РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Търговище, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря А. Г.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101772 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
гр.София, ЕИК:*********, чрез ю.к.Д. Д., против Б. Д. П. с ЕГН-**********
от гр.Т., ул.О. № , с предявен установителен иск по чл.422 от ГПК във вр. с
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за съществуване и дължимост на сумата от 742.21лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 66002300387 на осн. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
В молбата са изложени твърдения, че на 25.11.2022г., около 17:10 часа, в
гр.Търговище, на ул.Опълченска до № 3 с посока на движение към
кръстовището с ул.Марица, водачът Б. Д. П. губи контрол над управлявания от
него лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № Т 3903 ТТ и при
заобикаляне на паркиран л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“ с per. № Т 4537
АК реализира пътнотранспортно произшествие с имуществени щети -
деформирани леви врати.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Протокол за
ПТП № 1713146 от същата дата, в който е посочено, че виновният водач е
напуснал мястото на ПТП без да изчака на място службата за контрол към
МВР. Същият е установен впоследствие, за което е издадено НП № 22-1292-
003143 от 06.01.2023 г.
Към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № Т 3903 ТТ е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към „Групама Застраховане“ ЕАД, полица №
1
BG/26/122000864128, със срок на валидност от 24.03.2022 г. до 24.03.2023 г.
След настъпване на ПТП, собственикът на л.а. ..Фолксваген“, модел
Шаран“ с per. № Т 4537 АК, е отправил претенция пред ЗАД “Булстрад ВИГ“
по сключена от него застраховка Каско. Извършен е преглед на документите и
е съставен опис на претенцията. Съобразно калкулацията по претенцията на
пострадалото лице, от застрахователя му по застраховка „Каско“ по щетата е
одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 717,21 лв.
Същото е изплатено по банков път на собственика на увреденото имущество.
За ликвидационни нужди по щетата са направени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лв. Общият размер на имуществените вреди
нанесени от Б. Д. П. е 742,21 лв. След изплащане на обезщетението е
отправено заявление към „Групама Застраховане“ ЕАД, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, за
изплащане на обезщетение за увредения л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“.
По предявената регресна претенция от ЗАД “Булстрад ВИГ“, в
представляваното от мен дружеството е образувана щета № 66002300387.
Предоставените документи са прегледани и заплатената от застрахователя по
застраховка Каско обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 742,21
лв. е възстановено от „Групама Застраховане“ ЕАД.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45
от Закона за задълженията и договорите, „Групама Застраховане” ЕАД
придобива право на регрес срещу виновния водач - Б. Д. П. за сумата от 717,21
(седемстотин четиридесет и два лева и 21 стотинки) изплатено
застрахователно обезщетение, както и 25,00 (двадесет и пет лева)
ликвидационни разходи по щета № 66002300387.
Между двамата водачи не е подписан двустранен протокол в случай на
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП - чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“.
В този случай, тъй като между участниците няма съгласие за обстоятелствата,
свързани с настъпилото ПТП, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДВП
виновният водач е бил длъжен без да напуска произшествието да уведоми
органите на МВР. Посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на
МВР е било задължително, на основание чл. 125, т. 7 от Закона за движението
по пътищата. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането,
„Групама Застраховане“ ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за
платеното от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
които са в общ размер на 742,21 лева.
На ответника Б. П. е изпратена регресна покана с изх. № 20-03-
1734/10.07.2023г., за доброволно плащане на дължимото обезщетение. Поради
неплащане подали пред Районен съд — Търговище заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника. По подаденото заявление е
образувано ч.гр.д. № 1518/2024 г., по описа на PC Търговище, издадена е
заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по настоящото
производство. В срока за доброволно изпълнение срещу издадената заповед е
постъпило възражение от длъжника, което поражда за ищеца правен интерес
от завеждане на настоящия иск.
2
С оглед на гореизложеното молят съда да постанови решение с което, на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 500. ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането, да признае за установено, че Б. Д. П., ЕГН: **********,
Адрес: гр. Т., ул. „О.“ № .., дължи на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №47А Сумата от 742,21 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и 21
стотинки/, представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
застрахователно обезщетение по щета 66002300387, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1518/2024 г., по описа на PC Търговище,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в
съда - 31.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски в
заповедното и настоящото производства.
В срока за отговор на ответника е постъпил такъв. Счита иска за
недопустим и неоснователен. Постъпил такъв и от назначеният му особен
представител, който счита иска за неоснователен. В съдебно заседание
поддържа отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно нормата на чл.235, ал.2 ГПК, прие за
установено следното от фактическа страна: От приложените с исковата
молба писмени доказателства Протокол за ПТП № 1713146, се установява, че
на 25.11.2022г., около 17:10 часа, в гр.Търговище, на ул.Опълченска до № 3 с
посока на движение към кръстовището с ул.Марица, водачът Б. Д. П. губи
контрол над управлявания от него лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с per. № Т 3903 ТТ и при заобикаляне на паркиран л.а. „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с per. № Т 4537 АК реализира пътнотранспортно
произшествие с имуществени щети - деформирани леви врати. В съставения
Протокол за ПТП № 1713146 от 25.11.2022г. е посочено, че виновният водач е
напуснал мястото на ПТП без да изчака на място службата за контрол към
МВР. С АУАН серия „GА“ АКТ № 8108196/13.12.2022г., по описа на СПП
към ОД на МВР - Търговище, въз основа на което е издадено наказателно
постановление № 22-1292-003143/06.01.2023г., връчено на ответника на
19.01.2023г., е видно че на виновния водач са наложени административни
наказания по ЗДвП. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 02.03.2023г.
Към датата на процесното ПТП, МПС лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с per. № Т 3903 ТТ, управляван от ответника е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
„Групама Застраховане“ ЕАД, полица № BG/26/122000864128, със срок на
валидност от 24.03.2022 г. до 24.03.2023 г.
След настъпване на ПТП, собственикът на л.а. ..Фолксваген“, модел
Шаран“ с per. № Т 4537 АК, е отправил претенция пред ЗАД “Булстрад ВИГ“
по сключена от него застраховка „Каско“. Приложени са документи за
извършен преглед и е съставен опис на претенцията. Съобразно калкулацията
по претенцията на пострадалото лице, от застрахователя му по застраховка
„Каско“ по щетата е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в
3
размер на 717,21 лв. Същото е изплатено по банков път на собственика на
увреденото имущество. За ликвидационни нужди по щетата са направени
обичайни ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. Общият размер на
имуществените вреди нанесени от Б. Д. П. е 742,21 лв. След изплащане на
обезщетението е отправено заявление към „Групама Застраховане“ ЕАД, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач, за изплащане на обезщетение за увредения л.а. „Фолксваген“,
модел „Шаран“. По предявената регресна претенция от ЗАД “Булстрад ВИГ“,
в дружеството на ищеца е образувана щета № 66002300387, по която е
изплатено обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 742,21 лв. от
„Групама Застраховане“ ЕАД.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, от техническа гледна точка имуществените вреди
нанесени на застрахования лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№
Т4537АК са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Заключава, че
стойността на вредите по пазарни цени към момента на застрахователното
събитие възлиза на сумата от 741.50лв.
От приложеното ч.гр.д. № 1518/2024г. по описа на РС Търговище се
установи, че ищецът подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на
31.10.2024г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 730/01.11.2024г. за сумите, предмет на
предявените в настоящото исково производство искове и за разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.415 от
ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по депозирано от ищеца
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Б. Д. П. в качеството
му на длъжник, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 730/01.11.2024г. по ч.гр.д. № 1518/2024г. на РС Търговище, и след
връчването на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
установено, че съществуват следните вземания в полза на ищеца срещу
ответника: за парична сума в размер на 742.21лв., представляваща изплатено
на пострадал обезщетение за имуществени, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-
31.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
4
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1518/2024г.
на РС Търговище и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение,
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Тоест, за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; осъществен
деликт от водачът на застрахования автомобил; водачът да е напуснал мястото
на ПТП преди идването на органите на МВР.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на
всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически
състав. Съдът намира за доказано наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника
автомобил. Настоящият състав, като взе предвид последното изложено
обстоятелство, приема за доказано и че именно ответникът управлявал
автомобила, с който причинил имуществените вреди, доколкото за инцидента
е издаден АУАН серия „GА“ АКТ № 8108196/13.12.2022г., по описа на СПП
към ОД на МВР - Търговище, въз основа на което е издадено Наказателно
постановление № 22-1292-003143/06.01.2023г., връчено на ответника на
19.01.2023г. Срещу същото няма подадени възражения от ответника и като
необжалван е влязъл в сила на 04.02.2023г.
С отговора ответникът твърди, че това Наказателно постановление е
обжалвано и отменено от съда, като прилага Решение № 52/07.03.2022г. по
АНХД № 20213530200875 по описа на РС-Търговище. Приложеното решение
касае друго наказателно постановление (НП 21-1292-001945 от 26.10.2021г.) и
друг инцидент (ПТП на 08.10.2021г.) с участие на ответника, поради което
възражението му в тази връзка остана недоказано в процеса.
Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че размера на причинените вреди по лекия автомобил,
в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд
необходими за възстановяването на превозното средство, в състоянието, в
което е бил преди ПТП възлиза на 741.50лв., според вещото лице.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът
5
намира, че искът по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ се явява
основателен и доказан по размер. Като такъв следва да се уважи от съда в
пълния претендиран размер.
Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. Установи се, че ответникът не е получил поканата.
Тоест, датата на изпадане в забава на ответника следва да бъде датата на
подаване на заявлението в съда – 31.10.2024г.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1518 по описа за 2024г. на РС-
Търговище, в размер на 75лв., както и разноските в настоящото производство
в размер на 525лв. включващи : 25лв. внесена държавна такса, 300лв. х-р за
вещо лице по изготвена и приета САТЕ, 200лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на
“ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр.София, ЕИК:*********, чрез ю.к.Д.
Д., към Б. Д. П. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.О. № .. за сумата от 742.21лв.
(седемстотин четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 66002300387 на, на осн. чл.422 във връз с чл.415 от ГПК,
чл.500, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от 31.10.2024г., до окончателното изплащане на задълженията,
във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
730/01.11.2022г. по ч.гр.д.№ 1518 по описа за 2024г. на РС Търговище.
ОСЪЖДА Б. Д. П. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.О. № .., да заплати на
“ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр.София, ЕИК:*********,
представлявано от С.б. – гл.изп.директор и Т.М. – изп.директор, действащо
чрез пълномощник ю.к.Д. Д., сумата от 75лв., представляваща разноски по
заповедното производство, както и сумата от 525лв., представляващи
направени разноски по настоящото производство, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд, на осн. чл.259,
6
ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7