№ 1
гр. гр.Несебър, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100399 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. *************, представлявано от управителя М.А., са предявени искове с правно основание
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът В.Г.К. да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от 1088,64 евро – дължима такса поддръжка за периода 2017г. –
2018г. включително, за собствения му имот Студио S412, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от
366,95 евро, от които 216,07 евро върху дължимата главница за 2017г. в размер на 544,32 евро за
периода 02.04.2017г. – 28.02.2021г. и 160,88 евро върху дължимата главница за 2018г. в размер на
544,32 евро за периода 02.04.2018г. – 28.02.2021г. Ищецът твърди, че на 03.04.2012г. ответникът е
придобил собствеността върху Студио S412 в процесната сграда. Излага, че етажната собственост
осигурява качествена поддръжка и управление на общите части, включително по-интензивно през
релевантния период. Развиват се съображения в тази насока. Сочи се, че с решения на общото
събрание на етажната собственост е определен размер на такса за управление и поддръжка за всеки
един собственик на имот, като за ответника таксата е по 544,32 евро годишно. Навежда се, че
таксата се дължи ежегодно до 01.04 за текущата година до 2020г., когато след проведеното общо
събрание на 15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на предходната година – за следващата. Твърди
се, че таксите за студиото на ответника са определени с решение от 17.06.2016г. Обръща се
внимание, че с решение от 15.06.2020г. тези решения са потвърдени. Сочи се, че ответникът не е
заплатил таксите за 2017г. и 2018г. – въпреки многобройните опити и покани. С тези доводи от
съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника В.Г.К., чрез особения му представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Навежда се, че липсва договор за
1
поддръжка. Оспорват се взетите решения от общото събрание на ЕС. Оспорва се ответникът да е
бил многократно уведомяван. Сочи се, че таксата е завишена. Обръща се внимание, че не се
представят писмени доказателства за извършената поддръжка. Отправя се възражение за
погасяване по давност на претенциите. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът на Студио S412 в комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. *************, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да
докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 17.06.2016г. са
определени такси, дължими от етажните собственици за посочените в исковата молба периоди. В
негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на
вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже
погасяване на вземането.
Видно от нотариален акт № 186, том I, рег. № 985, дело № 184 от 03.04.2012г. на нотариус
Линка Чуткина (на л. 27 – л. 28 от делото) ответникът е собственик на Студио S412 в комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. *************.
Видно от протокол (на л. 10 – л. 15 от делото) на 17.06.2016г. било проведено общо
събрание на етажната собственост на сграда комплекс Шато „С.У.“. По т. 6 от дневния ред общото
събрание на етажната собственост взело решение да се определи такса от 12 евро на кв. м. площ с
вкл. ДДС на година. Било взето и решение таксата да се заплаща ежегодно до 01.04. Срещу
решението са постъпили жалби от етажни собственици, по които са се произнесли Районен съд
Несебър и Окръжен съд Бургас (със съдебни актове на л. 73 – л. 90 от делото). С влязлото в сила
на 27.05.2021г. Решение № I-48 от 05.05.2021г. по в.гр.д. № 338/2021г. по описа на Окръжен съд
Бургас е прекратено производството по оспорване на решението по т. 6 от дневния ред. Т.е.
посоченото решение е годен акт, с който са определени разходи за етажните собственици по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС. Цитираното решение на общото събрание е влязло в сила. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г.
по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото
събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото
събрание са влезли в сила.
За 2017г. и 2018г. за ответника са възникнали задължения да заплаща по 12 евро годишно
на кв. м. от притежаваната от него площ. Както се установи по делото той е собственик на Студио
2
S*** с обща площ от 45,36 кв.м. (видно от цитирания нотариален акт). Следователно за всяка от
годините 2017г. и 2018г. за него е възникнало задължение да заплаща по 544,32 евро годишно към
етажната собственост. Падежът на задължението за 2017г. е настъпил на 01.04.2017г., а на това за
2018г. – на 01.04.2018г. (съобразно приетото с решението на общото събрание от 2016г.).
Във връзка с направените от особения представител на ответника възражения следва да се
има предвид, че в настоящото производство подлежат на разглеждане само тези, обективирани в
отговора на исковата молба от 12.11.2021г. (на л. 62 – л. 64 от делото). Това е така, тъй като
нормата на чл. 133 ГПК, тълкувана във връзка с чл. 147 ГПК, дава възможност на страната да
направи възражения (вкл. и фактически) след срока за отговор на исковата молба, но само ако не е
могла да ги узнае и посочи своевременно, или ако става въпрос за нововъзникнали факти. Видно е,
че особеният представител на ответника е направил фактическо възражение, че ответникът не е
пребивавал на адреса, но за пръв път в откритото съдебно заседание по делото на 17.12.2021г., без
да се касае за новоузнати (самият особен представител сочи, че няма връзка с ответника) или
нововъзникнали обстоятелства (процесният период е 2016г. – 2017г.). Следователно посоченото
възражение, което е с правна квалификация чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, не следва да бъде разглеждано в
настоящия съдебен акт, като направено извън преклузивните срокове за това.
Както се посочи претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения на общото
събрание на етажната собственост, които са годно основание за събиране на вземания по смисъла
на чл. 38 ЗУЕС, поради което сочената в отговора на исковата молба липса на договор за
поддръжка, няма отношение към основателността на претенцията за главница. Не следва да се
обсъждат и възраженията, свързани с уведомяването на собствениците и със законосъобразността
на проведеното общо събрание (вкл. и относно размера на такса поддръжка), тъй като (както вече
се посочи) същите са обсъдени и е налице влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за
настоящата инстанция (арг. от чл. 297 ГПК).
Възражението за липса на уведомяване на ответника за дължимостта на сумите не следва да
се взема предвид, тъй като в самите решения на общото събрание е предвиден падеж, което е
достатъчно за настъпване изискуемостта на вземането (чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Както се посочи - след влизането им в сила решенията на общото събрание са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да
направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание в предвидените срокове.
Сумите се дължат на основание именно тези решения, а не в зависимост от конкретната
поддръжка, извършена на място, поради което възраженията на ответника за липса на поддръжка
са неоснователни. Тук е моментът да се посочи, че поддръжката следва да се осъществи в
зависимост от събраните суми и при липса на плащане от страна на определени собственици е
логично тя да не може да се извърши в пълен обем, но това няма как да освободи съответните
собственици от задълженията ми.
При това положение във връзка с възражението за погасяване по давност на претенцията за
2017г. съдът намира следното:
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена на
16.03.2021г., а изискуемостта на вземането за 2017г. е настъпила на 01.04.2017г. В случая
безспорно става въпрос за периодично плащане (в самото решение на общото събрание е посочен
3
период на задължението с използването на израза „ежегодна такса“), което по силата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. Впрочем и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от
ЗУЕС насочват към периодичния характер на това плащане с оглед използвания от законодателя
термин – „вноски“. Следователно вземането за 2017г. е погасено по давност, считано от
02.04.2020г. и при изрично направено възражение от особения представител на ответника (арг. от
чл. 120 от ЗЗД) предявената за пръв път на 16.03.2021г. претенция за сумите за този период (544,32
евро) следва да се счита за погасена по давност. Не може да се приеме, че след като с решение на
общото събрание на етажната собственост от 15.06.2020г. (на л. 16 – л. 21 от делото) решенията от
2016г. са потвърдени, това е довело до промяна на деня, от който следва да тече давността. По арг.
от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. С решението на етажната собственост от 17.06.2016г. е определен
падеж на вземането за всяка година, поради което последващите решения на ОС на ЕС не могат да
променят този падеж. Ето защо към момента на предявяване на претенцията за 2017г. същата е
била погасена по давност и при направено възражение от ответника това е основание за
неоснователност на тази претенция (за сумата от 544,32 евро) и същата следва да бъде отхвърлена.
Що се отнася до претенцията за 2018г., изискуемостта на същата е настъпила на
01.04.2018г. и към момента на предявяване на иска не е била погасена по давност.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва
да бъдат отхвърлени за сумата от 544,32 евро – такса за 2017г. и уважени за сумата от 544,32 евро –
такса за 2018г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава в периода 02.04.2017г. – 28.02.2021г. и размера на обезщетението за забава.
При изводите, че не е възникнал главен дълг в полза на ищеца за 2017г., то и претенцията за
лихва е неоснователна върху сумата от 544,32 евро за периода от 02.04.2017г. – 01.03.2021г.
Следователно в тази част претенцията за лихва следва да бъде отхвърлена до претендирания с
исковата молба размер от 216,07 евро. Претенцията за лихва в размер на 160,88 евро, дължима
върху сумата от 544,32 евро за периода 02.04.2018г. – 01.03.2021г. е основателна, тъй като се
доказа наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, считано от 02.04.2018г.
Следователно искът за лихва следва да бъде уважен до сумата от 160,88 евро и отхвърлен до
пълния предявен размер от 366,95 евро.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
От ищеца се претендират сумата от 450 лв. – платено възнаграждение за адвокат, сумата от
135,16 лв. – държавна такса, 427,84 лв. – депозит за особен представител. Съразмерно на уважената
част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 490,78 лв. Няма основание да се
присъжда сумата от 25 лв. – държавна такса за заповедно производство, тъй като не се твърди и не
се установява такова да е провеждано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА В.Г.К., гражданство: Руската Федерация, дата на раждане: 02.08.1947г.,
постоянен адрес: гр.*********, ул.Л. № 4 к-с Ш.С.У. ет. 3 ст. S ***, БУЛСТАТ: ******, да заплати
на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. *************, представлявано от управителя М.А., сумата от 544,32 евро,
представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Ш.С.У.“ за 2018г.,
приета с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г., дължима за Студио
S412, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2021г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от
1088,64 евро - в частта относно сумата от 544,32 евро, представляваща такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Ш.С.У.“ за 2017г., приета с решение на общото събрание
на етажната собственост от 17.06.2016г., дължима за Студио S412, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.03.2021г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.К., гражданство: Руската Федерация, дата на раждане: 02.08.1947г.,
постоянен адрес: гр.*********, ул.Л. № 4 к-с Ш.С.У. ет. 3 ст. S ***, БУЛСТАТ: ******, да заплати
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. *************, представлявана от управителя М.А., сумата от 160,88 евро,
представляваща лихва за забава върху дължимата главница за 2018г. от 544,32 евро за периода
02.04.2018г. – 01.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер от 366,95 евро – в частта относно сумата от 216,07 евро, представляваща главница
върху задължението за 2017г., начислена за периода 02.04.2017г. – 01.03.2021г.
ОСЪЖДА В.Г.К., гражданство: Руската Федерация, дата на раждане: 02.08.1947г.,
постоянен адрес: гр.*********, ул.Л. № 4 к-с Ш.С.У. ет. 3 ст. S ***, БУЛСТАТ: ******, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. *************, представлявана от управителя М.А., сумата от 490,78 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Банкова сметка, по която мога да се платят присъдените в полза на Етажната собственост
на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. *************, представлявана от
управителя М.А. суми:
„International Asset Bank“ – BIC: IABGBGSF, IBAN: BG59 IABG 8098 1000 2760 01.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5