РЕШЕНИЕ
№ 22238
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110163316 по описа за 2023 година
Ищецът П. Р. Б. твърди, че на дата 13.02.2023 г. между него в качеството му на
заемополучател и „С. К.“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за
потребителски заем № 812995 към искане № 9175930. Твърди се, че в чл. 3 от
Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Сочи, че
съгласно посочената клауза размерът на заема е 600,00 лева с краен срок за погасяване
– 01.05.2023 г., а за предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна
лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен ГПР в
размер на 49,85%. Изтъква, че съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде
върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж понеделник, от които 1 вноска по
4,67 лева и 10 вноски по 62,60 лева.
Сочи се, че в чл. 5.1. от Договора страните са уговорили, че в срок от три дни
кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени
множество условия за това. Твърди се, че при един поръчител същият следва да
получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама
– поне 4; поръчителите да не са кретидополучатели или поръчители по договори,
сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от
„редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчтелят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
1
получаваните трудови доходи.
Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора, при неизпълнение на условията по
чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 172,33 лева. Посочва, че въпреки
предоставената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в
тридневен срок, още със сключването на Договора му е била начислена неустойка в
размер на 172,33 лева, като същата е била включена в погасителния план още от
самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 73,00
лева, а общото задължение ще бъде в размер на 803,00 лева. Счита, че уговорената
неустойка в чл. 11 от Договора противоречи на множество императивни разпоредби на
ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Смята, че с уговорената
неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР – чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Твърди, че това вземане е посочено като обезщетение за неизпълнение
само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляване на ГПР и да остане под
законоустановената граница, но в действителност отговаря на всички критерии,
посочени в параграф 1, т. 1 от ЗПК. Твърди се, че представлява разход, пряко свързан с
Договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя, което се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че
разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на Договора. Счита, че
договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване
възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на
основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Посочва, че в ЗПК е
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на
длъжника и с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че
заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност. Посочва, че от
представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока
на договора се равнява на 30,67 лева, а неустойката в размер на 172,33 лева, с което
реалният ГПР става близо 1307,02%. Твърди се, че определянето в Договора па сумата
в размер па 172,33 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено
заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че така уговорената неустойка
излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, като счита, че същата противоречи на
закона и добрите прави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД
договорна свобода. Сочи, че процесната неустойка е в размер на близо 29% от
предоставения заем, без да става ясно какви вреди обезщетява, след като кредиторът
сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита
преди да му е предоставено обезпечението. Твърди се, че с тази неустойка
заемодателят цели да се обогати.
Смята, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, като същата нарушава добрите нрави и противоречи на чл. 26,
2
ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. Също така твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че с
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита кумулирането на неустойка за
забава с мораторна лихва за недопустимо. Заявява, че клаузата на чл. 6 от Договора е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена
по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
Също така счита, че са налице основания целият Договор за потребителски
кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и
на самата неустоечна клауза, като моли съда да се произнесе относно
действителността на Договора в мотивите на решението, тъй като не предявява
самостоятелен иск за обявяване нищожност на Договора. Посочва, че съзнателното
погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите,
които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува,
като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен интерес от предявяването
на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума.
Моли съда да провъзгласи недействителността на клаузата предвидена в чл. 11,
ал. 2 от Договор за паричен заем № 812995, сключен между ищеца и „С. К. ООД
предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято
невалидност моли да бъде прогласена.
Моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД ответника „С. К.“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 172,33 лева,
представляваща изначално недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че е налице противоречие между обстоятелствата, на които ищецът иска
от съдът да се произнесе в мотивите на Решението си относно действителността на
договора в цялост. Посочва, че едновременно с това се оспорва единствено
3
неустойката по Договора, като изрично е заявено, че не се предявява самостоятелен
иск за нищожност на договора. Твърди, че в петитума са предявени един
установителен иск за нищожност на договорната клауза за неустойка и един
осъдителен с посочено правно основание чл. 23 от ЗПК, който разглежда хипотеза на
недействителен договор в цялост с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата на неустойката по
Договора, което води до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т.
3, т. 4, т. 5 от ГПК. Твърди, че не става ясно какво е конкретното искане и по какъв
начин се предявяват двата иска, респективно на какви обстоятелства се основават,
като по този начин не може да се определи и цената на предявените искове. Моли
съдът да задължи ищеца да уточни исковата молба, а в случай, че последният не стори
това, да върне исковата молба и да прекрати производството по нея.
Оспорва претенцията на ищеца като неоснователна. Твърди, че не е налице
недействителност по смисъла на ЗПК. Посочва, че неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на Договора за заем, като тя самата е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължения на заемателя. Твърди,
че дори същата да бъде обявена за недействителна, това не би довело до нищожност
на Договора в цялост. Заявява, че страните са уговорили неустойката като плащане,
което да бъде извършено в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на
главното вземане на кредитодателя след сключване на Договора. Сочи, че е изначално
невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, като противното би било
нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на
годишния процент на разходите. Заявява, че освен, че неустойката е дължима от
потребителя за неспазване на конкретно задължение по Договора, тя е уговорена като
фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера й още преди да настъпи
фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.
Оспорва твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка следва
да бъде включена в ГПР, което противоречи на действителните уговорки между
страните. Счита, че от клаузите на Договора е напълно ясно, че неустойката не
представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Твърди, че
разходите, включени в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на
сключване на Договора. Изтъква, че в настоящия случай неустойката е индивидуално
договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би
била дължима след сключване на Договора и само в случай, че заемополучателят не
предложи обезпечение на задължението си. Твърди, че към датата на сключване на
Договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума, но въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота, като в
Договора за кредит, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на
погасяване. Поддържа, че обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за
4
погасяване, като е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение
на задълженията по чл. 5 от Договора за заем. Заявява, че ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и
главница към всеки един падеж. Твърди, че целта на посочването на сумите е да бъде
информиран потребителя за задължението си към търговеца. Твърди, че при така
формулираните клаузи и от съдържанието на Договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с
които би могъл да се задължи към кредитодателя при вссички възможни хипотези на
развитие на отношенията им.
Изтъква, че неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД. Твърди, че
процесният Договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца,
който е попълнил искане за сключване на Договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделните клаузи
на Договора, включително да предложи различни формулировки. Твърди, че дори след
изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да
представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия
на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни
правото си на отказ от Договора по реда на чл. 7, ал. 1 от Договора, както и т. 1, част
IV от Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на
обезщетения или такси. Посочва, че тази възможност гарантира в пълна степен
правата на потребителя, в случай, че последния реши, че е сключил Договор при
недостатъчно изгодни за него условия. Изтъква, че друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на
нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо
обезпечение като издаването на Запис на заповед например. Заявява, че вместо да се
възползва от уговорените в негова полза права, за които е бил информиран още преди
сключване на Договора, ищецът е решил да погаси предсрочно изцяло задължението
си по Договора 7 дни преди сключването му, в срока, в който е имал право да се
откаже от него, като това се доказва с датите на представените към исковата молба
приходни ордери.
Поддържа, че от фактическата обстановка на казуса, както и от процесуалното
поведение на ищеца става ясно, че изобщо не е имал намерение да предоставя
обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати
неоснователно от кредитодателя си, като заведе в условията на злоупотреба с право
неоснователен иск за недействителност на неусточената клауза. Твърди, че същият е
договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД и
универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си
5
поведение. Заявява, че неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент, която също така е била с фиксирани параметри за срока на Договора. Счита,
че не е налице противоречие с добрите нрави, доколкото при изследването на този
въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също
отсъстват, като например дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Сочи, че при
сключване на процесния договор ищецът не е предоставил обезпечение, което да
гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на
вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата не несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на
клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Изтъква, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка,
само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била
уговорена, като в този смисъл договорената неустойка е компенсаторна, а в
единовластната преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е да иска
или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или
уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка. Заявява, че с
оглед на гореизложеното ищецът напълно неоснователно се позовава на чл. 33, ал. 1 от
ЗЗП, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на
потребителя. Сочи, че в настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на
потребителя.
Твърди, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че в
настоящия случай неустоечната клауза е сключена индивидуално. Изтъква, че ищецът
е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително –
да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай че
не го направи, да заплати неустойка в точен и индивидуално определен размер, което
изключва възможността ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключения Договор за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143, т. 19 от ЗЗП. Твърди се, че както в договора, така и в Стандартния европейски
формуляр са записани ясно и точно всички параметри и условия по кредита. Посочва,
че стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова
стойност, а не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно
изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно плащане
до крайния падеж на договора.
Твърди, че с оглед на гореизложеното, процесната клауза за неустойка напълно
отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 от ЕИО за неравноправните
6
клаузи в потребителските договори, приложимата практика на СЕС, както и
приложимата практика на националния съд по въпроса кога е налице действителност
на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и
съставена по прозрачен начин. Счита, че изискването договорните клаузи да са
изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не
само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа
гледна точка, но и в Договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане
и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии, както и произтичащите за него икономически
последици.
Заявява, че по отношение на осъдителния иск, от петитума не става ясно на какво
основание се претендира връщане на сумата от 50,00 лева. Оспорва осъдителната
претенция като неоснователна и необоснована. Твърди, че Договорът, както и
всичките му клаузи са валидно и индивидуално уговорени между страните. Сочи, че
условията по договора и всяко едно от задълженията на кредитополучателя са
посочени и описани в Стандартния европейски формуляр, Договора и погасителния
план, като потребителят е подписал документите собственоръчно. Поддържа, че
всички предсрочно и доброволно платени от ищеца суми са получени на валидно
правно основание.
Моли съда да отхвърли предявените претенции като неоснователни, а в случай,
че не уточни петитума си да върне исковата молба и да прекрати производството.
Претендира и присъждане на разноски.
Исковете са основателни. В своята практика настоящият състав приема, че
клаузи в договори за потребителски кредит, предвиждащи неустойка за
непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива
договори може да бъде предвидена само като обезщетение за реално претърпени
вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая
кредиторът нито твърди, нито доказва, че при самото сключване на договора е
претърпял вреди. Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен
заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като
неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма гаранционна функция.
Спорната клауза просто прикрива лихва в размер по-висок от допустимия.При това
уговорка, имаща за цел да заобиколи закон е недействителна, независимо от това дали
търсеният с нея ефект е действително постигнат.
Исковете следва да се уважат изцяло, а ответникът да заплати на ищеца разноски
в размер на 50 лева такса, а на адвокат М. – възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата. Срещу размера на това възнаграждение е възразила
противната страна, а съдът намира възражението за основателна. Адвокат М. е
7
пожелал да получи две възнаграждение за установителния и осъдителния иск
съответно. Двата иска се основават на едни и същи факти, а осъдителния е обусловен
от установителният, поради което съдът намира това искане за злоупотреба с право. С
оглед правния интерес, сложността на спора и обстоятелството, че по делото е
проведено само едно заседание, на което адвокат М. не се яви, съдът намира за
съответно общо възнаграждение по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на
450 лева.
Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на клаузата предвидена в чл. 11, ал. 2 от
Договор за паричен заем № 812995, сключен между ищеца П. Р. Б. ЕГН ********** и
„С. К.“ ООД ЕИК ..., предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на
основание заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА ответника „С.К.“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 172,33
лева, представляваща изначално недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.11.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД да заплати на адвокат Д. М. М. 450 лева възнаграждение
по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8