№ 2857
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100514439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20169760/09.08.2021г., постановено по гр.д. №14349/2019г. по
описа на СРС, 175 състав, е признато за установено по предявения по реда на
чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г., че „У.Е.
У.“ Кфт., чрез „УИЗ Е.У.К. – клон България“ КЧТ, ЕИК *******, дължи на Б. П.
К. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по
договор за въздушен превоз за закъснял с повече от три часа полет с номер W6
4320, изпълняван по направлението Женева – София на дата 10.09.2018г., ведно
със законната лихва от 05.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №74938/2018г. по описа на СРС, 50 състав. Осъдено е „У.Е. У.“
Кфт., чрез „УИЗ Е.У.К. – клон България“ КЧТ да заплати на Б. П. К. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 25 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 25 лева, представляваща разноски в исковото
производство. Осъдено е „У.Е. У.“ Кфт., чрез „УИЗ Е.У.К. – клон България“ КЧТ
да заплати на адв. Ц. М. А. – В. на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 300 лева,
1
представляваща възнаграждение за безплатна защита на Б. П. К. в заповедното
производство и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за безплатна
защита на Б. П. К. в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството „У.Е. У.“ Црт.,
чрез пълномощника адв. К. И., с който първоинстанционното решение се обжалва
в цялост и е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В жалбата се излагат доводи, че
първоинстанционният съд не е разгледал приетите доказателства, касаещи
наличие на извънредно обстоятелство, поради което решението е немотивирано и
неправилно, както и, че същото противоречи на задължителна практика на Съда
на Европейския съюз. Поддържа, че е налице извънредно обстоятелство – удар от
птица на самолета, с който следвало да бъде изпълнен процесния полет, както и,
че са предприети незабавни мерки за ремонт на самолета, респ. за замяната му с
друг. Излага съображения, че в случая въздушният превозвач не е могъл да вземе
каквито и да е мерки срещу предотвратяването на сблъсъка с птици, защото
превенцията срещу наличието на птици и диви животни на територията на
летищата в България, където е настъпило събитието, не е поставено в
компетенциите на и изискванията на въздушните превозвачи. Били предприети и
навременни и необходими мерки за отстраняването на повредите, като след
установяване на техния размер било назначено друго въздухоплавателно средство,
което да превози пътниците при първа възможност. Счита, че по този начин са
предприети всички възможни мерки, които да предотвратят закъснението на
процесния полет.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Б.
П. К., чрез пълномощника адв. Ц. А. - В., с който жалбата се оспорва изцяло.
Посочва, че обстоятелството, на което се позовава въззивникът касае друг полет.
Навежда доводи, че липсва причинна връзка между техническата повреда и
закъснението на полета, доколкото то е настъпило преди планирания полет, на
друго място и при друг полет и ответникът не е взел всички необходими мерки за
предотвратяване на последиците, така че последващият полет да не закъснее.
Поддържа, че ответникът не е установил по делото да е осигурил друг самолет,
който да изпълни полета при първа възможност, като излага и съображения, че
ответникът е бил длъжен още към момента, в който е узнал за удара с птицата да
организира извършването на полета с друг самолет. С оглед изложеното моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за
спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите
по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл.
7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./.
Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „а“ и
чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004
са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
3
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент
/ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от
19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал
задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно
приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6
и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците
на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание/. В случая се установи, че полетът на ищеца е
закъснял с повече от три часа, предвид на което същият има право на обезщетение
по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в размерите на същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7,
пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно
обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е под 1 500 км., поради
което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор
за въздушен превоз между летище Женева и летище София за редовен полет №
W6 4320, определен за изпълнение по разписание в 16:05 часа на 10.09.2018г.,
както и че ответникът е превозил ищеца със закъснение на полета с повече от 3
часа – полетът е изпълнен на следващия ден 11.09.2018г. със закъснение от 23.23
часа. Установява се от събраните по делото доказателства също така, че е
настъпило събитие – удар с птица на 10.09.2018г. по самолет с рег. №HA-LPN,
изпълняващ предходен полет с дестинация София - Женева.
Основният спорен въпрос по делото е дали е налице извънредно
обстоятелство, изключващо отговорността на ответника, по смисъла на чл. 5,
параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно който опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. С вземането
4
на всички необходими мерки се цели да се избегне настъпването на извънредни
обстоятелства, а не да се вземат мерки с цел закъснението да остане в рамките на
времевия диапазон от три часа, посочен в чл. 5, пар. 1, б. „в” от Регламента.
Нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува
стриктно. В доказателствена тежест на въздушния превозвач /на ответното
дружество/ е да установи наличието на такива „извънредни обстоятелства”, които
да са станали причина за закъснението на процесния полет /чл. 154, ал. 1 от ГПК/,
като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
В конкретния случай ответникът се позовава на нормата на чл. 5, пар. 3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, при въведени твърдения, че полетът е закъснял
поради удар с птица, настъпил на 10.09.2018г. по самолет с рег. №HA-LPN,
изпълняващ предходен полет с дестинация София - Женева.
С даденото задължително за настоящия съд тълкуване от Съда на
европейските общности с решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 се предвижда,
че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображение 14 от
същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че сблъсък на самолет с птица
попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази
разпоредба. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
Особено показателно е и дванадесетото съображение от същия регламент, което
предвижда право на информация на пътниците и подбиране на подходящи
възможности за премаршрутиране. При определяне на дължимата грижа
Регламент /ЕО/ 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (публикувана
ДВ, бр.67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично
предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната на полета е била
неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от
един въздушен превозвач.
Поради изложеното следва да се приеме, че въздушен превозвач, който е
изправен пред извънредно обстоятелство като сблъсък на самолета му с птица,
следва да приеме съобразени със ситуацията мерки, като използва всички
5
човешки, материални и финансови ресурси, с които разполага, за да избегне,
доколкото е възможно, отмяната или голямото закъснение на полетите си.
По делото такива доказателства не са предоставени - ответникът само
посочва, че е имало повреда в един от неговите самолети, пък била тя и внезапно
възникнала. Въззивният съд счита, че ответникът е имал възможност да реагира
своевременно чрез обезпечаване на полета с друга машина, но не е положил
дължимата грижа това за това, като смяната на самолета с друг, който да изпълни
полета, е извършена с голямо закъснение.
Поради това съдът приема, че не следва да се приложи изключението по чл.
5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 и ответникът дължи заплащане на
обезщетение.
С оглед изложеното се налага извод, че заявеното правоизключващо
възражение се явява неоснователно и отговорността на ответното дружество
следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното обезщетение по
чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК разноски по делото се следват в полза на въззиваемата страна, като в случая е
направено искане от пълномощника на страната адв. Ц. А. – В. да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за
осъществена безплатна правна помощ на въззиваемата страна във въззивното
производство. Според чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2
и осъжда другата страна да го заплати. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна Б. П. К. и
пълномощника й адв. Ц. А. – В., в който е отразено, че възложителят не дължи
възнаграждение на изпълнителя за осъществяване на процесуално
представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, поради което на адв. А. – В.
на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на въззиваемата страна в
размер на 300 лева.
6
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20169760/09.08.2021г., постановено по гр.д.
№14349/2019г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „У.Е. У.“ Црт, чрез „У.Е. У. Црт.
– клон България“ КЧТ, да заплати на адв. Ц. М. А. – В. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за предоставена безплатна правна помощ на
Б. П. К. във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7