по
фактури, издадени за периода от 19.08.2020г. до 03.06.2021г. за обекти с абонатни №
********** и ********** в град Велико Търново, ул. "Никола Кабакчиев" № 1-144 и №
145 и с клиентски № **********; сумата от 34.54 лева - мораторна лихва,
представляваща сбора на мораторната лихва на всяко едно вземанията от дата на
падежа по всяка една фактура до 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на
иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
3
основание, т.е. дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел.
енергия за обекти на адрес в град Велико Търново, ул. "Никола Кабакчиев" № 1-144 и
№ 145, с клиентски № ********** и абонатни № ********** и **********, както и
акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума. В този смисъл, за
да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника
по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че ответникът има
качеството на потребител на електроенергия - собственик или ползвател на
недвижимия имот, за който е начислена процесната енергия за процесния период, че
същият е присъединен към електропреносната мрежа, че реално е доставил на
ответника в процесния обект посочените в представената фактура количества ел.
енергия, както и размера на вземанията си за главница и мораторна лихва,
включително изпадането на ответника в забава по отношение на главния дълг.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му енергия.
От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а
именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищцовото дружество
обосновава исковите си претенции на обстоятелството, че ответникът е потребител на
ел. енергия, въз основа на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Енерго-
Про Продажби" АД, който не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 2 от последните
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина определен в ОУ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, "потребител на ел. енергия за битови нужди" е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго-Про Продажби" АД.
В случая по делото не е спорно между страните, че ответникът е потребител на
енергийни услуги за битови нужди, както и че имотите, за които е начислена
процесната ел. енергия са присъединени към електропреносната мрежа. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, съответно - че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия
за битови нужди и като такъв дължи заплащането на цената за доставената и ползвана в
имота, за който е начислена ел. енергия.
От събраните по делото доказателства се установява и че за обектите в град
Велико Търново, ул. "Никола Кабакчиев" № 1-144 и № 145, с клиентски № **********
4
и абонатни № ********** и ********** е начислена за плащане ел. енергия в размер
на 621.95 лева за периода от 03.07.2020 година до 20.05.2021 година. Видно от
приложените по делото фактури, в последните са отразени показанията на
електромера, измерващ ползваната в обекта ел. енергия, т. е. същите са начислени въз
основа на извършените отчети от служителите, които извършват текущите проверки за
показанията на СТИ. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът по
делото дължи на ищцовото дружество стойността на ползваната в имота ел. енергия за
периода от 03.07.2020 година до 20.05.2021 година в размер на 621.95 лева. Няма спор
между страните по делото, а и не са ангажирани доказателства, от които може да бъде
направен извод че стойността на използваната в имота електрическа енергия е
заплатена в сроковете и по начина, определен в ОУ /чл. 17, т. 2, във връзка с чл. 26/,
поради което и ответникът за заплащане на законната лихва, считано от деня на
забавата /деня следващ падежа на задължението, посочен в издадените от ищеца
фактури/ до 12.08.2021 година, в размер на 34.54 лева.
Видно от приложеното по делото Извлечения за фактури и плащания към
01.11.2021 година /л. 131-134/ сумите по фактурите, предмет на делото са платени на
07.02.2022 година, т.е. образуване на заповедното производство и след подаване на
исковата молба. В този смисъл няма спор по делото, че процесните суми са платени в
хода на процеса, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане, респективно - исковете
следва да бъдат отхвърлени на това основание.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер
на в размер на 325.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса, 150.00 лева –
възнаграждение за особен представител на ответника и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на
разноски в размер на 75.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със
седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна
тауърс Г, с ЕИК ********* срещу СТ. Н. Г. от град Велико Търново, ул. "Ален мак" №
4, вх. А, ап. 16, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че СТ. Н. Г. от
град Велико Търново, ул. "Ален мак" № 4, вх. А, ап. 16, с ЕГН ********** дължи на
5
дружеството сумата в размер на 621.95 лева /шестстотин двадесет и един лева и
деветдесет и пет стотинки/ - представляваща стойност на консумирана, но незаплатена
ел. енергия за обекти в град Велико Търново, ул. "Никола Кабакчиев" № 1-144, с
абонатен номер ********** и недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул.
"Никола Кабакчиев" № 145, с абонатен № **********, за които има разкрита партида с
клиентски № **********, както и сумата в размер на 34.54 лева /тридесет и четири
лева и петдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва върху нея за периода от падежа
на всяка една от издадените фактури до 12.08.2021.2019 година, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.08.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 1038 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.08.2021 година по Ч.гр.д. № 2535/2021 година на Районен съд - Велико Търново,
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА СТ. Н. Г. от град Велико Търново, ул. "Ален мак" № 4, вх. А, ап. 16,
с ЕГН ********** да заплати на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище
и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г,
с ЕИК ********* сумата в размер на 325.00 лева /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща направените от дружеството заповедното производство съдебни
разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да бъде приложено по
Ч.гр.д. № 2535/2021 година на Районен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6