Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1306 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по субективно съединени искове
от С.Д.Д. и И.Й.С. ***, за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците по 30186,30 лева от общо 60372,61 лева,
представляваща част от сума в общ размер на 82145,70 лева, дължима
неустойка за забавено изпълнение по Предварителен
договор за покупко-продажба от 25.02.2011 г. за периода от 02.10.2014 г.
до 06.07.2016 г., на основание чл. 92 ЗЗД
ИЩЦИТЕ твърдят, че по силата на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.2011 г. дружеството
ответник се е задължило да продаде на двамата ищци недвижими имоти намиращи се
в гр.Варна, ул. „Хан Кубрат" 52 и представляващи право на строеж на
апартамент № 12 с площ от 80.91 кв.м., ведно с 20.9605 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид. № 10135.3515.1833, целият c площ от 407
кв.м., както и паркомясто № 7, намиращо се в сутеренен етаж, с площ от 15.84
кв.м. С нотариален акт № 36, том 1, peг. № 1998/02.03.2011 г., ответникът е
продал на ищците гореописаните имоти.
Твърдят, че
с предварителния договор ответникът е поел и задължението да изгради в завършен
вид имотите описани по горе, като предаде същите с акт обр. 16 /разрешение за
ползване/, в срок не по късно от 16.07.2011 г. Твърдят уговорена неустойка за
забава в размер на 5% месечно, върху вече изплатената продажна цена, считано от
01.01.2012 г. Твърдят, че изплатената продажна цена е в размер на 78234.00 лв.
и е установена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 7173/2015 г. по описа
на ВРС, съответно, неустойката възлиза на 3911.70 лв. месечно. Общият размер на
задължението за неустойка за периода от 02.10.2014 г. до 07.07.2016 г. е
82145,70 лева. Твърдят, че сградата е снабдена с разрешение за ползване на
07.07.2016 г. като забавата е изцяло по вина на продавача.
Посочват, че
са предявили частичен иск на същото правно основание за сумата от 14 000 лв.,
който е изцяло уважен с влязло в сила
решение по гр.д.7173/2015 г. на ВРС.
Посочват, че
са предявили и втори частичен иск на същото правно основание за сумата от 50
000 лв., представляваща част от дължимата неустойка за забава за исковия
период, предмет на т.д. 1000/2016 г. на ВОС, съответно, в.т.д. № 312/2017 г. на
АпС-Варна, като искът е уважен до размера на 33120.16 лв. (по 16560.08 лв. на
всеки от ищците).
Искането предявено
в настоящия процес е ответникът да бъде осъден да заплати остатъка от дължимата
неустойка за периода от 02.10.2014 г. до 07.07.2016 г. в уточнен с последващи
молби размер от общо 60372,61 лева по равно за всеки от ищците, или по 30186,30 лева. Претендират
и сторените съдебно-деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в подаден в срок писмен
отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че неизпълнението на
договора се дължи на обективни причини, свързани с изграждане от Община Варна
на водопроводно и канализационно отклонение за жилищната сграда и не е налице
вина на ответното дружество. Претендира отхвърляне на
исковете с присъждане на разноски.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа предявения иск и оспорва въведеното от ответника в
отговора на исковата молба възражение като неоснователно. Сочи, че освен
забавянето на изграждането на инфраструктурата от ВиК Варна, редица други
дейности не са били изпълнени в срок от ответника – строител. Поддържа, че
твърдяната забава от страна на подизпълнител на ответното дружество не е
основание за освобождаването на ответника от отговорност, тъй като не се касае
за обективни причини.
Допълнителен отговор не е представен
от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
изложените доводи.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че по
силата на предварителен договор от 25.02.2011 г. ответното дружество се е
задължило да построи сграда и да прехвърли на ищците собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент №12, находящ се на ет. 5, с площ от
80,91 кв.м. ведно с избено помещение към него, в жилищна сграда на адрес: гр.Варна, ул. „Хан Кубрат" 52,
срещу обща продажна цена на имота в размер на 92 734,00 лв. По силата на
сключения договор продавачът се задължил да завърши строителството на имота до
16.04.2011 г. Уговорено е, че продавачът е длъжен да снабди купувачите с акт 16
(разрешение за ползване) до 16.07.2011г., като при неспазване на срока по вина
на продавача, същият дължи на купувачите неустойка в размер на 5 % на месец върху
платената цена, считано от 01.01.2012 г.
Не е спорно, че по силата на
нотариален акт за покупко-продажба и право на строеж на недвижим имот № 36, том
1, рег. № 1998/02.03.2011 г. на нотариус Л. Г., ищците като купувачи са
придобили правото на строеж, впоследствие трансформирано в право на собственост
върху недвижим имот – апартамент № 12 на пети етаж, паркомясто № 7 в жилищна
сграда на ул. „Хан Кубрат” № 52 и 20,9605 кв.м. идеални части от поземления имот, в гр. Варна.
Не се спори по делото, че ищците са
заплатили дължимата към 01.01.2012 г. продажна цена от 78234 лева.
Не се спори,
че сградата е снабдена с разрешение за ползване на 07.07.2016 г.
Горните
факти се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства.
С решение № 706/25.02.2015г. по г.д.№
7173/2015г. на ВРС, 40-ти състав,
постановено по предявени от ищците искове за част от задължението за неустойка,
потвърдено изцяло с решение по въззивно т.д. №501/2016 г. на ВОС и влязло в
сила, ответникът е осъден да заплати по 7 000 лева неустойка на всеки от
двамата ищци. В производството по посоченото дело е установено изпълнението на поетите
от ищците задължения по договора за заплащане на уговорената цена, както и, че
забавата на ответника за въвеждане на сградата в експлоатация се дължи на
негово виновно неизпълнение. Отхвърлени са възраженията на ответника за наличие
на непреодолима сила и позоваването на текста на чл.6, ал.3 от предварителния
договор между страните. Прието е, че отношенията с органите на администрацията (Община
Варна и „В и К – Варна”) не представляват събитие от природен характер и не се
дължат на дейността на държавен орган. Още повече, че дружеството било
изпаднало вече в забава и не може да се позовава на непреодолима сила - арг.
чл.306, ал.1 от ТЗ.
С
решение № 217/22.03.2017 г. по т.д.
1000/2016 г. на ВОС, частично потвърдено с решение № 168/14.07.2017 г.
по в.т.д. № 312/2017 г. на АпС-Варна, влязло в законна сила, е прието, че
месечна неустойка по чл.6, ал.8 от предварителния договор – 5% на месец върху
вече изплатената сума /78234 лв/, се равнява на 3911.70 лв месечно, като за
периода 08.07.2013 г.-01.07.2016 г., за който първата инстанция е приела, че
вземането за неустойка не е погасено по давност – 36 месеца без 7 дни,
равняващи се на 35.77 месеца, претендираната по делото част от дължимата
неустойка е в размер на 925.92 лева месечно общо за двамата ищци, до който
размер е уважен и частично предявения иск. Отхвърлителната част на посоченото
решение се отнася за период извън процесния по настоящото дело, за който
първоинстанционният съд е приел, че исковете са погасени по давност, а за
останалия период частичната искова претенция е изцяло уважена.
Правни изводи:
Предявеният
иск е частичен за присъждане на разликата до пълния размер на претенцията след
влизане в сила на съдебни решения по предходно заведени частични искове между
същите страни на същото основание. Въпросът ползва ли се решение по уважен
частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща
от същото право, е решаван противоречиво в практиката на съдилищата, което е
основание и за образуване на тълкувателно дело № 3 /2016 г. ОСГТК на ВКС, по
което до момента не е публикувано тълкувателно решение.
Настоящият
съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение № 89/11.07.2011
година, постановено по т. д. № 716/2010 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и
решение № 154/24.08.2016 г. постановено по гр. д. № 3848 /2015 година по описа
на ВКС, ГК, ІV г. о., с които е прието, че в основанието на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезата на правната норма, въз основа на която се
поражда претендираното материално право, поради което установените с решението
по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
сила на присъдено нещо, доколкото индивидуализират спорното право, чрез
основанието и петитума на иска. Затова при уважен частичен иск фактическите
констатации на съда в решението за уважаването му, касаещи правопораждащи
спорното право факти се ползват със сила на присъдено нещо само в последващото
производство за остатъка от вземането, но и не в случаите, когато предмет на
искането за съдебна защита е друго спорно право, различно от съдебно признатото
по частичния иск.
Предмет на
настоящото производство е остатъкът от вземането за неустойка на основание сключен
между страните договор, като претенцията поризтича от същите правопораждащи
факти, които са били основание на частичните искове, уважени до посочените в
тях размери с влязли в законна сила решения по гр.д. № 7173/2015г. на ВРС и по т.д. 1000/2016 г. на
ВОС.
С оглед
задължителната сила на решенията по гр.д.
№ 7173/2015г. на ВРС и т.д. 1000/2016
г. на ВОС, съдът приема за безспорно установени общите
правопораждащи факти на спорното право, а именно: неточно по време изпълнение от
страна на ответника на задължението, поето с предварителен договор от 25.02.2011 г. да въведе сградата
в експлоатация най-късно до 16.07.2011г. Установено е също с посочените съдебни
решения, че за периода от датата на падежа на задължението – 16.07.2011г. до датата на издаване на разрешение за ползване на сградата – 07.07.2016 г. размерът
на уговорената неустойка за забава е по 3911,70 лева месечно общо за двамата
ищци.
С решение № 706/25.02.2015г. по г.д.№
7173/2015г. на ВРС, 40-ти състав, ответникът е осъден да заплати неустойка в
размер на 14 000 лева като част от общо дължима сума в размер на 160379,70
лева за периода от 19.06.2012г. до 18.06.2015г., или по 388,88 лева месечно общо за двамата
ищци.
С решение № 217/22.03.2017 г. по т.д. 1000/2016 г. на ВОС, частично потвърдено
с решение № 168/14.07.2017 г. по в.т.д. № 312/2017 г. на АпС-Варна,
ответникът е осъден да заплати неустойка в размер на 33120.16 лева като част от
месечната неустойка, цялата в размер на 3911.70 лева, за периода от 08.07.2013
г. до 01.07.2016 г., или по 925.92 лева месечно общо за двамата ищци.
Периодът, за който ищецът претендира
неустойка в настоящото производство е от 02.10.2014 г. до 06.07.2016 г.
Следователно е налице частично съвпадение между периодите на исковите претенции
по приключилите между страните съдебни дела и настоящото дело.
Налице е
съвпадение между трите дела за периода 02.10.2014 г. – 18.06.2015 г. За този
период дължимата месечна неустойка е в размер на разликата между сумата 3911,70
общо дължима неустойка на месец и вече присъдените суми или 3911,70 – 388,88 –
925,92 = 2596,90 лева на месец за периода 02.10.2014 г. – 18.06.2015 г. За
периода 19.06.2015 г.– 30.06.2015 г. неустойката следва да се изчисли на база
2985,78 лева на месец. Видно от справката по чл. 366 от ГПК, обективирана в
уточняваща молба вх. № 28809/17.10.2017 г., обаче, ищецът претендира за целия
м. юни 2015 г. неустойка в размер на по-малката сума – 2596,90 лева, поради
което претенцията му за периода 02.10.2014 г. – 30.06.2015 г. е изцяло основателна
и доказана по размер.
Следващият
период – от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г. е
съвпадащ между настоящото дело и т.д. 1000/2016 г. на ВОС. За този период разликата между общо
дължимата на основание договора месечна неустойка в размер на 3911,70 лева и
присъдената с потвърдената с решението по в.т.д. № 312/2017 г. на АпС-Варна част
неустойка е 2985,78 лева на месец (3911,70 – 925,92). Видно от справката по чл. 366
от ГПК, обективирана в уточняваща молба вх. № 28809/17.10.2017 г., ищецът
претендира за посочения период неустойка в размер на същата сума – 2985,78 лева
на месец, поради което претенцията му за периода 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г.
е доказана по основание и размер.
За периода
01.07.2016 г. до 06.07.2016 г. ищците претендират неустойка в размер на 782,34
изчислена за шест дни на база 3911,70 лева. В случая, обаче с решението по в.т.д. № 312/2017 г. на АпС-Варна на ищците
е присъдена част от дължимата неустойка за 01.07.2016 г. и тя е в размер на
31,76 лева (925,92/30). Следователно, претенцията за периода 01.07.2016 г. до
06.07.2016 г. е основателна само до размер 750,58 лева, а за разликата от 31,76
лева е неоснователна.
Предвид
горното, исковете са основателни и доказани до размера на сумата 60340,85 лева
общо за двамата ищци, а за разликата до претендираните 60372,61 лева следва да
се отхвърлят като неоснователни.
Отговорност
за разноски:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
иска. Видно от своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства
за заплащането им, сторените от ищеца разноски са в размер на 4972,00 лева, от
които ще се присъди сумата 4969,38 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Шон и Жо” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН **********, и И.Й.С. , ЕГН **********,***, сумата от по 30 170,42 /тридесет
хиляди сто и седемдесет 0,42/ лева, за всеки един от тях, представляваща
част от дължима неустойка за забавено изпълнение по предварителен договор за
продажба и строителство от 25.02.2011 г. за периода от от 02.10.2014 г. до
06.07.2016 г., на основание чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С.Д.Д., ЕГН **********, и И.Й.С. , ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, за осъждане на „Шон и Жо” ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, да заплати разликата надхвърляща присъдените по 30 170,42 /тридесет хиляди сто и седемдесет 0,42/
лева за всеки от ищците до цялата претендирана сума от по 30186,30 лева за всеки от ищците, представляваща
част от дължима неустойка за забавено изпълнение по предварителен договор за
продажба и строителство от 25.02.2011 г. за периода от 02.10.2014 г. до
06.07.2016 г., на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Шон и Жо” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна, да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********,
и И.Й.С. , ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 4969,38 (четири хиляди деветстотин
шестдесет и девет 0,38) лева,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: