РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 21.10.2019 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 217 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба на Ц.И.Ц. ***, подадена чрез адв.Г.У. – САК, срещу Решение № 72 от 27.06.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 123 по описа за 2019 година на Районен съд – Тетевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0451-000296 от 08.04.2019 година, издадено от началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица.  

              В касационната жалбата се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Наведени са доводи, че изводите на съда са в противоречие с целия доказателствен материал и по този начин е изопачена фактическата обстановка, като е дадена необоснована вяра на едни доказателства за сметка на други. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение изцяло.  

   В съдебно заседание касаторът лично и чрез адв.У. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В тази връзка по същество развива подробни аргументи.

    Ответникът РУ на МВР Ябланица – редовно призован, не изпраща представител. 

    В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани множество доказателства във връзка с НП. Образувани са и други преписки, прилагани са и докладни записки. Счита, че от анализа на тези събрани доказателства не може да се направи безспорен извод за доказаност на извършеното нарушение, поради което намира жалбата за основателна, а решението на първоинстанционния съд за необосновано и незаконосъобразно.

               Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

                       В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.               

                С обжалваното решение четвърти състав на Тетевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 18-0451-000840 от 20.11.2018 година на началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 983421 от 03.04.2019 година, с което на Ц.И.Ц. *** за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са му отнети 10 /десет/ контролни точки.

                   Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 03.04.2019 година около 00,20 ч. в с.Добревци, област Ловеч на ул. „Христо Ботев”  посока ул.“Васил Левски“, Ц. като водач на лек автомобил ” Нисан Примера ” с peг. №******, управлявал МПС, собственост на Красимир В. ***, като МПС не е регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.

             Нарушението е било установено от  дежурните полицейските служители, които по получен сигнал за скандал в с.Добревци на улица „Васил Левски“, посетили дома и установили счупени прозорци и взломена входната врата на къщата и от свиделските показания на Г. Д. и негови роднини разбрали, че извършители били касаторът по делото и свидетеля В.. Докато полицейски служители оглеждали щетите се чул шум от движението на лек автомобил по улица „Васил Левски“, при който свидетелят Х. пръв излязъл на улицата с фенер в ръка, а след него свидетелят А. и след като Х. осветил автомобила и двамата свидетели видяли, че автомобилът е марка „Нисан“, червен на цвят, както и че водач на автомобила бил Ц., а до него като пътник на предната седалка се возел свидетеля В.. Според доказателствата полицейските служители последвали този автомобил със служебния автомобил, но автомобилът, управляван от касатора отклонил по черен път, по който патрулния автомобил не можел да се движи и свидетелите се върнали на посетения адрес. Малко след това същият автомобил, управляван от Ц. преминал отново по улицата и отново полицейските служители го последвали със светлинен и звуков сигнал, като автомобилът продължил към с.Орешене, като от дясната страна на автомобила се чули два изстрела.

             Свидетелите Р. и Г. забелязали пред дома на свидетеля В. лекия автомобил „Нисан Примера“, установили че капака на двигателя му бил топъл и извикали касатора, който се намирал в двора на имота на свидетеля В.. Ц. излязъл на улицата и бил задържан от свидетелите, които се обадили на своите колеги и тримата отишли пред дома на В.. На жалбодателя бил извършен обиск, при който били намерени патрони и било извършено претърсване на автомобила, в който не било открито огнестрелно оръжие. Малко след това бил задържан и свидетеля В.. Жалбодателят бил отведен в сградата на полицията, където свидетеля А. извършил справка и установил, че управлявания преди това от жалбодателя лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК№ ****** е собственост на трето лице и не е регистриран по надлежния ред, съответно че е със служебно прекратена регистрация, за което съставил АУАН на Ц..

    При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение по ЗДвП, автора и вината му, след като полицейските органи, установили на място   нарушението са възприели Ц. като водач на лекия автомобил, последният управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

   Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

    С Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

                   Санкцията за неизпълнение на това изискване е в чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за лице, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. С горната норма е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.

   Съгласно §6 т.25 от ДР на ЗДвП „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че Ц. е управлявал лекия автомобил, поради което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Лекия автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството „водач” на лекия автомобил и управляването му на път за обществено ползване изисква Ц. да управлява моторно превозно средство, което е регистрирано.  

   Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по текста на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.                      

             Доколкото по силата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, приложените пред касационната инстанция две постановления на РП Тетевен за прекратяване на наказателно производство по чл. 325 ал.1 и по чл.339 ал.2 от НК не променят фактическата обстановка досежно констатираното нарушение по чл.140 от ЗДвП, още повече, че същите подлежат на обжалване, според записаното в тях и няма данни дали  са влезли в законна сила. В този смисъл се явяват несъстоятелни твърденията в жалбата, че изводите на съда са в противоречие с целия доказателствен материал и по този начин е изопачена фактическата обстановка. 

               Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

                Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

     При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

    От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.  

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

                 Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.

      При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача за нарушението на ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав.

             От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.    

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 27.06.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 123 по описа за 2019 година на Районен съд – Тетевен. 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. 

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.