№ 21328
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110135135 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. С., В. Л. С. и М. Л. С. срещу
„**********“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване
за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу всяка от
ищците за по 1/3 от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 19.06.2008 г. по ч. гр. д.
№ 16395/2008 г. по описа на СРС, 32 състав, а именно: по 83.33 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2008 г. до окончателното плащане; по 8.59 лв. – лихва за
периода от 01.03.2008 г. до 12.06.2008 г.; по 21.67 лв. – разноски по делото. Претендират се
разноските по делото.
Ищците твърдят, че изпълнителният лист е издаден в полза на „**************“ АД
срещу техния наследодател ********. Сочат, че по молба на първоначалния взискател е
образувано изп. д. № 20088440400683 по описа на ЧСИ ************ Излагат, че
вземанията са прехвърлени на ответното дружество и понастоящем то се явява кредитор.
Твърдят, че на 13.09.2019 г. длъжникът е починал и е оставил като законни наследници тях
тримата и ************, но последният се отказал от наследството му, поради което
наследственият дял на всеки от ищците е в размер на 1/3. Посочват, че последното валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е предприето на 23.08.2017 г., а на
23.08.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Релевират възражение за погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност,
започнала да тече от 23.08.2017 г. Изтъкват, че въпреки спирането на давността по време на
извънредното положение тя е изтекла на 30.10.2022 г. Правния си интерес от предявените
искове обосновават с възможността ответникът да образува срещу тях ново изпълнително
дело, както и при твърдения, че ищцата С. Г. С. е отправила до ответника писмено искане за
отписване на процесните вземания като погасени по давност от информационните му
масиви и за заличаването им в Централния кредитен регистър, но е получила отказ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Признава, че въз основа на
1
процесния изпълнителен лист е образувано соченото от ищците изпълнително дело. Твърди,
че е придобил вземанията по изпълнителния лист по силата на сключен с „**************“
АД Договор за цесия от 14.11.2016 г., за което длъжникът е бил уведомен. Признава, че
последното изпълнително действие е от 23.08.2017 г. Възразява, че изпълнителното дело е
спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК поради настъпилата на 13.09.2019 г. смърт на
длъжника. Твърди, че до момента не е извършено конституиране на наследниците на
починалия длъжник, поради което е обективно невъзможно изпълнението да продължи
поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява. Счита, че при това
положение са спрени срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и давностният срок. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение въз
основа на процесния изпълнителен лист поради изтичане на погасителната давност за
вземанията, за които той е издаден.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищците да
обосноват правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, което в случая предполага да докажат, че са законни наследници на длъжника
по процесния изпълнителен лист, по който ответникът има качеството на взискател, а в
тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу
тях за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в случая предполага
ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на
погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист.
В случая с Определение № 39778/25.09.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни следните факти, които се и доказват от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: че срещу ******** е издаден в полза на „**************“ АД
изпълнителен лист от 19.06.2008 г. по ч. гр. д. № 16395/2008 г. по описа на СРС, 32 състав, за
следните суми: 250 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2008 г. до
окончателното плащане; 25.78 лв. – лихва за периода от 01.03.2008 г. до 12.06.2008 г.; 65 лв.
– разноски по делото; че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
20088440400683 по описа на ЧСИ ************ че длъжникът е починал на 13.09.2019 г. и е
оставил като законни наследници тримата ищци; че вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени от „**************“ АД на ответното дружество. От материалите по
изпълнителното дело се установява, че прехвърлянето на ответника на вземанията срещу
******** по издадения в полза на „**************“ АД изпълнителен лист е извършено на
14.11.2016 г. и той е конституиран като взискател по делото на 10.01.2017 г.
Липсва спор по делото относно това, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че
заповедта е влязла в законна сила.
Предвид наличието на изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците за
процесните суми, издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 417 ГПК, и с
оглед безспорния по делото факт, че към датата на подаване на исковата молба ответникът
има качеството на взискател, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за
давност, съдът намира, че предявените от ищците искове срещу „**********“ ЕООД са
процесуално допустими. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
2
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното им събиране, защото давността не се прилага служебно, а е
необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на нея.
Целта е да бъде признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки
за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по
давност, т.е. да се създаде основание за прекратяване на всяко изпълнително производство
по издадения изпълнителен лист /чл. 433, ал. 1, т. 7, пр. 1 ГПК/.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност
независимо от техния вид. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД
се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение,
така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане
в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено
с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС,
IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема,
че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът
на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са
установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища,
учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.
297 ГПК/ и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите,
когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
В случая въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20088440400683 по описа
на ЧСИ ************ То е заведено на 29.08.2008 г., т.е. преди приемането на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че давността за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., което прави
безпредметно обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
3
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
В случая с доклада по делото е обявено за безспорно, а и от материалите по
изпълнителното дело се установява, че последното изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, е извършено на 23.08.2017 г. – налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника ********, открити в „*******“ ЕАД и „**************“ АД. След това
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, нито са искани, нито са извършвани
от съдебния изпълнител, поради което изпълнителното производство е прекратено поради
настъпила перемпция на 24.08.2019 г., без за прекратяването му да е постановен нарочен акт
от съдебния изпълнител.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. От задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като нова погасителна давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Перемпцията е
процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.
Следователно перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение
по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия /резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото
право.
От изложеното следва, че с прекратяване на процесното изпълнително дело поради
настъпилата на 24.08.2019 г. перемпция е прекратено конкретното процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство. Настъпването на перемпцията, от своя
4
страна, освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на
взискателя. Следователно след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК съдебният изпълнител не дължи служебно извършване на действия по
установяване на факта на настъпилата смърт на длъжника по вече прекратеното
изпълнително дело и по конституиране на наследниците му. Същевременно при прекратено
изпълнително дело разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК,
предвиждаща, че изпълнителното производство се спира в случай на смърт на някоя от
страните, е неприложима, защото прекратеното изпълнително производство не може да бъде
спряно.
В мотивите към ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е
прието следното: „Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване
на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е
условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.
Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане.“. В случая обаче след настъпилата перемпция взискателят е
проявил пълна пасивност, защото не е сезирал съдебния изпълнител с искане за извършване
на изпълнителни действия, което да постави началото на ново изпълнително дело. При това
положение съдът намира, че изпълнителни действия не са искани и не са извършвани срещу
наследниците не поради неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител, а поради
бездействието на взискателя. Макар принципно погасителна давност да не тече, когато
кредиторът няма правна възможност да действа, в случая той е имал такава правна
възможност като поиска образуването на ново изпълнително дело, в рамките на което да
бъдат установени и конституирани наследниците на починалия длъжник, но не го е
направил, поради което не може да се приеме възражението му, че погасителната давност е
спряна поради смъртта на длъжника.
Следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
След като последното изпълнително действие по перемираното изпълнително дело е
извършено на 23.08.2017 г. и съобразявайки спирането на давността по време на
извънредното положение, съдът приема, че погасителната давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист е изтекла на 01.11.2022 г., поради което предявените
отрицателни установителни искове са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищцата С. Г. С., която е извършила разноски в общ размер на 500 лв., от които 50
лв. – държавна такса, и 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищците В. Л. С. и М. Л. С. не доказват извършването на разноски, поради което
такива не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Г. С., ЕГН **********, В. Л.
С., ЕГН **********, и М. Л. С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.
************* партер, срещу „**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. ************, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу всяка от ищците за
по 1/3 от сумите, за които е издаден срещу техния наследодател ********, ЕГН **********,
изпълнителен лист от 19.06.2008 г. по ч. гр. д. № 16395/2008 г. по описа на СРС, 32 състав, а
именно: по 83.33 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2008 г. до
окончателното плащане; по 8.59 лв. – лихва за периода от 01.03.2008 г. до 12.06.2008 г.; по
21.67 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, да заплати на С. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ************* партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6