№ 2288
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110116748 по описа за 2024 година
Предявени са искове с обективно съединени искове с правно основание
правно основание чл.31, ал.2 ЗС, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС. В условията на
евентуалност в писмения отговор е обективирано възражение за придобивна
давност и възражение за прихващане с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Н. Н.
против И. С. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: 1/ за сумата от 1900,00 лева, представляваща главница за
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част
от построените в поземлен имот с идентификатор № 00357.5362.689 две сгради – с
идентификатори 00357.5362.689.1 и 00357.5362.689.2, за периода от 02.11.2023 г. до
02.03.2024 г.; 2/ за сумата от 99,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1900,00 лева, за периода от 02.11.2023 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда и 3/ за сумата от 3000,00 лева, представляваща ½ част от
стойността на строителен материал от находяща се в имота и съборена от ответницата
постройка с идентификатор 00357.5362.689.4.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съсобственици при равни
права /по ½ ид.ч./ на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
00357.5362.689, с административен адрес: ***********, ведно с построени в имота
сгради, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с идентификатор
00357.5362.689.1, състояща се от два самостоятелни обекта – две жилища на всеки
етаж, със застроена площ от 65 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ с
1
идентификатор 00357.5362.689.2, на един етаж, със застроена площ от 28 кв.м. и
СГРАДА НА ДОПЪЛВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА с идентификатор 00357.5362.689.4,
на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м. Поддържа, че независимо от желанието й
съсобствеността да бъде прекратена извънсъдебно, ответницата не предприела
действия, нито й плащала наем, въпреки отправените й две нотариални покани.
Ищцата поддържа, че без нейно знание и съгласие ответницата съборила находяща се
в имота сграда с идентификатор 00357.5362.689.4, поради което претендира
стойността на строителния материал от същата съобразно притежаваната част от
съсобствеността. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата
моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество - за неоснователност на
исковите претенции. Поддържа се, че от изложените в исковата молба обстоятелства
не ставало от къде произтича съсобствеността върху процесния сгради, като тези
твърдения се оспорват от ответника. Поддържа се, че жилищната сграда, нанесена в
КККР с идентификатор 00357.5362.689.1, е построена в северната част на поземления
имот, който не е съсобствен. Твърди се, че описаната сграда е лична собственост на
ответницата по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 27, том XXVIII,
дело 43221/1977 г. Поддържа, че праводателите й се легитимират като собственици на
сградата и ½ част от дворното място по силата на правна сделка – договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 140, том XIII, дело № 2016/1977 г., а
продавачите по горецитирания договор – по силата на договор за покупко-продажба от
1964 г., обективиран в нотариален акт № 83, том XXVII, дело № 4548/1964 г. На
следващо място, в условията на евентуалност ответницата прави възражение за
изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на сградата с идентификатор
00357.5362.689.1, тъй като го е владяла и владее добросъвестно от 1977 г. до
настоящия момент. Отделно от предходното се сочи, че изложените в исковата молба
твърдения относно вида на сградата – на два етажа с две жилища на всеки от тях, не
отговарят на обективната действителност. Същата представлява едноетажна сграда, за
която има издадено удостоверение за търпимост по молба на ответницата. По
отношение на находяща се м ПИ сграда с идентификатор идентификатор
00357.5362.689.2 се твърди, че същата е собственост на ответницата и още две - трети
да спора лица М.С.И. /майка на ответницата/ и З.С.К. /сестра на ответницата/, като
съсобствеността е възникнала въз основа на давностно владение и наследствено
правоприемство. Ответницата не оспорва твърденията на ищцата, че сграда с
идентификатор 00357.5362.689.4 е била съсобствена между тях. Сочи, че част от
сградата, разположена в съсобствения между страните поземлен имот с
идентификатор 00357.5362.689, е била ползвана от ответницата, а останалата част от
2
сградата, попадаща в съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор
00357.5362.688, се ползва и към настоящия момент от ищцата. Поддържа, че за
сградата е издадена Заповед № РА-30-360/31.10.2018 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ за премахване на строежа, като тази заповед е
връчена и на двете страни и е влязла в законна сила на 28.03.2019 г. В изпълнение на
посочената заповед, във връзка с предстояща проверка на място на 04.05.2023 г., за да
предотврати принудително премахване на сградата от страна на Столична община за
сметка и на двете страни, ответницата твърди, че в първите дни на м.май 2023 г.
възложила на бригада нейното премахване и разчистване на дворното място, за което
заплатила възнаграждение в размер на 5000,00 лева. Ответницата поддържа, че ищцата
се е противопоставила на премахването на ползвана от нея част от незаконната сграда,
поради което същата е останала и съществува и към датата на подаване на писмения
отговор в съда. С оглед предходното, ползвана от ищцата част от сградата не е
съборена, а другата част не е строителен материал, а строителен отпадък за
извозването, на който е платила ответницата. При условията на евентуалност
ответницата прави възражение за прихващане със сумата от 2500,00 лева,
представляваща припадащата се на ищцата част от разходите за събарянето на
незаконната сграда и извозването на строителните отпадъци от нея. По изложените в
отговора съображения се иска съда да постанови решение, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло, а ищцата да заплати на ответника сторените по
производството разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 15.10.2024 г. открито
съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размера на
предявените искове, както следва: предявения иск за сумата от 1900,00 лева,
представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната
от ищцата 1/2 идеална част от построените в поземлен имот с идентификатор №
00357.5362.689 две сгради – с идентификатори 00357.5362.689.1 и 00357.5362.689.2, за
периода от 02.11.2023 г. до 02.03.2024 г., се счита предявен за сумата от 860,00 лева;
предявения иск за сумата от 99,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1900,00 лева, за периода от 02.11.2023 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда, се счита предявен за сумата от 21,30 лева. В останалата част,
над изменените размери на предявените искове, производството по делото е
прекратено, поради оттегляне на исковата молба на основание чл.232 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 29, том ХI, дело № 1743/1962 г., съставен въз основа на постановление от
26.11.1962 г. за извършена обстоятелствена проверка, от който се установява, че С.С.В.
3
е признат за собственик по давностно владение и съдебна делба върху следния
недвижим имот, находящ се в землището на с.Ал.В., а именно: ДВОРНО МЯСТО с
едноетажна паянтова сграда, цялото застроено и незастроено от 838 кв.м.,
съставляващо по кадастралната карта на селото имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на
София-С., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134,
том VI, дело № 883/1964 г., от който се установява, че на 20.03.1964 г. С.С.В. е продал
на Н.Т.Н. ½ идеална част от собствения си недвижим имот, представляващ дворно
място, както и 1/10 част идеална част от построената върху това място жилищна
сграда, образуващо имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на гр.София, м.С., цялото дворно
място /застроено и незастроено/ от 838 кв.м., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни
улица. Видно още от нотариалния акт е, че срещу продажната цена продавачът
отстъпва, а купувачът се съгласява да владее 420 кв.м., при граници на владението на
тази част - източната част от имота, при съседи: улица, Т.Н. и Г.С..
По делото е приложено удостоверение за наследници на Н.Т.Н., от което се
установява, че ищцата В. Н. Н. е единствен негов наследник по закон.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, том
XXVII, дело № 4548/1964 г., от който се установява, че на 14.11.1964 г. С.С.В. е продал
на С.М.И. и М.С.Д. следния свой собствени недвижим имот, находящ се в землището
на с.Ал.В. – София, а именно: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от
две стаи, хол, кухня и входна антре с площ от около 65 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
дворното място, цялото застроено и незастроено от 838 кв.м., съставляващо по
кадастралната карта на селото имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на местност С., при
съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица.
По делото е приложено удостоверение за граждански брак, от което се
установява, че С.М.И. и М.С.Д. са сключили граждански брак на 9.10.1958 г.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140,
том XIII, дело № 2016/1977 г., от който се установява, че М.С.И. и С.М.И., продават на
С.С.В., баща на първата и тъст на втория, следния свой собствен единствен жилищен
недвижим имот/ ½ ид.ч. от дворно място, цялото с пространство от 832 кв.м.,
съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на гр.Н.И., кв.Ал.В. IV част – С., с
неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 33 кв.м., при съседи на
парцела от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с цялата еднофамилна жилищна
сграда, застроена в горното дворно място, застроено на около 51 кв.м., състоящо се от
две стаи, кухня и антре.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
04.04.2019 г. от гр.Н.И., Столична община е, че С.М.И. е починал на 22.01.2018 г., като
е оставил наследници по закон, както следва: М.С.И. – съпруга, и две дъщери - И. С.
С. - настоящ ответник и З.С.К..
4
По делото е приложен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 27, том XXVIII, дело № 4322/1977 г., от който се
установява, че С.С.В. е прехвърлил на внучката си И. С. И. ½ идеална част от следния
свой собствен единствен жилищен имот, представляващ дворно място, цялото с
пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на гр.Н.И.,
кв.Ал.В., IV част – С., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него
33 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с цялата
едноетажна жилищна сграда, застроена до северната улица на площ от 51 кв.м.,
представляваща едно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре, срещу
задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя и неговата съпруга
З.К.В., до тяхната смърт.
По делото е приложено удостоверение за граждански брак, от което се
установява, че И. С. И. е сключила граждански брак на 12.07.1981 г.
По делото са приложени скици /актуални към 15.04.2019 г./ на поземлен имот с
идентификатор № 00357.5362.689 и находящите се в него сграда с идентификатор
00357.5362.689.1, със застроена площ от 65 кв.м. и сграда с идентификатор
00357.5362.689.2, със застроена площ от 28 кв.м., както и скици /актуални към
03.06.2019 г./ на сграда с идентификатор 00357.5362.689.2, със застроена площ от 28
кв.м. и сграда с идентификатор 00357.5362.689.4, със застроена площ от 27 кв.м.
По делото е приложена комбинирана скица за пълна или частична идентичност
за поземлен имот с идентификатор 00357.5362.688 по КККР на гр.Н.И., от която се
установява, че имоти с идентификатори 00357.5362.688 00357.5362.689 са
представлявали един парцел – IX - 2717 от кв.39 по стар кадастрален план на с.А. В..
По делото е приложено удостоверение за търпимост № 11/15.01.2018 г.,
издадено от гл.арх. на Столична община, в което е отразено, че във връзка с подадено
заявление от И. С. Т. е направена проверка, при която е установено, че за строеж:
„Едноетажна масивна жилищна сграда с подпокривно пространство, изпълнено с
класическо укрепване, ЗП 65 кв.м.“ с идентификатор 00357.5362.689.1, находящ се в
УПИ XII-689, кв.265, м.“кв.С.“, гр.Н.И., с административен адрес: ***********,
представлява търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване.
По делото е приложена Заповед № РА-30-360/31.10.2018г., издадена от директор
на Дирекция „Общински строителен контрол“ към НАГ, Столична община, от която се
установява, че във връзка с извършена проверка относно строеж: „Едноетажна
второстепенна постройка, нанесена в КККР на гр.Н.И., с идентификатор
00357.5362.689.4“, длъжностните лица от районната администрация са констатирали,
че постройката е изградена на тухлена зидария с дебелина 0,25 м., на границата с ПИ с
идентификатор 00357.5362.687, покрита е частично с едноскатен и частично с
двускатен покрив, дървена конструкция с LT ламарина и керемиди. Видно още от
заповедта е, че сграда с идентификатор 00357.5362.689.4, представлява незаконен
5
строеж и подлежи на премахване. Към заповедта е приложен и констативен акт за
извършената на 20.07.2018 г. проверка от служители на районната администрация.
По делото е приложен констативен протокол от 14.05.2024 г., от който се
установява, че част от незаконен строеж – постройка, нанесена в КККР с
идентификатор 00357.5362.689.4 е премахната от И. И., а частта от постройката,
попадаща в имот идентификатор 00357.5362.688, не е премахната.
По делото е приложена нотариална покана рег.№ 8679/10.10.2023 г., от която се
установява, че ищцата В. Н. Н. е поканила ответницата И. С. И. да прекратят
съсобствеността на находящите се в имот с идентификатор 00357.5362.689 сгради с
идентификатори 00357.5362.689.1, 00357.5362.689.2 и 00357.5362.689.4, както и на
поземлен имот с идентификатор 00357.5362.688, или да й заплаща месечен наем за
собствените й идеални части от построените в имот с идентификатор 00357.5362.689
сгради, считано от 02.11.2023 г. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е
връчена лично на адреса – настоящ ответник на 16.10.2023 г.
По делото е приложена нотариална покана рег.№ 730/24.01.2024 г., от която се
установява, че ищцата В. Н. Н. е поканила ответницата И. С. И., с което последната е
поканена да заплати наем за периода от м.ноември 2023 г. до м.февруари 2024 г. Видно
от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена лично на адреса – настоящ
ответник на 31.01.2024 г.
По делото е представена оферта, изготвена от фирма „Климамикс“ ООД на
19.04.2023 г., за разрушаване на стопанска постройка, находяща се в *********** и
извозване на строителните отпадъци, на стойност 2600,00 лева. В офертата е посочено,
че същата е валидна до 31.05.2023 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза,
в което вещото лице, след проверка и анализ на приложените документи и оглед на
място е посочило, че средната пазарна наемна цена на описания в исковата молба
недвижим имот и находящите се в него две постройки, за периода от 02.11.2023 г. до
02.03.2024 г. възлиза на 430,00 лева месечно, или на 215,00 лева месечно за ½ част от
него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.П.Д.,
М.Х.Я. и П.Г.С..
В показанията си св. Донев разказва, че познава и страните по делото и имота,
за който се води спора. Знае, че на границата между имотите на страните е имало
сграда на един етаж, с площ от около 3 м. на 6 м., тухлена, с покрив от керемиди. Знае,
че половината от сградата била съборена през м.май 2023 г. от наети от И. и майка й
хора. Другата част от сградата, попадаща в имота на ищцата останала. Свидетелят
разказва, че видял материалите от съборената сграда да се товарят в два камиона.
Видял само тухлите и дървен материал, не е видял керемидите. Свидетелят сочи, че не
се занимава със строителство и не може да опише състоянието на премахнатия дървен
6
материал, а тухлите били втора употреба. От сина на ищцата по делото свидетелят
разбрал, че хората, които събаряли сградата сподеЛ., че за разрушаването на сградата
ще получат 1500,00 лева, а ако продадат материалите, ще излязат и на печалба.
В показанията си св.Я. разказва, че също познава двете страни по делото.
Свидетелката сочи, че в имота, в който живее ответницата има къща, която е построена
още от дядо й, лятна кухна, в която живеели майката и бащата на ответницата, както и
барака от тухли, която била съборена миналата година. Бараката се ползвала за дърва
и въглища, но И. получила писмо, че трябва да я събори. Наела бригада, която
съборила сградата за 5000,00 лева, като свидетелката присъствала при плащането.
Свидетелката не знае дали строителните материали е следвало да се запазят или да се
изхвърлят.
В показанията си св.С. разказва, че познава и двете страни по делото, техен
съсед е. Разказва, че на границата между имотите на страните по делото имало ограда,
която била съборена. Освен нея, имало и „нещо като обща постройка“, която преди
около 4 години била съборена от страната на И.. Сградата била от тухли и стари
керемиди, ползвала се за въглища и дърва. В имота на ответницата има къща –
наследство от дядо й, а зад нея една по-малка, в която живеели родителите й.
Свидетелят разказва, че материалите от съборената постройка били събирани в
контейнери за отпадъци.
По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-оценителна
експертиза, в което вещото лице е дало заключение, че за описаната в констативен
протокол и заповед от 31.10.2018 г. постройка с площ от 42 кв.м., продажната цена на
строителни материали втора употреба възлиза на сумата от общо 1760,00 лева, а
цената на труда, необходим за разрушаване, почистване и сортиране на материалите –
1500,00 лева. За отразената в КККР постройка с идентификатор 00357.5362.689.4 с
площ от 27 кв.м. вещото лице е дали заключение за продажна цена на строителни
материали втора употреба в размер на 1395,00 лева, а цена за труд – 1200,00 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 ЗС, когато
общата вещ е недвижим имот, какъвто е процесният случай, включва кумулативното
наличие на следните предпоставки: съсобственост между ищеца и ответника по
отношение на имота; лично ползване от ответника на целия имот или на площ, по-
голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността; писмена покана, отправена
от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение; причинна връзка между
невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия съсобственик-
7
ответник и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата - размера на
обезщетението (обикновено в размер на дължимия пазарен наем). Следва да се
отбележи, че поканата не е условие за изискуемост на задължението за плащане на
обезщетение, а е условие за възникване на същото. Веднъж отправено писменото
поискване разпростира последиците си неограничено във времето, докато съществува
собствеността съответно, докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата
вещ /в този смисъл са ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д.№ 7/2012 г., ОСГК на ВКС и
решение № 669/15.11.2010 г. по гр.д.№ 478/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
С оглед предходното, за да бъде уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да
докаже пълно и главно осъществяването на следния фактически състав –
съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещ от ответника за
задоволяване на негови лични нужди, както и отправянето на писмена покана за
заплащане на обезщетение, получена от ответника и размера на последното.
В конкретния случай ищцата не доказа правото си на собственост по отношение
на процесния недвижим имот и находящите се в него сгради. Ищцата поддържа, че се
легитимира като собственик на ½ част от недвижим имот с идентификатор
00357.5362.689 по силата на наследствено правоприемство от нейния баща Н.Т.Н..
Това твърдение обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от
приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том VI,
дело № 883/1964 г. е, че на 20.03.1964 г. С.С.В. е продал на Н.Т.Н. ½ идеална част от
собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, както и 1/10 част
идеална част от построената върху това място жилищна сграда, образуващо
имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на гр.София, м.С., цялото дворно място /застроено и
незастроено/ от 838 кв.м., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица. Видно още от
нотариалния акт е, че срещу продажната цена продавачът отстъпва, а купувачът се
съгласява да владее 420 кв.м., при граници на владението на тази част - източната
част от имота, при съседи: улица, Т.Н. и Г.С..
От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83,
том XXVII, дело № 4548/1964 г. се установява, че през същата година, но няколко
месеца по-късно - на 14.11.1964 г. С.С.В. е продал на зет си С.М.И. и на дъщеря си
М.С.Д. /сключили граждански брак през 1958 г. – съгласно приложено по делото
удостоверение/ следния свой собствени недвижим имот, находящ се в землището на
с.Ал.В. – София, а именно: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две
стаи, хол, кухня и входна антре с площ от около 65 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното
място, цялото застроено и незастроено от 838 кв.м., съставляващо по кадастралната
карта на селото имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на местност С., при съседи: Г.С., Т.Н. и
от две страни улица. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140,
том XIII, дело № 2016/1977 г. е, че двамата съпрузи са продали на С.С.В. следния свой
собствен единствен жилищен недвижим имот - ½ ид.ч. от дворно място, цялото с
8
пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на
гр.Н.И., кв.Ал.В. IV част – С., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се
към него 33 кв.м., при съседи на парцела от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с
цялата еднофамилна жилищна сграда, застроена в горното дворно място, застроено
на около 51 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и антре. По силата на договор за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том XXVIII, дело № 4322/1977 г.,
ответницата И. С. И. се легитимира като собственик на ½ идеална част от следния
свой собствен единствен жилищен имот, представляващ дворно място, цялото с
пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на
гр.Н.И., кв.Ал.В., IV част – С., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се
към него 33 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с
цялата едноетажна жилищна сграда, застроена до северната улица на площ от 51
кв.м.
От гореописаните документи установяващи право на собственост на двете
страни по делото, не може да се обоснове идентичност на притежаваната от ищцата
1/10 идеална част /претендирана в исковата молба като ½ ид.ч./ от построена в
дворното място жилищна сграда, с нито една от двете сгради, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 00357.5362.689 по КККР, отразени с идентификатори
00357.5362.689.1 и 00357.5362.689.2
Видно от приложената по делото комбинирана скица за пълна или частична
идентичност за поземлен имот с идентификатор 00357.5362.688 по КККР на гр.Н.И. е,
че посочения в документите за собственост парцел IX-2717 от кв.39 по стар
регулационен план на гр.Н.И. с площ от 832 кв.м. е разделен на два УПИ – Х-688 и
ХII-689, т.е. твърденията на ищцата, че е собственик на ½ ид.ч. от имот с
идентификатор 00357.5362.689 са неоснователни.
Следва да се отбележи, че изложените в констативните протоколи във връзка с
извършените проверки относно незаконно строителство в имота и издадените въз
основа на тях заповеди от районната администрация, констатации не могат да
обосноват извод за право на съсобственост между страните по делото и не обвързват
съда. На последно място следва да се отбележи, че целта на кадастъра е да отрази
действителното състояние на имотите към момента на неговото одобряване.
Кадастърът като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти няма конститутивно действие, а само констативно
такова.
При липса на проведено пълно и главно доказване относно правото на
съсобственост между страните, предявения иск за обезщетение за лишаване от
ползването, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС в тежест на
9
ищцата бе да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на
право на съсобственост върху сграда с идентификатор 00357.5362.689.4, както и
размера на реализираните приходи от същата от страна на ответника, в които тя не
участва.
С проектодоклада, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, с оглед изразеното от ответника в писмения отговор становище, съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
правото на собственост при равни права по отношение на сграда с идентификатор
00357.5362.689.4, находяща се в ПИ с идентификатор 00357.5362.689. Въпреки
предходното, съдът намира, че това обстоятелство не се потвърждава от
доказателствата по делото. В хода на производството не се събраха доказателства, от
които да се установява, че сграда с идентификатор 00357.5362.689.4 e идентична с
тази, предмет на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 134, том VI,
дело № 883/1964 г. Отделно от предходното, съгласно цитираната правна сделка и по
силата на наследствено правоприемство ищцата би се легитимирала като собственик
само на 1/10 ид.ч. от сградата.
В случая, дори хипотетично да се приеме наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесната сграда, то от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че сградата е призната за незаконен строеж и е издадено
предписание за нейното събаряне. От събраните по делото писмени доказателства –
констативен протокол от 14.05.2024 г., съставен от служители на Столична община,
район Н.И. се установява още, че е премахната единствено частта от сградата,
попадаща в ползвания от ответницата недвижим имот с идентификатор
00357.5362.689, докато останалата част, попадаща в ползваната от ищцата част от
имота не е премахната и продължава да се ползва от нея.
С оглед предходното, претенцията на ищцата за осъждане на ответницата да й
заплати стойността на строителния материал от развалената част от сградата, е
неоснователна и също подлежи на отхвърляне.
С оглед изводите за неоснователност на главните искови претенции,
неоснователни се явяват и обусловените от тяхното уважаване акцесорни искови
претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетения за забава върху
главниците.
С оглед изводите за неоснователност на предявените искове, не се е сбъднало
процесуалното условие, при което съдът да дължи произнасяне по обективираните в
писмения отговор в условията на евентуалност възражение за придобивна давност и
възражение за прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е,
10
че ответницата претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3000,00 лева, което видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие е заплатено в брой.
В хода на устните състезания ищцата чрез пълномощника си е направила
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Обстоятелството, че ответницата е представлявана от двама
процесуални представители не обуславя възнаграждение в по-голям размер. Отделно
от предходното, делото не е от фактическа и правна сложност, въпреки обективно
съединените искове. Ето защо, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде
намалено до сумата от 1000,00 лева, която е малко над минималния размер на
възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед предходното ищцата следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сумата от 1000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Н., ЕГН ********** против И. С. Т., ЕГН
********** обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.31, ал.2
ЗС – за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 860,00 лева,
представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната
от ищцата 1/2 идеална част от построените в поземлен имот с идентификатор №
00357.5362.689 две сгради – с идентификатори 00357.5362.689.1 и 00357.5362.689.2, за
периода от 02.11.2023 г. до 02.03.2024 г.; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 21,30 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 860,00 лева, за периода от 02.11.2023 г. до
22.03.2024 г. и с правно основание чл.30, ал.3 ЗС - за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 3000,00 лева, представляваща ½ част от стойността на
строителен материал от находяща се в имота и съборена от ответницата постройка с
идентификатор 00357.5362.689.4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. Н. Н., ЕГН ********** да заплати
на И. С. Т., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лева, представляваща направени в
производството пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12