Определение по дело №60328/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17133
Дата: 12 май 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110160328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17133
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110160328 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, 239767/07.11.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 261265/28.11.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 265484/30.11.2022г. на
СРС, подадена от Н. Н. А. срещу Ц. В. Г. и Б. П. Ц..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ исковата молба без движение!
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с препис за
ответниците да уточни периодите, за които се дължат сумите за консумативни разходи,
доколкото в подадените от ищцовата страна молби от 28.11.2022г. и 30.11.2022г. са
посочени различни периоди. При неизпълнение исковата молба в тази си част ще бъде
върната, а производството по делото – прекратено!
С оглед очаквано изпълнение на дадените указания и с цел процесуална икономия,
съдът:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 20 юни 2023г.
Час: 11:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Н. Н. А. чрез адв. В. С. – АК-София, е предявил срещу Ц. В. Г. и Б. П. Ц.
искове с правно основание чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 ЗЗД за осъждане
ответниците да му заплатят солидарно във връзка със сключения между страните Договор за
наем от 25.07.2019г. за имот – апартамент в град София, ж.к. „Сухата река“, ул.
„Златоструй“, бл. 28, ет. 1, ап. 4, както следва:
1
6880,00 лева - наем за периода 25.12.2019г.-25.04.2021г.;
335,15 лева - незаплатени консумативни разходи за електроенергия за периода;
302,50 лева – неплатени консумативни разходи за вода;
97,00 лева – неплатени такси към етажната собственост;
430,00 лева – неустойка по чл. 24 от договора за наем;
Законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба
/07.11.2022г./ до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор от 25.07.2019г. предоставил под наем на
ответниците описания недвижим имот срещу месечен наем от 430,00 лева, който следвало
да се плаща между 20-то и 25-число на месеца. Наемателите следвало да заплащат и
консумативните разноски – вода, ток, такси към етажната собственост. Още от началото
започнало бавенето в плащанията, като в крайна сметка, въпреки многобройни увещания,
процесните суми останали неплатени. При това положение се дължала и неустойка по чл. 24
от Договора – за забавено плащане. Ответниците отговаряли солидарно – и двамата били
страни по договора за наем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ц. В. Г. и Б. П. Ц. не са се възползвали от
правото си да подадат отговори на исковата молба.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сключен между
страните договор за наем за процесния имот, че имотът е предаден и е бил в държане на
ответниците-наематели за процесния период, че във връзка с ползването на имота са
натрупани съответни консумативни разходи. По иска за неустойка следва да се установи, че
е налице клауза за неустойка в договора и настъпване на предпоставките за пораждане на
действието ú. Ищецът следва да докаже, че отговорността на ответниците е солидарна. В
тежест на ответниците е да установят, че сумите са платени. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
2
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Б. ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3