№ 965
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110132205 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. Б. Б., ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1
ГПК, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от сумата от 4111,83 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 499,8 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 10.3.2021 г., сумата от 33,48 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,49 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 10.3.2021 г. и 143,01 лв,за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 31.03.2021г. по ч.гр.д.№ 15723/2021г. по описа на СРС, 171
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба,оспорва да е
1
потребена действително топлинна енергия чието заплащане се претендира.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис ” ЕООД
не оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответницата е да докаже положителният факт на погасяване
на дълга.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за не
основателен.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди,
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1,
т. 42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 от ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право
на ползване.
Не е спорно по делото,че ответницата е собственик на процесния имот.
Съгласно съдебно- техническата експертизата за процесния период както
следва : от 01.05.2017г.9 30.04.2018г. е осигурен достъп до имота , не е имала
водомер за топла вода в имота, посочено е,че топла вода се използва от 1-
лице ;за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. не е осигурен достъп до имота, не
е имала водомер за топла вода в имота начисленията за битово горещо
водоснабдяване са извършвани на база брой потребители за едно денонощие-
2 лица ; за периода 01.05.2019г.- 30.04.2020г. не е осигурен достъп до
имота,за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. не е осигурен достъп до имота,
2
не е имала водомер за топла вода в имота начисленията за битово горещо
водоснабдяване са извършвани на база брой потребители за едно денонощие-
1 лице , водомер за топла вода в имота е бил монтиран и узаконен на
01.02.2020г.
В имота е извършен оглед от вещото лице на 16.09.2022г. и е
констатирано,че в ап.№55 всички отоплителни тела са демонтирани,а
тръбните връзки са затапени. Съгласно експертизата, начисленията за
битово горещо водоснабдяване са извършвани на база 0.140 куб. м. на брой
потребители за едно денонощие / съгласно чл. 69, ал.2 от Наредба № 16-334
за топлоснабдяването /ДВ бр. 34 от 2007г./.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената
цена.Ищецът не е представил никакви доказателства да е доставил реално
топлинна енергия на облигационно основание, поради което и
претендираното вземане за стойност на доставена топлинна енергия се явява
неоснователно.
С оглед акцесорния им характер, недоказани са и вземанията за лихви и
разноски.
По разноските:
Право на разноски на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход от спора има
ответницата, на която следва да се присъдят направените разноски в размер
на 50 лева ,разноски за вещо лице .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, срещу А. Б. Б., ЕГН
3
**********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК, са предявени искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата от сумата от 4111,83 лв. , представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 499,8 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 10.3.2021 г., сумата от
33,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 18.3.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,49 лв. за
периода от 31.3.2018 г. до 10.3.2021 г. и 143,01 лв,за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
31.03.2021г. по ч.гр.д.№ 15723/2021г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на А. Б. Б., ЕГН
**********, сумата от 50лева- разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4