РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 697
гр. Благоевград, 22.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500810 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 11441/17.07.2025 г., подадена от
А. С. А., ЕГН: ********** от гр. *******, чрез адв.А., със съдебен адрес на
кантората гр.*********, насочена срещу решение № 132/01.04.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 1821/2024 г. по описа на РС – Петрич. С обжалваното
решение РС-Петрич е осъдил А. С. А., ЕГН: **********, да заплати на В. З.
Я., ЕГН: **********, следните суми: сумата 500.00 лева, на основание чл. 88
от ЗЗД, представляваща дадена от В. З. Я. на А. С. А. продажната цена по
разва ления поради неизпълнение договор за продажба на лек автомобил от 4
октомври 2017 г., ведно със законната лихва, смятана от постъпването на
исковата молба в съда - 07.11.2024 г., до действителното изплащане; и сумата
от 120.00 лв., на основание чл. 88 от ЗЗД, за причинени имуществени вреди,
представляващи сума, платена на ЧСИ Ш. Д., рег. № **от КЧСИ за връчване
на покана до ответника А. С. А., свързана с неизпълнението на договора за
продажба на лек автомобил от 4 октомври 2017 г., ведно със законната лихва,
смятана от постъпването на исковата молба в съда - 07.11.2024 г., до
действителното изплащане. Присъдени са в полза на В. З. Я. и направените от
него разноски по делото в размер на 600.00 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград
е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон и в противоречие с материалните норми на закона,
1
Въззивницата не оспорва, че с ответната страна са сключили на
04.10.2017 г. договор за покупко- продажба на МПС, по силата на който тя
прехвърля собствеността върху лек автомобил Шевролет Каптива с рег.№ ***
на В. З. Я. за сумата от 500 лева. Оспорва обаче, че този договор е развален.
В жалбата се признава и обстоятелството, че с решение №
169/21.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 20171230101344 по описа на РС-
Петрич, потвърдено с решение № 330/24.01.2019 г., постановено по в.гр.д.№
20181200900654 по описа на ОС-Благоевград, влязло в сила на 24.01.2019 г., е
прогласен за нищожен договор за прехвърляне на процесното МПС от
17.08.2016 г., сключен между А. С. А. и „Груп А Ес" ЕООД, като дружеството
е признато за собственик на автомобила.
В жалбата обаче въззивницата поддържа становището си, че към
момента на сключване на предварителния договор с В. З. Я., двамата са били в
граждански брак и последният е бил наясно със заведеното от „Груп А Ес"
ЕООД дело, още повече, че извършвал счетоводни услуги за това дружество.
В този смисъл, според А., Я. е бил запознат с риска от възможна евикция от
вещта.
Отделно от това въззивницата обяснява, че въпросният автомобил
първоначално е закупен от майка й, която го е прехвърлила на дружеството
„Груп А ЕС" ЕООД, където А. А. е била съдружник и управител по онова
време. Впоследствие обаче, А. е взела решение да прекрати участието си в
дружеството, поради което на 17.08.2016г. от името на дружеството-
собственик „Груп А Ес" ЕООД като негов управител тя е прехвърлила
автомобила на себе си в качеството й на физическо лице, а след това е продала
своите дялове на другия съдружник и управител.
Обяснява се, че договора от 04.10.2017 г. е сключен с цел да се осуетят
правата на третото лице „Груп А Ес" ЕООД, като идеята е била на Я.. В тази
насока въззивницата сочи, че в периода, в който страните са съжителствали
заедно /с и без брак/, тя му е имала пълно доверие и той е бил водеща фигура в
документалната част, вкл. воденето на въззивницата на работа във фирми,
чието счетоводство той води, ходенето по институции за свързани с лични или
общи административни дейности и т.н.
Според въззивницата, ответникът В. Я. е недобросъвествен купувач по
смисъла на чл.188 от ЗЗД, доколкото е имал знанието за наличието на права на
трето лице върху вещта, които права дори са съдебно предявени. С оглед на
това, позовавайки се на закона /чл.192, ал.1 от ЗЗД/ и на съдебната практика,
се аргументира становище, че купувачът не би могъл да търси обезщетение за
вредите от отстраняването по силата на чл. 188 от ЗЗД. Във въззивната жалба
се прави подробен анализ на събраните пред първоинстанционния съд гласни
2
доказателства, като се правят оплаквания за неправилно приложение на
чл.172 от ГПК.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявените от В. Я. искове.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната
страна. В отговора на В. Я. град се изразява становище,
че първоинстанционното решение за правилно, обосновано и
законосъобразно.
Според ответника, РС правилно е установил фактическата обстановка и
в частност наличието на сключен между страните договор за покупко-
продажба на процесното МПС от 04.10.2017 г., евинциране на продавача по
него, както и наличието на отправена покана чрез ЧСИ Ш. Д. от Я. до А. с
искане последната да изпълни договора им от 4 октомври 2017 г.,
предоставяйки й допълнително 5-дневен срок.
Ответникът изразява становище, че в случая са налице предпоставките
по чл.189, ал.1 от ЗЗД , като са изпълнени и изискванията на чл.87 от ЗЗД.
Според въззиваемия, правилно първоинстанционният съд е достигнал
до извода, че знанието на купувача, въпреки че е субективен факт, следва да
се проявява във факти от обективната действителност, като в случая на базата
на ангажираните косвени доказателства, не може да се изведе категоричен и
непротиворечив, т.е. сигурен извод, че при сключването на договора
купувачът е знаел за правото на собственост на третото лице, въпреки
връзката между контрагентите по сделката.
Поради това се иска да се приеме, че са налице основанията на
въззиваемата страна да получи обратно дадената по процесния предварителен
договор продажна цена, както и направените разноски за развалянето му,
поради което и постановеното в този смисъл решение на РС-Петрич е
правилно и следва да се потвърди.
И двете страни в производството не правят доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл 267 вр. с
чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в
срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е
редовна.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията
докладчик на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
3
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 810 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 16.09.2025 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4