№ 89974
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20241110134633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 186366/06.06.2024 г., подадено от „Ай Тръст”
ЕООД срещу Н. К. К..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на
неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на
заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност
някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че
част от тях противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 185,69 лв.
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2023 г.,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. По дело е представен и Договор за потребителски кредит
№ 2823156/18.08.2023 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на
която на първия е предоставен договор за заем в размер на 3395,28 лв., с годишен
лихвен процент 19,90 %, ГПР – 21,82 % и общ размер на дължимата сума – 4163,57 лв.
1
В чл. 4 от договора е уговореното задължение за кредитополучателя в срок до 10 дни от
подаване на заявлението да предостави на кредитора банкова гаранция, съгласно
общите условия или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението в хипотезата на предоставено поръчителство е 24
часа от предоставяне на обезпечението. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
при непредоставяне на обезпечение договора не поражда действие. Представен е и
Договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2023 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и длъжника, по силата на който поръчителят се е съгласил да сключи договор за
поръчителство с кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД за обезпечаване на вземанията по
сключения договор за кредит, а длъжникът се е задължил да заплати възнаграждение
на поръчителя в размер на 3617,33 лв.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД, следователно се
касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
При граматически, систематични и телеологическия анализ на чл. 114 и чл. 169 от
ДФЕС и Хартата на основните права – чл. 38 следва извод, че ПЕС изисква висока
степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта
на защитата на потребителите освен това допринася за правилното функциониране на
вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските
субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага
общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза.
Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че националният съд има
задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и
прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984
по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от
Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и
Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от
Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да
тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред.
Следователно за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и
изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за
няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съда
да изследва релациите и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай
различните правни средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност.
Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
2
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и
добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които
произтичат от договор за потребителски кредит, за които се твърди, че са заплатени от
поръчителя, който се явява заявител в настоящото производство, поради което
последният упражнява правата по чл. 143 ЗЗД срещу длъжника по договора за
потребителски кредит.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит (Обн. ДВ., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
като правната му уредбата е в чл. 9 ЗПК.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за
кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица),
който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът
намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано
от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Изводът
в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителят и кредиторът са свързани
лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите –
18.08.2023 г., т.е. преди изтичане на срока по договора за потребителски кредит, който
е предвиден в чл. 4.
Предвид изложеното следва да се отхвърли претенцията за възнаграждение по
договор за поръчителство, както и за обезщетение за забава върху това
възнаграждение.
3
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 186366/06.06.2024 г., подадено от „Ай Тръст”
ЕООД срещу Н. К. К., в частта за сумата 185,69 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 18.08.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и за
сумата 16,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2023 г. до
14.05.2024 г. по Договора поръчителство.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4