Решение по КНАХД №1374/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е С. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е директорът на дирекция Обслужване в ТД на НАП Бургас. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 368/04.06.2025г. по АНД № 1627/2025г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 819648-[рег. номер]/21.03.2025г., издадено от директора на дирекция Обслужване в ТД на НАП Бургас. С постановлението на П. е наложено административно наказание глоба 300лв. за извършено нарушение по чл.264 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Със съдебното решение е намален размера на глобата от 300лв. на 200лв.

Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за осъществен състав на административно нарушение. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил оплакванията по жалбата. Прави се оплакване, че от текста на наказателното постановление не ставало ясно дали отговорността е за пълно неизпълнение на задължението за подаване на декларация или за забавено изпълнение. Правят се доводи за маловажност на допуснатия пропуск и се сочи, че съм момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение декларацията е била вече подадена и от забавата не са настъпили никакви допълнителни вредни последици. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства.

Установено е от съда, че Д. Т. ЕООД, [ЕИК] е данъчно задължено лице по чл.2 от ЗКПО, при което в срок до 01.07.2024г. е следвало да подаде годишна данъчна декларация по образец, съгласно чл.92 ал.1 от ЗКПО. В този период от време собственик, управител и представляващ дружеството е бил касатора П.. Годишната данъчна декларация е била подадена от дружеството на 27.09.2024г., а акта за установяване на административно нарушение е съставен на 25.09.2024г.

При така установените факти настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд за осъществено административно нарушение по чл.264 ал.1, вр. с чл.261 от ЗКПО и препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК.

По повод направените конкретни оплаквания в касационната жалба съдът намира за необходимо да отбележи и следното.

Неоснователно е оплакването, че в мотивите на първоинстанционното решение не са обсъдени възраженията на жалбоподателя. Съдът е формирал съображения по поставените в жалбата въпроси и е намерил оплакванията на привлеченото към отговорност лице за неоснователни.

Не е основателно оплакването, че в наказателното постановление не е уточнено коя от хипотезите на чл.264 ал.1, вр. с чл.261 ал.1 от ЗКПО е била осъществена. Посочването на нормата на ал.1 е достатъчно ясно и изпълнява процесуалното изискване на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за законосъобразност на постановлението. Фактическите констатации на административнонаказващия орган са пределно ясни за жалбоподателя, а именно, че с изтичането на законния срок декларацията не е била подадена, както и че такава е била подадена повече от два месеца след изтичането на срока. Тези факти осъществяват състава на административно нарушение по чл.264 ал.1, вр. с чл.261 ал.1 от ЗКПО.

Неоснователно е възражението за маловажност на случая. За да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят нарушението като изключение. По делото липсват такива обстоятелства. Всички изложени от жалбоподателя обстоятелства смекчават тежестта на нарушението. Фактите по случая обосновават извод за превес на смекчаващите тежестта на нарушението обстоятелства, което налага определяне размера на санкцията към установения от закона минимум. Това е било взето предвид и правилно оценено от първоинстанционния съд, който съобразно правомощията си е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наказанието.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 368/04.06.2025г. по АНД № 1627/2025г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.