РЕШЕНИЕ
№ 17036
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110113739 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
************ срещу А. Д. ************ за установяване съществуването на вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 50771/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът ************ твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ************. Тъй като издадената
заповед била връчена на длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
1
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************ на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ************ на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение
на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД, а след 2020 г. тази услуга се
предоставяла от фирма ************ Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 3 299,92 лева, представляваща главница за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 537,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., сумата от
37,77 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,89 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 31.08.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е подаден писмен отговор.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – ************ не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период,
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 50771/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************ е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 3 299,92 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 537,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 31.08.2023 г., сумата от 37,77 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,89
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.
С разпореждане от 08.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 13739/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.1 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 66, том VI, рег.№ 8924, дело 892/2001 г. по описа на ************,
нотариус с район на действие СГС е, че ответницата е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
По делото са приложени искания и постановления за налагане на възбрана
върху процесния недвижим имот по образувани изпълнителни производства с
длъжник – настоящия ответник.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с ************. По делото е приложен договор от 30.09.2022 г. сключен
в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 02.11.2007 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който е неотносим към исковия период и не следва да
бъде обсъждан.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
3
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които
фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
4
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай между страните не се спори и от представения по делото
нотариален акт се установява, че настоящия ответник е собственик на процесния
недвижим имот. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния
период между ответникът и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение през исковия период ответниците, са била потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството
дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено
относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за
отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и
относно съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, предявения иск за сумата от 3 299,92 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда - 12.09.2023 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
5
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от 37,77 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в размер на 8,89 лева.
6
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило единствено разноски за доплатена държавна такса в размер
на 204,32 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното,
ответникът следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от предявените
срещу него искове или сумата от 258,57 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски от ответника, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 108,48 лева.
В заповедното производство също няма данни за разноски на длъжника -
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от ************, със седалище и
адрес на управление: ************ срещу А. Д. С. /с предходна фамилия
************/, ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 299,92
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в ************, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 537,28 лева,
7
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., за сумата от 37,77 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 8,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Д. С. /с предходна фамилия
************/, ЕГН ********** да заплати на ************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 258,57 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от 108,48 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 50771/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице ************ със
седалище и адрес на управление: г************, помагач на страната на ищеца
************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8