№ 2076
гр. София, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501286 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 262481/17.01.2022г
от „УниКредит Булбанк“ АД, представлявана от адв.Кр.Иванов от САК, срещу определение
от 7.12.2021г по гр.д.№ 145/2019г на СГС, с което е прекратено производството пред СГС и
е изпратено по подсъдност на СРС, с доводи, че е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че
съдът е допуснал процесуално нарушение и не е указал на ищеца, че не е внесъл дължимата
държавна такса за допускане на поисканото с молба с вх. № 46357/1.06.2020г увеличение на
размера на установителните искове, предявени срещу ответника И. К. В.. Недопуснатото
увеличение на размера на предявената искова претенция е свързано с родовата подсъдност
на предявените искове.
Излага доводи, че в процесното определение от 7.12.2021г, с което делото е
прекратено и препратено на СРС съдът е посочил като основание за родова подсъдност
единствено недопуснатият за разглеждане с определение от 8.10.2019г осъдителен иск, тъй
като с определение от 8.10.2019г не е приел за разглеждане претенцията за 82 545.50евро-
главница по договор за ипотечен кредит № 431 0619027/17.05.2012г и Анекс №
4/26.07.2013г, но това не освобождава съда от необходимостта да се произнесе изрично по
увеличение на допуснатите до разглеждане установителни искове.
Претендира да се отмени обжалваното определение.
Ответната страна-И. К. В. не е ангажирал становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 145/2019г по описа на СГС е образувано по искова молба
от „Уникредит Булбанк“ АД срещу И. К. В. по иск с правно основание чл.422 ГПК за
установяване, че ответникът дължи сумата от 5 428.70евро –главница по договор за
ипотечен кредит № 431 0619027/17.03.2012г и анекси към него от 26.07.2011г, 29.11.2011,
17.05.2012 и 8.03.2013г, 12 657.32евро-дължими лихви, 5 222.14евро-договорна лихва за
периода 1.10.2014 до 2.04.2015г, 4 441.71евро-лихва върху просрочена главница за периода
1.10.2014г до 13.08.2015г, 2 993.47евро-наказателна лихва за периода 1.10.2014г до
13.08.2015г., 219.93евро- такси по тарифата на банката на 7.03.2015г., 208.31евро-
1
периодична такса за управление и 11.62 евро-периодична такса за просрочени компоненти,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Посочено е, че се предявява и осъдителен иск за сумата от 82 6.545.50евро-главница по
договор за ипотечен кредит № 431 0619027/17.03.2012г и анекси към него от 26.07.2011г,
29.11.2011, 17.05.2012 и 8.03.2013г.
С разпореждане от 8.01.2019г съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок да
представи доказателства за заплатена сума от 3229.90лв. за държавна такса по сметка на
СГС, да посочи за кой период са начислени таксите за управление от 208.31евро и
периодична такса за просрочени компоненти от 11.62евро, на какво основание са начислени
таксите, като му е указал, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.
С молба от 29.01.2019г „Уни Кредит Булбанк“ АД е представила платежно нареждане
за заплащане на държавна такса в размер на 3 228.90лв. и уточнил претендираните
периодични такси по период и основание.
С определение от 8.10.2019г съдът не е приел за разглеждане предявен иск в
условията на кумулативност от ищеца против ответника с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.430 и сл. ТЗ№ за осъждане да му заплати сумата от 82 545.50евро-главница по
договора, поради недопустимо съединяване на исковете.
С молба с вх. № 46357/1.06.2020г от „УниКредит Булбанк“ АД е направено искане за
изменение на размера на предявения срещу И. К. В. установителен иск като се признае за
установено, че дължи сумата от 87 974.20евро-главница по договор за ипотечен кредит.
С протоколно определение от 2.06.2020г. съдът е оставил без уважение искането за
увеличение на исковата претенция, тъй като не са били представени доказателства за
заплатена държавна такса за увеличения размер.
С определение № 12507/4.08.2020г съдът е отменил даден ход на устните състезания
и е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да уточни сума,
съответстваща на сбора на отделните компоненти, които я образуват и които вече са
заявени, както и е посочил, че няма да допусне изменение на размера на иска.
С разпореждане от 2.12.2020г съдът е върнал исковата молба с вх. № 966/4.01.2019г,
поради неизпълнение на указанията, дадени с определение от 4.08.2020г.
С молба с вх. № 303848/17.12.2020г ищецът е уточнил, че претендираната сума от
18 305.95евро е сбор от компоненти 5 428.70евро –главница по договор за ипотечен кредит
№ 431 0619027/17.03.2012г и анекси към него от 26.07.2011г, 29.11.2011, 17.05.2012 и
8.03.2013г, 12 657.32евро-дължими лихви, 5 222.14евро-договорна лихва за периода
1.10.2014 до 2.04.2015г, 4 441.71евро-лихва върху просрочена главница за периода
1.10.2014г до 13.08.2015г, 2 993.47евро-наказателна лихва за периода 1.10.2014г до
13.08.2015г., 219.93евро- такси по тарифата на банката на 7.03.2015г., 208.31евро-
периодична такса за управление и 11.62 евро-периодична такса за просрочени компоненти,
С определение от 16.02.2021г съдът е допълнил на основание чл.248, ал.1 ГПК
определението от 2.12.2020г като е осъдил „УниКредит Булбанк“ АД да заплати на адв.В.С.
от САК сумата от 5 474.97лв. за адвокатско възнаграждение.
С определение № 1409/1.06.2021 по в.ч.г.д.№ 1539/2021 по описа на САС съдът е
отменил определението от 2.12.2020г като е постановил връщане на делото на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 54/11.01.2022г е
отменено и определението от 16.02.2021г за присъдените разноски.
С разпореждане от 4.06.2021г съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите на
ИМ, посочени в определението на съда от 4.08.2020г, като ищецът с уточняваща молба с вх.
№ 335072/6.07.2021г е уточнил, че претендираната сума от 18 305.95евро е сбор от
компоненти 5 428.70евро –главница по договор за ипотечен кредит № 431
2
0619027/17.03.2012г и анекси към него от 26.07.2011г, 29.11.2011, 17.05.2012 и 8.03.2013г,
12 657.32евро-дължими лихви, 5 222.14евро-договорна лихва за периода 1.10.2014 до
2.04.2015г, 4 441.71евро-лихва върху просрочена главница за периода 1.10.2014г до
13.08.2015г, 2 993.47евро-наказателна лихва за периода 1.10.2014г до 13.08.2015г.,
219.93евро- такси по тарифата на банката на 7.03.2015г., 208.31евро-периодична такса за
управление и 11.62 евро-периодична такса за просрочени компоненти.
С обжалваното протоколно определение от 7.12.2021г съдът е прекратил
производството по делото пред СГС и е изпратил същото на СРС, като е изложил мотиви, че
тъй като не е приет за съвместно разглеждане осъдителният иск на ищеца против ответника
за сумата в размер на 82 545.50евро, представляваща главница по договора и предмет на
делото са установителни искове за суми, които обуславят подсъдност по делото на РС и е
прекратил производството по гр.д.№ 145/2019г на СГС, и е изпратил делото по подсъдност
на СРС.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
С исковата молба са предявени искови претенции по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК за
признаване на установено, че ответникът И. К. В. дължи сума от 18 305.95евро, от която 5
428.70евро –главница по договор за ипотечен кредит № 431 0619027/17.03.2012г и анекси
към него от 26.07.2011г, 29.11.2011, 17.05.2012 и 8.03.2013г, 12 657.32евро-дължими лихви,
5 222.14евро-договорна лихва за периода 1.10.2014 до 2.04.2015г, 4 441.71евро-лихва върху
просрочена главница за периода 1.10.2014г до 13.08.2015г, 2 993.47евро-наказателна лихва
за периода 1.10.2014г до 13.08.2015г., 219.93евро- такси по тарифата на банката на
7.03.2015г., 208.31евро-периодична такса за управление и 11.62евро-периодична такса за
просрочени компоненти.
Подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
се определя съобразно общите правила за подсъдността, включително и за родовата
подсъдност, тъй като нормата не сдържа особени правила във връзка с родовата подсъдност,
така, че приложими са общите разпоредби - чл. 103 и чл. 104 ГПК. Така решение № 17 от
24.03.2011 г., постановено по т. дело № 382/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 416
от 5.07.2010 г. по ч. гр. дело № 369/2010 г. на ВКС, ГК, IV о., в които е прието, че
подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК се
определя съобразно общите правила за подсъдност, вкл. и за родовата подсъдност.
В производството по делото не е приет за разглеждане осъдителен иск за сумата от
82 545.40лв.
Съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като по искането за приемане на
увеличение на исковата претенция по чл.422 ГПК на главницата със сумата от 87 974.20евро
по договор за ипотечен кредит не е дал указания за внасяне на държавна такса по същия, а е
приел без такива указания, че не следва да приема направеното увеличение на същия с
протоколно определение от 2.06.2020г.
Поради това следва, че постановеното определение за прекратяване на
производството и преценка на подсъдността при наличието на предявено изменение на
размера на установителния иск по чл.422 ГПК със сума, която е над 25 000лв., следва да
бъде отменено и делото да се върне на СГС за последващи процесуални действия.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 7.12.2021г по гр.д.№ 145/2019г на СГС, с което е прекратено
3
производството пред СГС и е изпратено по подсъдност на СРС.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за последващи процесуални действия,
съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4