Определение по дело №217/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261245
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20215530100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            Номер   261245                Година   10.05.2021                Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети май                                                                                                Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 217 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците не са подали писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

Следва да се отхвърли искането в исковата молба за изискване и прилагане на заповедното ч.гр.д. № 2088/2020 г. на Старозагорския районен съд, защото няма данни същото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а в тази хипотезата същото може да се приложи към висящи искови производства само по чл. 422, ал. 1 ГПК, каквото настоящото не е (чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС).

Следва служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е размера на предоставения от ищеца кредит на ответницата и наследодателя на ответника по процесния договор за кредит № 2/10.08.2015 г. и анекс № 1/10.06.2019 г. към него, на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, по кой начин (по банков път или в брой) и в какъв точно размер; 2/. какъв е размера на уговорената в договора и/или анекса към него възнаградителна лихва за ползването на този кредит и какъв е размера на същата лихва за посочените в исковата молба периоди; 3/. извършвани ли са от ответниците и/или от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер задължения на ответниците по договора, анекса и/или погасителния план, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за ответниците с всяко плащане, във всяко от платежните нареждания/ПКО, с които е извършено, и какви задължения след това е погасил ищецът в счетоводството си с всяко от тези плащания; 4/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответниците по него суми, и с какви точно размери, поотделно за главница, възнаградителни лихви (включително и за посочените в исковата молба процесни периоди), неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора/анекса към него падеж за връщането му, на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2088/2020 г. на Старозагорския районен съд, на предявяване на исковата молба в съда по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което същите да се призоват с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. На ищеца не може да се изпрати препис от отговор, защото такъв ответниците не са подали по делото. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит (чл. 160, ал. 2 ГПК). Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че на 10.08.2015 г., между него, от една страна, и ответницата и наследодателя на ответника - А.Д. С., от друга страна, бил подписан договор за кредит № 2, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 57900 лева, при годишна лихва в размер на 8 % и срок за погасяване - до 10.05.2018 г. С анекс № 1/10.06.2019 г. към договора за кредит било уговорено, че ответникът, в в качеството му на наследник на посочения си наследодател, поемал дълга му. С този анекс страните се договорили и да бъдели променени условията на договора за кредит № 2/10.08.2015 г., като удължили срока за погасяването му до 10.12.2019 г., определили годишната лихва в размер на 8 % да била валидна до 31.12.2018 г. Считано от 01.01.2019 г. годишната лихва страните определили да бъдела в размер на 14,4 %, като за първия месец от този период се уговорили, че дължимата лихва била 489 лева, а за всички останали месеци – по 694.80 лева, съгласно приложен погасителен план. Уговорено било, че сумата по кредита и начислената лихва за периода, за който се отнасял анексът, щели да се изплатят до края на уговорения период. В приложения погасителен план били описани месечните вноски по лихвите за удължения срок на кредита, макар те да били дължими в края на периода, като №№ 1-7 били описани вноски за периода, в който действал годишен лихвен процент 8-7 броя вноски по 386 лева всяка, съответстващи (при извършване на изчисления) на сбора от годишната лихва за точно 7 месеца - от 10.05.2018 г. до 10.12.2018 г. За периода 10.12.2018 г.-10.01.2019 г. в погасителния план била описана вноска 489 лева /като в този период до 31-ви декември бил действащ годишен лихвен процент 8, а след това - 14,4/ и за всички следващи месеци, при действащ годишен лихвен процент 14,4 - посочените погасителни вноски били от по 694.80 лева. За последния месец не била посочена отделната вноска по лихвата, а сборът от нея /694.80 лева и предходните/ - сумата 10833.80 лева, която съставлявала общия сбор на всички договорени с анекса лихви за периода от 10.05.2018 г. до 10.12.2019 г. Поради неплащане в договорения срок, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.06.2020 г. и такава му била издадена (заповед № 1390/06.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2088/2020 г. на Районен съд Стара Загора) за всички дължими суми, освен за сумите от 3023.66 лева - лихва /договорна/ за периода от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и 7967.04 лева - лихва /договорна/ за периода от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г. С разпореждане на съда от 06.08.2020 г., издаването на заповед за изпълнение за тези две суми било отказано по причина, че не ставало ясно как били извършени изчисленията. И двете изчисления били извършени с помощта на онлайн калкулатор и съответствали точно по периоди и приложен лихвен процент на уговореното в текстовата част на анекс № 1, поради което разпореждането било оспорено пред Окръжен съд Стара Загора, който обаче го потвърдил с мотиви, които не намирали опора в конкретното дело. Обективно, заповедният съд бил прав да намери неяснота в изчисленията, доколкото изчислителни листи не му били представени, а сборът от заявените суми се различавал, макар и незначително, със сумата на общия сбор от вноските за същия период, посочен в погасителния план - сумата 10833.80 лева. Не можели да установят откъде произтичало това разминаване и дали било техническа грешка или резултат от различната точност в извършените при съставяне на погасителния план и сега изчисления. Независимо от това, кредитополучателите дължали договорената лихва за ползването на предоставената в заем сума от 57 900 лева в договорените размери, като договорните клаузи относно възнаградителната лихва в размер на 8 и впоследствие - 14,4 процента, били валидни, съответствали на добрите нрави и обичая. Предвид изложеното и доколкото не му било съобщавано определението на Окръжен съд Стара Загора от 29.09.2020 г., с което разпореждането, с което съдът бил отказал да издаде заповед за изпълнение, се потвърждавало, за ищецът било налице основание и правен интерес да предяви настоящите осъдителни искове срещу ответниците, за осъждането им да му заплатят дължимата възнаградителна договорна лихва за ползвания от тях кредит в размер на 57 900 лева, за периода от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г., при годишен лихвен процент 8, в размер на 3023.66 лева, и за периода от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г., при годишен лихвен процент 14,4, в размер на 7967.04 лева. С оглед наличието на известно несъответствие на следващите се от текста на анекса изчисления и числата, записани в погасителния план - неразделна част от същия анекс, моли съда да уважи исковете до размера, в който счете, че били доказани, тълкувайки договореното от страните според действителната им воля, а именно - да бъдела заплатена възнаградителна лихва съобразно предвидения в договора процент, а не отделни, определени по размер с погасителния план, месечни вноски, каквито обективно не било и уговорено да се дължали помесечно. Ясно била изразена волята на страните, цялата договорна лихва, такава, каквато се дължала за целия удължен срок на договора, да бъдела платена до падежа - 10.12.2019 г.

Искането е да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 3023.66 лева за дължима съгласно анекс № 1/10.06.2019 г. към договора за кредит № 2/10.08.2015 г. възнаградителна лихва от 8 % годишно върху сумата от 57900 лева, за периода от 11.05.2018 г. до 31.12.2018 г., сумата 7967.04 лева за дължима съгласно анекс № 1/10.06.2019 г. към договора за кредит № 2/10.08.2015 г. възнаградителна лихва от 14,4 % годишно върху сумата 57900 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 10.12.2019 г., както и за законна лихва върху тези суми от  предявяване на исковата молба в съда на 13.01.2021 г. до изплащането им, както и сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове - нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали писмен отговор, не са взели становище по предявените искове, не са претендирали самостоятелни права и възражения, не са посочили и представили доказателства.

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за всички твърдени от него в исковата му молба и подлежащи на доказване от него горепосочени обстоятелства, не е представил никакви писмени доказателства, включително и посочените в исковата му молба договор за кредит и анекс към него.

 

           ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ищеца в исковата му молба, за изискване и прилагане към настоящото висящо дело на заповедното ч.гр.д. № 2088 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, защото по делото няма данни същото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 09.06.2021 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За същата дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.  

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: