№ 182
гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220103006 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Инфраконструкт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1,
ет. 3, представлявано от И.Т.Г. в качеството му на управител чрез пълномощник – адв. П. П.
от САК против Община Септември, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В.Й.Р., с
която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 19 850,00 лева, представляваща възнаграждение по Договор №
26/02.02.2015 г. за проектантска услуга с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по
укрепване на свлачище на улица в гр. Ветрен, община Септември“; сумата от 736,23 лева
обезщетение за забава за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сума в
размер на 1985,00 лева неустойка по Договор № 26/02.02.2015 г. за проектантска услуга с
предмет: „Аварийно- възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в гр.
Ветрен, община Септември“ за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че между ищеца в качеството на
изпълнител и ответника в качеството му на възложител е сключен Договор № 26/02.02.2015
г. за проектантска услуга с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на
свлачище на улица в гр. Ветрен, община Септември“. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора
изпълнителят се е задължил да изготви технически инвестиционен проект, за което съгласно
уговорката в чл. 14 възложителят дължи възнаграждение в размер на 19 850,00 лева. В чл.
17 от договора било предвидено, че цената ще се плати „до тридесет дни срок от одобрение
на проекта и осигуряване на финансиране от Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерски съвет или след осигуряване на
финансиране за обекта от друг източник и представена фактура от проектанта“. В чл. 20
страните са уредили неустойка за забава на плащането от страна на възложителя в размер на
0,3% от размера на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от
дължимата сума.
1
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, за което
на 04.03.2015 г. страните подписали приемо-предавателен протокол. След изготвяне на
техническия проект служители на ищцовото дружество многократно получавали от
ответника информация, че ищецът ще получи официално писмено уведомление, когато се
осигури финансиране. До момент на депозиране на ИМ ответникът не е изпратил
уведомление относно настъпване на предпоставките за плащане на възнаграждението по
договора.
Посочва, че в началото на месец март 2024 г. ищецът установил чрез достъп до
публично достъпната Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни
обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП), че на 15.02.2024 г. община Септември е публикувала
процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет:
„Аварийно[1]възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в гр. Ветрен,
община Септември“ с уникален номер на поръчката: 00652-2024-0012, в досието на която
бил приложен изработеният от ищеца технически проект .
Според утвърдената от възложителя документация за участие в горепосочената
обществена поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи било осигурено
финансиране от общинския бюджет. При това положение ищецът приел, че към датата на
публикуване на обществената поръчка било осигурено финансиране, за което ищецът издал
фактура № **********/08.03.2024 г. Същата била изпратена до ответника със съпровождаща
покана за доброволно изпълнение с вх. № 2600-285/11.03.2024 г. С писмо с изх. № 2600-285-
1/03.04.2024 г. от община Септември фактурата била върната с аргумент, че не се дължи
плащане поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че ответникът умишлено скрил
настъпването на предпоставките за плащане и се позовавал на изтекла погасителна давност.
Сочи, че в чл. 17 от договора плащането било поставено в зависимост от условие -
бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. първо от ЗЗД. Излага
съображения, поради които счита, че вземането на ищеца за дължимото му възнаграждение
не е погасено по давност. Счита, че за ищеца не е било възможно да установи дали е
настъпило отлагателното условие - осигурено финансиране, ако не получи съдействието на
ответника. В случая ищецът на 15.02.2024 г. случайно е узнал настъпването на условието,
докато е разглеждал платформата ЦАИС ЕОП.
Твърди, че изискуемостта на задължението е настъпила на 15.02.2024 г., когато е
публикувана процедурата за възлагане на обществена поръчка, евентуално на 11.03.2024 г.,
когато ответникът получил покана за доброволно изпълнение и фактура. Счита, че
плащането се осъществява в тридесетдневен срок при кумулативното настъпване на
предпоставките на чл. 17 от договора, като последната от тях - предоставяне на фактура от
изпълнителя, се е осъществила на 11.03.2024 г. Счита, че на тази дата задължението за
плащане станало изискуемо, а забавата на ответника настъпила на 11.04.2024 г.
Заявява, че съгласно чл. 20 от договора, ако е налице забава за плащане, възложителят
дължи неустойка на проектанта в размер на 0,3 % от стойността на договора за всеки ден на
забава, но общо не повече от 10% от стойността на извършените проектни работи. С оглед
обстоятелството, че не е постъпило плащане от ответника в срока за доброволно
изпълнение, ответникът изпаднал в забава на 11.04.2024 г. и от тази дата се начислявала
неустойка за забава в размер на 0,3% от стойността на договора за всеки просрочен ден.
Предвид уговорената горна граница на неустойката, се претендира нейният максимално
уговорен допустим размер, а именно 10% или 1 985,00 лева.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ищцовото дружество се представлява от законния си представител И.Г. и от пълномощник –
адв. П. П. от САК. Изразяват становище за основателност на исковете, моли съдът да ги
2
уважи в цялост и да им присъди разноски. В предоставен от съда срок е депозирана писмена
защита с изложени съображения в подкрепа на искането.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Община
Септември чрез процесуалния й представител – адв. П. И. от АК Пловдив, в който изразява
становище за неоснователност на исковете.
Не се оспорва сключването на процесния договор. Твърди, че съгласно чл. 17 от
договора цената ще се заплати в срок до 30 дни от одобряване на проекта и осигуряване на
финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерски съвет или след осигуряване на финансиране за обекта от друг източник и
представена фактура от проектанта”, т. е. след одобряване на проекта и финансирането му,
като възможните начини за финансиране са два - чрез горепосочената комисия към МС или
чрез собствени средства на община Септември. В този смисъл посочва, че към момента на
депозиране на ОИМ процесният инвестиционен проект не е одобрен от компетентния орган
- главен архитект на община Септември и въз основа на него не е издавано разрешение за
строеж.
Твърди, че инвестиционният проект е във вида, в който е предаден от изпълнителя на
възложителя с приемо - предавателен протокол от 04.03.2015 г., находящ се по делото на
лист № 12, както и че никъде по текстовите и графични части на процесния проект не са
налични и поставени подпис и печат „Одобрявам” на главен архитект на община Септември,
поради което същият не представлява одобрен инвестиционен проект по смисъла на
договора и в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Сочи, че не е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца по договора, тъй като
не са се сбъднали уговорените в договора условия за това- липсва одобряване на проекта от
главен архитект на община Септември и не са осигурени целеви финансови средства.
Твърди, че в случая е осигурено финансиране само по отношение на самото строителството,
а не по отношение на проектирането.
Претендират се разноски.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът се представлява от адв. П. И. от АК Пловдив, който моли съдът да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетия договор № 26/02.02.2015 г. за
проектантска услуга се установява, че на посочената дата страните са сключили договор, по
силата на който ищецът в качеството на проектант – изпълнител се е задължил да изготви
технически инвестиционен проект с предмет „Аварийно – възстановителни работи по
укрепване на свлачище на улица гр. Ветрен, общ. Септември“. Изпълнителят се е задължил
3
да извърши проектирането в съответствие със законовите разпоредби, нормативни актове,
задължителните стандарти и изискванията на възложителия. Съгл. чл. 12 от договора
проектантът се е задължил да извърши дейностите по договора съгласно условията му в срок
от 30 работни дни, считано от датата на подписване на двустранен протокол за предоставяне
на необходимите изходни данни на проектанта от страна на възложителя. Съгл. чл. 9 от
договор при подписването му възложителят предава на проектанта изходните данни и
документите, необходими за изработването на проекта, включително техническото задание
за проектиране. Съгл. чл. 10, ал. 1 от договора при извършване на възложената работа
проектантът отправя до възложителя покана да прегледа и да приеме техническия проект,
като в ал. 2 е уговорена предаването на техническия проект да се извършва с двустранен
приемо – предавателен протокол, подписан от страните като възложителят следва да одобри
проекта или да изрази становище в срок от десет работни дни от предаването. В чл. 11 е
предвидено, че възложителят има право да откаже да приеме проекта или да изиска неговото
преработване, ако открие недостатъци, несъответствия или неточности. Съгл. чл. 13
проектантът е длъжен да отстрани без допълнително заплащане и във възможно най –
кратки срокове допуснати грешки или пропуски, констатирани от възложителя или
техническата служба на съответната община или съгласувателните инстанции. В чл. 14 от
договора страните за уговорили цената за изпълнение на проектните работи по договора, че
е в размер на 19 850 лева без ДДС, която обща сума съгл. чл. 17 от договора ще бъде
заплатена в срок до тридесет дни от одобрение на проекта и осигуряване на финансиране от
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, към Министерски съвет
или след осигуряване на финансиране за обекта от друг източник и представена фактура от
проектанта. При забава за извършване и предаване на проекта съгл. 19 от договора
проектантът дължи на възложителя неустойка в размер на 0,3 % от стойността на договора
за всеки ден на забава, но не повече от 10 % от стойността на извършените проектни работи.
Съгл. чл. 20 от договора, ако е в забава на плащане, възложителят дължи неустойка на
проектанта в размер на 0,3 % от размера на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но
не повече от 10 % от дължимата сума.
Видно от приложения на л. 12 от делото приемо – предавателен протокол, на
04.03.2015 г. изпълнителят е предал на възложителя три оригинални екземпляра на хартиен
носител и един екземпляр на електронен носител /СД/ от изготвените проекти по всички
необходими части за обект: „Аварийно – възстановителни работи по укрепване на свлачище
на улица гр. Ветрен, общ. Септември“. С подписването на приемо –предавателния протокол
страните са декларирали предаването и приемането на техническите проекти в пълно
съответствие с условията на подписания договор и изискванията на възложителя.
Приложените по делото копия на техническия проект със съответните му части –
проектна част „Конструктивна“, проектна част „План за безопасност и здраве“, проектна
част „Временна организация и безопасност на движението“ и проектна част „Пътна“,
доколко са били изследвани от вещото лице при изготвяне заключението на приетата по
делото съдебно –техническа експертиза, не следва да бъдат обсъждани в детайли.
4
Не е спорно по делото, а и от приложените на л. 38 до л. 95 от делото писмени
доказателства относно съдържащата се в публично достъпната Централизирана
автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ информация -
документация към обществена поръчка за строителство с уникален номер: 00652-2024-0012
/решение за откриване на процедурата, обявление на поръчката, указания за участие в
процедурата, техническа спецификация, технически проект, публикуван към преписката/, се
установява, че на 15.02.2024 г. ответната община е публикувала процедура за възлагане на
обществена поръчка за строителство с предмет: Аварийно – възстановителни работи по
укрепване на свлачище на улица гр. Ветрен, общ. Септември“, към която преписка е
приложен изработеният от ищцовото дружество технически проект. Като прогнозна
стойност на поръчката е посочена сумата от 671 604,27 лева без ДДС, както и че е осигурено
финансиране. В документацията за участие в публично състезание за възлагане на
обществената поръчка на стр. 6, раздел II „Описание на предмета на поръчката“, т. 8
„финансиране“ е посочено, че финансирането ще се осигурява от бюджета на Община
Септември.
Видно от приложената на л. 96 от делото фактура № **********/08.03.2024 год., че
същата е съставена от ищцовото дружество като изпълнител с получател ответната община
по повод плащане – 100% на основание чл. 17 от процесния договор, приемо –предавателен
протокол от 04.03.2015 г. и осигурено финансиране от бюджета на Община Септември за
2024 г. на стойност 19 850 лева, 23 820 лева с ДДС. Фактурата е подписана от управителя на
ищцовото дружество.
От приложената на л. 134 от делото покана за доброволно изпълнение се установява,
че същата е получена от ответника на 11.03.2024 г. като с нея ищецът е предоставил на
ответника 30 дневен срок да заплати сумата от 19 850 лева без ДДС по посочената в
поканата банкова сметка.
От приетото на л. 97 от делото писмо с изх. № 2600-285-1/03.04.2024 г., адресирано от
Община Септември до ищцовото дружество, се установява, че във връзка с постъпилата при
ответника покана за доброволно изпълнение с вх. № 2600-285/11.03.2024 г. с приложена
горепосочената фактура, фактурата е върната на ищцовото дружество с отказ от ответната
община да платят сумата по фактурата поради изтекла давност.
От приетото като доказателство по делото писмо с вх. № 27115/01.11.2024 г. от
Община Септември, се установява, че от страна на главния архитект на общ. Септември не е
одобряван инвестиционен проект за строеж „Аварийно – възстановителни работи по
укрепване на свлачище на улица с. Ветрен, общ. Септември“, както и не е издавано
разршение за строеж по него. Разрешение за строеж се издава след одобряване на
инвестиционен проект.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Д.М. и
С.С.М..
От показанията на свидетеля Т.М. се установява, че свидетелят е осъществявал
5
контакти с ищцовото дружество по повод извършването на инженерно геоложки
проучвания, които касаят квалификацията на свидетеля. В тази връзка свидетелят е изготвял
становище и по процесния проект. Пред свидетеля управителят на ищцовото дружество
многократно е споменавал, че е предаден проектът, но не са му платили.
От показанията на свидетеля С.М. се установява, че до свидетеля, който заема
длъжността гл. специалист „Инвеститорски контрол“ в ответната община, от ищцовото
дружество не е достигало питане за това кога ще им бъде платено. Посочва, че следва да се
плати на проектантите след като се изпълнят няколко условия по договора и се осигури
целево финансиране за изпълнение на проекта. Към момента строително разрешение не
било издавано за конкретния обект от страна на общината и нямало осигурено целево
финансиране за този обект, а тези две условия следва да се изпълнят, за да се разплати
сумата за проектиране. За конкретния обект няма издадено строително разрешение, а без
разрешително за строеж няма как да се стартира самото строителство и строителството още
не е започнало. Посочва, че строителството няма как да стартира, докато не се одобри
проектът. Свидетелят не знае поради каква причина не е издадено към настоящия момент
строително разрешение за този обект.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и М. като последовтелни и логични.
По отношение показанията на свидетеля М. съдът съобрази и разпоредбата на чл. 172 от
ГПК и поради неговата вероятна заинтересованост от изхода съдът не ги поставя в основата
на своите изводи.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, както и от разясненията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че в община Септември не са открити
оригинали на инвестиционния проект на хартиен носител – 3 бр. и на ел. носител съгласно
представения приемо – предавателен протокол, представено е ксерокопие на вещото лице.
На базата на него вещото лице посочва, че инвестиционният проект „Аварийно-
възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в град Ветрен, община
Септември“ от 03.2015 г. не е одобрен от главния архитект на Община Септември, съгласно
изискването на ЗУТ и § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти - липсват поставен печат „Одобрявам“ и подпис на главния
архитект на проектните части. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че въпросният
строеж е трета категория. Изготвеният от ищцовото дружество инвестиционен проект е
изготвен в съответствие с изискванията за одобряването му, залегнали в ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му към момента на сключването на
договора през 2015 г. като части, има съответните части, реквизити. Установява се, че към
инвестиционния проект не е представен Комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционния проект като вещото лице разяснява, че към 2015 г. за строежи трета
категория такъв не се е изисквал, а и изготвянето на такъв комплексен доклад не се
извършва от проектанта, а от отделна независима, несвързана с проектанта надзорна фирма
или физическо лице. В случая липсва съгласуване /писмено становище/ на проектната част с
6
КАТ на основание § 3 от ДР от ЗДвП и чл. 205, ал. 1 от ППЗДвП, както и липсва съгласуване
с ВиК и електроразпределително дружество. Съгласуването на проктната част със
съответните служби трябва да се извърши от възложителя. Той трябва да го внесе пред
съответните служби и ако има отказ, тогава проектът трябва да се върне. Съгласуването на
проекта със съответните служби е предпоставка за одобряване на проекта. В случая липсва
съгласуване с КАТ, ВиК и електроразпределителното дружество. Това се налага, тъй като
става въпрос за улица, при която може да има подземни комуникации. След като проектантът
изготви техническия проект и го представи на възложителя, възложителят следва да
представи проекта за съгласуване пред съответните служби. В случая няма данни от страна
на възложителя да е извършено такова съгласуване на проекта със съответните служби.
Вещото лице разяснява, че проектната част на инвестиционния проект съответства с
изискванията за категорията, която е строежът, има съответните части. Единственото, което
е констатирано като пропуск от страна на проектанта, са застрахователните полици за инж.
Т.В. и инж. К.Р. като липсата им не е преподставка евентуално да се върне проектът от
главния архитект, а да се изиска допълнително представяне на застрахователните полици. По
въпроса идентичен ли е публикуваният инвестиционен проект в преписката по обществена
поръчка с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица
в град Ветрен, община Септември“ (https://app.eop.bg/todaY/360431) с представения към ИМ
и с представения в Община Септември с приемо- предавателен протокол от 04.03.2015 г.
вещото лице разяснява, че по отношение частите по проекта същите са идентични. Липсва
съгласуване на проектната част с КАТ, с ВИК и електроразпределително дружество, липсва
комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект. По отношение
съдържанието в частите на проекта има пълно съответствие в съдържанието, разлика има в
някои от графичните части по отношение на годината и месеца.
Прието като доказателство е находящото на л. 237 от делото Постановление № 417 от
18.12.2024 г., с което е одобрен допълнителен трансфер по бюджета на Община Септември
за аварийно- възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица „14 та“ в участък
о.т. 136-135, квартал 44,49,50 по плана на гр. Ветрен за сумата от 858 990 лева.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 от ЗЗД, чл. 86 от
ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен договор от 02.02.2015 г., имащ характеристиките на
договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете страни –
възложител и изпълнител досежно предмета, цената и поети права и задължения за всяка от
тях.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да изготви съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци технически
проект с предмет „Аварийно – възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица
7
гр. Ветрен, общ. Септември“ /да е изпълнил задължението си по договора в темпорално,
количествено и качествено отношение/ и да го предаде на възложителя, а за ответника – да
приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - аргумент чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 от ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1/ фактическо получаване на изработеното и
2/ признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. И ако не направи
такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД необорима презумпция. Не е спорно между страните, че
ищецът е извършил в срок процесната работа. Това се потвърждава и от представения по
делото приемо-предавателен протокол от 04.03.2015 г., според който на посочената дата
дружеството-ищец е предоставило на ответника три оригинални екземпляра на хартиен
носител и един екземпляр на електронен носител от изготвения проект по всички
необходими части за обекта. В приемо-предавателния протокол е записано, че с
подписването му страните декларират, че предаването и приемането на проекта е в пълно
съответствие с условията по договора и изискванията на възложителя. Протоколът е
подписан от представителите на ищцовото дружество и ответната община. Положените
подписи върху протокола не са оспорени в хода на производството. Изрично на стр. 5 от
ОИМ ответната община е заявила, че не оспорва, че процесният проект й е предаден с
приемо –предавателен протокол от 04.03.2015 г. С подписването на този приемо-
предавателен протокол работата се счита приета от възложителя по смисъла на чл. 264, ал. 1
от ЗЗД и към този момент ответникът е имал задължението да прегледа изработеното и да
направи всички свои възражения за неправилно изпълнение. Възраженията, направени на по
– късен етап в хода на поизводството, след изтичане срока на ОИМ и поддържани в хода на
устните състезания, че проектът не е предаден на община Септември, тъй като бил предаден
на лице, различно от кмета, са преклудирани. За ответника съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД е
съществувала и възможност да направи възражения в по-късен момент, ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане. За
тях поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това е право
и задължение на възложителя и стои и без да е конкретно договорено, тъй като произтича от
разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД. Именно това задължение вменява на възложителя
проявяването на активност при заявяването на възраженията си за некачествено изпълнена,
изпълнена не в пълен обем или не в срок работа, за да черпи правата по чл. 265 от ЗЗД. При
липса на такива действия, работата се счита приета – чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Тълкуването на
чл. 264 от ЗЗД насочва към извода, че възложителят счита предоставения трудов резултат за
съответстващ на уговорения, ако с действията си недвусмислено не манифестира обратното.
8
В настоящия случай не се установиха каквито и да било действия от страна на ответника,
манифестиращи негови възражения относно качеството и/или количеството изпълнени
работи в периода от шест месеца след извършването им. Според настоящия състав в случая
извършената работа е приета не само изрично /със съставянето на подписания от страните
приемо - предавателен протокол/, но и с конклудентните действия за това. Приемане с
конклудентни действия е налице предвид обстоятелството, установено от заключението на
приетата СТЕ, че съдържанието на процесния технически инвестиционен проект във вида,
изготвен от ищцовото дружество, е публикувано в интернет сайта на ответната община в
преписката по обществена поръчка за строителство с предмет „Аварийно – възстановителни
работи по укрепване на свлачище на улица гр. Ветрен, общ. Септември“ и въз основа на него
е сключен договор за обществена поръчка, с което на практика възложителят признава
качественото му изготвяне и изпълнение, т.е. приел е изработеното без забележки. Такива
възражения за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя в качествено и/или
количеството отношение не са и заявени от възложителя изрично в хода на производството с
ОИМ, а както се посочи, биха били и преклудирани предвид, че от предаването на работа до
образуване на настоящото производство е изтекъл период от над девет години. Дори обаче
този извод да не бъде споделен и да се съобрази процесуалното поведение на ответната
страна, домогваща се да докаже, че изпълнителят не е изпълнил точно в качествено
отношение задълженията си по договора, то това доказване бе неуспешно. От заключението
на съдебно-техническата експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се
установи по несъмнен начин, че изготвеният от ищцовото дружество инвестиционен
технически проект в неговата проектна част, която е и била задължение на ищцовото
дружество, е в съответствие с изискванията за одобряването му, залегнали в ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му към момента на сключването на
договора и изготвянето на проекта. От доказателствата по делото се установи, че проектът
не е одобрен от главния архитект на Община Септември, но от заключението на
експертизата, а и от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не
се установи причината за това да се корени в недостатъци на изготвения от ищцовото
дружество технически проект.
В допълнение следва да се посочи, че недостатъците на престирания резултат -
предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат посочените по-горе права за него, които следва да
бъдат упражнени по посочения ред на чл. 265 от ЗЗД. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на
договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци /В този смисъл Решение № 187 от 13.01.2020 г. по т. д. № 3093/2018 г. на II Т.О.
на ВКС, Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на І Т. О. на ВКС и др./.
9
Според защитната позиция на ответника не е спорен фактът, че възложителят не е
изпълнил задълженията, произтичащи от договора да заплати уговореното възнаграждение.
Защитата по съществото на спора се изразява в правопогасяващи възражения за
недължимост на уговореното възнаграждение поради ненастъпване на неговата изискуемост
и се аргументират с клаузата на чл. 17 от договора. Следователно спорният по делото въпрос
се свежда до тълкуване волята на страните, обективирана в тази клауза, съгласно която
„Общата сума по чл. 14 от договора ще бъде заплатена в срок до тридесет дни от одобрение
на проекта и осигуряване на финансиране от Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерски съвет или след осигуряване на
финансиране за обекта от друг източник и представена фактура от проектанта“.
В ОИМ ответната страна твърди, че не дължи плащане на възнаграждението по
договора, защото проектът не е одобрен от главния архитект, който е компетентният орган.
По договора ответникът в качеството му на възложител има задължение да го прегледа и
одобри по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД - да приеме работата за изпълнена чрез
преглеждането й. Друго тълкуване предвид волята на страните, отразена в съдържанието на
договора, с оглед разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД, не може да се даде. Няма спор по
делото, а и от доказателствата по делото се установи, че проектът не е одобрен от главния
архитект на Община Септември – липсва поставен печат „одобрявам“ и подпис на главния
архитект на проектните части. От съдържанието на договора не може да се направи извод,
че плащането на възнаграждението по договора е под условие, че проектът бъде одобрен от
лице, различно от възложителя. В допълнение следва да се посочи и, че не се установи
проектът да не е одобрен в резултат на постановен отказ, респективно „негодност“ на
проекта, изготвен от ищцовото дружество. От заключението и разясненията на вещото лице
не се установи конкретната причина за това проектът да не е одобрен към момента от
главния архитект, но се установи, че няма данни същият да е съгласуван от ответната
община с КАТ, ВИК, електоразпределително дружество, което обстоятелство само по себе
си е пречка за одобряването му. Тези изисквания са в тежест и задължение на възложителя.
В случай, че от съдържанието на договора се извличаше вложения от ответника в ОИМ
смисъл – че за да се изплати възнаграждението на изпълнителя - проектант, следва проектът
да е одобрен от главния архитект на община Септември, и при установеното от
заключението на вещото лице по СТЕ неизпълнение на задължения от страна на
въложителя, представляващи пречки за одобрението му, поведението на ответника би могло
да се разглежда като такова, попречило за сбъдването на това условие. Липсата на одобрение
на проекта от главния архитект при установеното изпълнение на задълженията на
изпълнителя по договора би могло да се дължи и на неполагането от страна на възложителя
на необходимата грижа за собствените му работи, което не е от естество правомерно да
осуети настъпването на изискуемостта на вземането. В този аспект съдът съобрази
разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД, съгласно която договорът поражда действие само между
страните. Цитираното от закона действие на договора предполага възможност същият да се
разпростира по отношение само на субектите на правото, които могат да черпят от него
права, както и да бъдат задължени да извършат определени действия. Процесният договор за
10
проектантска услуга е сключен между страните по делото и следователно обвързва само тях
като поражда взаимни права и задължения, в които се изразява съдържанието на
възникналото между тях облигационно правоотношение. Няма трета страна, която да го е
подписала и да е поела задължения. След като договорът е сключен и обвързва само
неговите страни, те си дължат взаимните насрещни изпълнения на поетите задължения и
поведението или действието на правен субект, който не е страна по договора, не може да
бъде основание да не се престира, ако насрещната страна е изпълнила своята престация. В
частност по договор за изработка, когато изпълнителят е извършил възложената работа и
съгласно чл. 264 от ЗЗД тя е огледана и приета без забележки, възложителят не може да
отказва да заплати уговореното възнаграждение според чл. 266 от ЗЗД поради бездействие
на трети за договора субекти, още по – малко поради своето собствено бездействие.
На следващо място в ОИМ ответната страна твърди, че вземането за възнаграждение
на ищцовото дружество не е станало изискуемо, тъй като не се сбъднало условието по
договора за осигуряване на финансови средства.
Настоящият състав счита, че клаузата на чл. 17 от договора, преценена в аспекта на
целия договор и на преследвания с него резултат, не може да се квалифицира като уговорка
за отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, тъй като не обвързва пораждането на
действието на договора, респ. на правата и задълженията на възложителя и изпълнителя, от
настъпването на бъдещо несигурно събитие. Според посочения законов текст действието на
договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие. В случая обаче отпускането на финансиране от МКПВ към МС или от
друг източник не е условие, което да поражда действието на договора, нито пък
прекратяването му. Договорът е породил своето действие със сключването си, като
изпълнителят е изпълнил поетите от него задължения и работата е била приета от
възложителя без забележки. В случая отпускането на финансиране касае задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, което е съществен елемент при
договора за изработка. Поставянето на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от настъпването на бъдещо
несигурно събитие е възможно и допустимо само при съблюдаване на принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. В конкретния случай
принципът за равнопоставеност би бил спазен, ако и задължението на изпълнителя е
обусловено от настъпването на бъдещо несигурно събитие. Подобно бъдещо несигурно
събитие не е уговорено по отношение на задълженията на изпълнителя, видно от цялостната
преценка на сключения между страните договор – напротив, за същия е възникнало
задължение в кратък срок да изработи договореното и да го предаде на възложителя, което
същият е и сторил. При това положение уговорката по чл. 17 от договора не може да се
квалифицира като отлагателно условие, ненастъпването на което има за последица
освобождаване на възложителя от задължение на основното му договорно задължение по
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД - да заплати възнаграждение за извършената и приета работа. От
съдържанието на договора съдът стига до извода, че единствената цел на клаузата на чл. 17 е
11
да се отсрочи във времето изпълнението на задължението на възложителя до момента на
осъществяване на определени обстоятелства, касаещи неговото финансиране. Отсрочването
е продиктувано от намерението на ответника да реализира изработения от ищеца проект със
средства, предоставени му от МС или друг източник и по причина на възмездния характер
на договора е логично да се приеме, че към момента на възникване на договорното
правоотношение ищецът - изпълнител не е имал съмнение относно сигурното им настъпване
в бъдеще. Аргумент за този извод се съдържа и в мотивите към решение № 15/22.12.2016 г.
по т. д. № 2402/2014 г. на ВКС, І Т. Г., решение № 48/09.07.2020 г. по т. д. 1072/2019 г., в
които е обосновано становище, че в сходна хипотеза волята на изпълнителя да бъде
отсрочена изискуемостта на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение в
никакъв случай не може да се тълкува като воля за уговаряне на задължението като
възможно неизпълнимо или на плащането като хипотетично. Изразеното от ищеца съгласие
да получи възнаграждението си след осигуряване на очакваното от ответника финансиране
не е равнозначно на съгласие за безвъзмездно престиране на дължимия по договора резултат
в случай, че уговорените в клаузата на чл. 17 от договора обстоятелства не настъпят.
Подобно тълкуване на уговорката относно момента на плащане на възнаграждението
противоречи на постигнатото при сключване на договора съгласие възложителят да заплати
на изпълнителя възнаграждение за извършената работа в размер на 19 850 лева без ДДС и е
несъвместимо с възмездния характер на договора за изработка, който не предвижда право за
възложителя да не плати дължимото възнаграждение в случай на несбъдване на визираните
в чл. 17 обстоятелства. По изложените съображения настоящият състав приема, че
обективираната в клаузата на чл. 17 обща воля на страните е била да се отклонят от
правилото на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, според което възнаграждението за извършената и приета
работа по договор за изработка се заплаща от възложителя на изпълнителя при приемане на
работата и следва да се тълкува като съгласие плащането на дължимото на изпълнителя
възнаграждение да бъде отсрочено с оглед на обичайния или на максимално допустимия
краен срок, в който възложителят е следвало да получи финансиране. От доказателствата по
делото се установи, че на 15.02.2024 г. ответната община е публикувала процедура за
възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет „Аварийно-възстановителни
работи по укрепване на свлачище на улица в град Ветрен, община Септември“, към която е
приложен проектът, изготвен от ищцовото дружество. От информацията, публикувана от
ответната община, се установи, че обществената поръчка е финансирана от бюджета на
Община Септември. Ответникът несъмнено е имал яснота относно момента на
финасирането на проекта. Породеното от договора правоотношение е между равнопоставени
стопански субекти и е подчинено на принципа за добросъвестност при упражняване на
правата и изпълнение на задълженията на договарящите страни. Добросъвестността
предполага, че възложителят ще заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за
своевременно извършената и приета без възражения работа, а това включва и осигуряване
на средства за изплащане в разумен срок на цялото дължимо възнаграждение. Изхождайки
от това разбиране съдът приема, че изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила най-
късно на 15.02.2024 г., когато е станало публично известно финасирането на обществената
12
поръчка. Допълнителен аргумент в подкрепа на това, че в един предходен момент се е
сбъднало условието за финансиране на проекта е представеното от ищеца постановление №
471 от 18.12.2024 г., което касае одобряването на допълнителен трансфер по бюджета на
Община Септември за процесния проект. В допълнение следва да се посочи и, че по
аргумент от чл. 81, ал. 2 от ЗЗД /обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност/, липсата на
налични парични средства за реализиране на плащането е ирелевантна за настъпването на
изискуемостта и сам по себе си доводът на ответника, че не дължи претендираното с иска
възнаграждение по причина на неосигурено финансиране не предпоставя отхвърляне на
иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. В съответствие с уговореното в клаузата на чл. 17 от договора
ищецът е издал фактура № 945/08.03.2024 г., получена от ответника на 11.03.2024 г.
От изложеното следва, че доколкото ответникът в настоящия случай е приел работата
на ищеца, не е направил своевременно възражение за некачествено изпълнение, то той
дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Няма спор за размера на дължимото
възнаграждение от 19 850 лева без ДДС. Същият се установява и от уговореното в чл. 14 от
договора.
Изложените в ИМ доводи касаещи същността на погасителната давност като
институт на правото не следва да бъдат обсъждани, тъй като от ответната страна в ОИМ не е
направено възражение да погасяване вземането по давност.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че искът за присъждане на
възнаграждение за извършена и приета работа по договор № 26 от 02.02.2015 г. с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения
размер от 19 850 лева без ДДС. Като законна последица от уважаването му следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 16.07.2024
г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът достигна до
фактически и правни изводи за наличието на главен дълг. Ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на горното задължение с изтичане на дадения с поканата от ищцовото дружество
тридесетдневен срок за плащане на възнаграждението на 10.04.2024 г. Изчислено с помощта
на лихвен калкулатор обезщетението за забава върху главницата от 19 850 лева за периода
11.04.2024 г. до 15.07.2024 г. възлиза в размер на 728,63 лева. Акцесорната претенция следва
да бъде уважена за размера от 728,63 лева като за разликата до предявения заявения размер
от 736,23 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД съдът намира следното:
Неустойката е последица от неизпълнението и засяга правната сфера на неизправната
страна. Неизправна страна в една облигационна връзка е тази, която не е изпълнила
задължението си, не е готова да го изпълни или не е дала на съконтрахента си необходимото
13
съдействие за осъществяване на престацията. Подобна неизправност представлява забава
поради неизпълнение. Главната задача на неустойката е превантивна. Необходимо е да се
осигури точното изпълнение на задължението. Страхът, че ще дължи неустойка при
неизпълнение или лошо изпълнение би трябвало да стимулира длъжника към осъществяване
на дължимия резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД тя „обезпечава изпълнението
на задължението“. Евентуалното неизпълнение от страна на длъжника ще причини вреди на
кредитора. Уговаряйки клауза за неустойка, страните предварително решават въпроса за
отговорността на длъжника за причинените вреди и се споразумяват, че кредиторът ще ги
претендира в размера на уговорената неустойка, без да е нужно тези вреди да се доказват. В
този смисъл неустойката има обезпечителна функция.
В клаузата на чл. 19 от договора страните са уговорили неустойка, обезщетяваща
претърпени имуществени вреди от забавеното изпълнение на задължението за изпълнение
на уговорените проектни работи по изготвянето на техническия проект, в размер на 0,3 % от
стойността на договора за всеки ден на забава, но не повече от 10 % от стойността на
извършените проектни работи. В чл. 20 е уговорено, че същата неустойка се дължи и от
възложителя на проектанта при забавено плащане – 0,3 % от размера на забавеното плащане
за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от дължимата сума. Така уговорената между
страните неустойка съдът намира за валидна. Размерът на неустойката изчислен по 0,3 % на
ден за периода от 11.04.2024 год. /деня на изпадане в забава/ до 15.07.2024 г. – 96 дни
възлиза в размер на 5716,80 лева. Този размер на неустоично обезщетение е по-голям от 10
% от стойността на договора – 1985 лева, поради което съдът намира, че предявената
претенция в рамките на предявения размер от 1985 лева е основателна и като такава следва
да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски,
съразмерно на уважената част от иска - държавна такса от 923,13 лева, възнаграждение за
вещо лице в размер на 153,90 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2349,30
лева, или общо сумата от 3426,33 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в които
процесуалният представител на ищеца се е явявал лично, съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е и под
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на
0,66 лева за платено адвокатско възнаграждение и 0,05 лева за възнаграждение на ВЛ,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА Община Септември, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от
кмета В.Й.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Инфраконструкт” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от
И.Т.Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК, на основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 19 850 лева, представляваща незаплатено възнаграждение без ДДС по
Договор № 26/02.02.2015 г. за проектантска услуга, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.07.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
728,63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата до предявения размер от 736,23 лева.
ОСЪЖДА Община Септември, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от
кмета В.Й.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Инфраконструкт” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от
И.Т.Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК, на основание чл. 92
от ЗЗД сумата от 1985 лева, представляваща неустойка по чл. 20 от Договор № 26/02.02.2015
г. за проектантска услуга, начислена за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г.
ОСЪЖДА Община Септември, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от
кмета В.Й.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Инфраконструкт” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от
И.Т.Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК следните суми:
държавна такса от 923,13 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 153,90 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2349,30 лева, представляващи сторените в
настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Инфраконструкт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от И.Т.Г. в
качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК ДА ЗАПЛАТИ Община
Септември, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул.
„Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В.Й.Р. следните суми: 0,66
лева платено адвокатско възнаграждение и 0,05 лева възнаграждение на вещото лице,
представляващи сторените в настоящото производство разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15