РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Плевен , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200578 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** от *** против
наказателно постановление № 21-0256-000002 от 28.01.2021 г. на *** РУ –
Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на *** административно
наказание – глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателката *** е съставен
акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
1
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се явява
лично. Последната моли съда да отмени наказателното постановление.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и
своевременно призована, представител не се явява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА !
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 256742 от
22.10.2019 г., съставен от актосъставителя *** – мл. полицейски инспектор
при РУ – Долна Митрополия.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи по
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила
нарушението подробно описано в АУАН, а именно:
На 22.10.2019 г. около 10:05 часа в *** до ***, с посока на движение
към ул. „***, като водач управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***,
собственот на ***, с ЕГН: ***, като автомобилът е със служебно
прекратена регистрация към дата 24.09.2019 г. на основание чл. 143, ал 10
от ЗДвП/Липса на задължителна застраховка и гражданска отговорност-
справка ОДЧ – РУ – Д. Дъбник/.
2
-нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на
които са определени санкциите.
В случая не са налице формалните предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на
административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени
изрично в съответните нормативни актове или определените от
ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено
приложението или контрола по приложението на съответните нормативни
актове.
Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна
полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”,
съответно подведомствените им Районни полицейски управления.
Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на
3
движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е
отразил, че заема длъжността полицейски инспектор при РУ – Долна
Митрополия, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол
при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл
съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН
длъжностно лице.
Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателката
възражения и такива направени в о.с.з., че не е извършила умишлено
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения
противоречат на събраните по делото писмени доказателства и гласни такива
- показанията на актосъставителя и свидетеля по акта дадени непосредствено
и устно в съдебно заседание, а и не на последно място, жалбоподателката в
съдебно заседание признава вината си.
Съдът счита, че фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
неутрални свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетелите *** и *** относно
обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на
обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Последният е участвал пряко в разигралите се събития и има преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите
налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на
това, че същото не е било регистрирано по надлежния ред, както и относно
самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за
наличие на деяние и на авторството.
От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателката
е управлявала процесния автомобил, който не е имал сключена
„Гражданска отговорност“.
4
В хода на съдебните прения жалбоподателката заявява, че е отишла
с процесния автомобил до съседната къща, за да сложи на майка си една
инжекция. При връщането си полицейските служители са били пред
дома й. Същите са й заявили, че автомобилът който управлява е нередовен.
Била направена справка в ОДЧ – Д. Дъбник, от която е установено, че
действително управляваният от жалбоподателката автомобил няма сключена
„Гражданска отговорност“ и автомобилът е с прекратена служебно
регистрация на дата 24.09.2019 г.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр.14 от 2015г./
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
единствено и само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като за извършването му жалбоподателката е санкционирана от
административно-наказващия орган с наказателното постановление на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че надлежен ред за
регистриране на МПС е редът предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.).
В процесния случай жалбоподателката не спори, че е управлявала
посоченото в наказателното постановление МПС, т.е. имала е качеството
на водач, а административно-наказателно отговорното лице по смисъла
на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е именно водачът.
Това води до извода, че правилно е ангажирана нейната отговорност, а
не тази на собственика, тъй като законът изисква не само собствениците да
регистрират надлежно своите автомобили, но и водачите, които не са
собственици, да не управляват автомобили, които не са регистрирани по
надлежен ред.
Жалбоподателката не е наказана от страна на административно-
наказващият орган, защото не е спазил разпоредбите на ЗДвП и Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за надлежно регистриране на МПС-то, а за това, че е
управлявала МПС, което няма надлежна регистрация.
5
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева, водач който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер.
Съдът счита, че не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а и жалбоподателката
е знаела, че управляваният от нея автомобил няма сключена „Гражданска
отговорност“.
Следва да се отбележи, че регистрацията на автомобил не е формално
изискване, а процедура, включваща извършването на редица проверки- за
собствеността, техническото състояние, идентификация и т.н., които са от
съществено значение за установяване съответствието на превозното средство
с нормативните изисквания. Поради това нарушение от вида на процесното
би било маловажно само при наличието на някакви изключителни
извинителни обстоятелства, а такива в случая не са констатирани.
По отношение на наложените административни наказания, за
извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че при
определянето на техния размер, административно-наказващият орган се е
съобразил стриктно с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки в
достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
неговата тежест, мотивите на нарушителя, като е даден превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
С оглед гореизложените съображения, съдът счита, че с така
определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите
визирани в чл. 12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и
предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в
движението по пътищата към спазване на правилата за движение по
пътищата.
Водим от горното, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-0256-
000002 от 28.01.2021 г. на *** РУ – Долна Митрополия към ОДМВР –
Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложил на ***, с ЕГН: ********** от *** административно наказание –
глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7