№ 427
гр. Шумен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202137 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №4690757 от 04.04.2021 год., издадено от ОД
на МВР – Шумен, с който на М. Ю. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят М. Ю. К. на 04.04.2021 год. около 15.22 часа управлявал
собствения си лек автомобил, марка “Фолксваген ЕОС”, с рег. № Н7093ВТ, като се движел
в гр.Шумен, по бул.”Симеон Велики” в посока изхода на гр.Шумен. Максимално
разрешената по закон скорост за движение в населено место била до 50 км/ч., като
процесният автомобил се движел със скорост от 70 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС тип „ARH CAM S1”
№11743с3. Впоследствие след установяване собствеността на автомобила бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, №4690757 от 04.04.2021 год., издадено от ОД на МВР –
Шумен, с който на М. Ю. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************, в
качеството му на собственик на посоченото МПС е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация, в
която да посочи друго лице, което евентуално да е управлявало автомобила по време на
извършване на нарушението.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетеля С. Н. Х., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С. Н. Х.,
доколкото същият лично е работил със средството за измерване, като показанията му
почиват на негови преки впечатления за фактите, за които свидетелства и за реда, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. В същото време показанията му
са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани в хода на
производството доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50
км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано на бул.”Симеон
Велики” в гр.Шумен, до №15 на посочената улица, т.е в рамките на град Шумен. Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че е използвано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС тип „ARH CAM
S1” №11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на
жалбоподателя 70 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия
на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
2
скорост е била засечена на 04.04.2021 год. в 15.22 часа, както и че регистрационния номер
на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е Н7093ВТ. Доколкото
посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се
явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. В този смисъл съдът не споделя твърденията, изложени в жалбата, че не са
били спазени техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство за
измерване на скоростта. Видно от представените като писмени доказателства по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р-
2321/06.04.2021 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени
с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол от проверка №81-С-ИСИС/29.10.2020 год., системата
за видеоконтрол е одобрена и проверена на 28/29.10.2020 год. и същата е регистрирала
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на жалбоподателя се е
движел с посочената скорост и то в рамките на населеното место, при което следва да се
приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е
била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира и че
административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДП, електронният фиш се изпраща на лицето по
чл.188, ал.1 от същия закон, а именно - на собственика. Собственикът от своя страна има
право в 14-дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В
случая собственик на процесния автомобил е именно жалбоподателя, което се установява от
представената като писмено доказателство по делото Справка от 11.06.2020 год. Същият е
имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила, което не е
било сторено от страна на К., поради което и издаденият по отношение него електронен
фиш не е бил анулиран по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
От материалите по делото и по-конкретно от приложената като писмено
доказателство по делото Справка за нарушител от региона се установява, че жалбоподателят
3
е бил наказан с три броя електронни фишове за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като и
трите са му били връчени на 24.01.2021 год. и са влезли в сила. С оглед на изложеното се
налага извода, че деянието, предмет на обжалвания електронен фиш е извършено при
условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ПДР на ЗДвП.
За посоченото нарушение, извършено в условията на повторност административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в двоен
размер на предвидената за съответното нарушение санкция. Доколкото превишението на
максимално допустимата скорост е със 17 км./час и доколкото същото попада в границите
от 11 до 20 км./ч. то правилно е било пределен двойния размер на предвидената в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП санкция от 50 лева. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
жалбоподателя, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи, на кого е било предоставено моторното превозно средство.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя изложено в
жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в
електронния фиш на обстоятелствата, свързани с квалифициращия белег на нарушението
„повторност“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи и съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че в случая е налице описание на нарушението - от фактическа и правна страна и е
посочен размера на глобата, определен по реда на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП не предвижда включване на допълнително описание на нарушението, респ. на
формално изброяване на нормите, касаещи определяне размера на наложената санкция.
Както бе посочено и по-горе от събраните по делото доказателства, и по-конкретно от
приложената от страна на административно-наказващият орган справка за нарушител,
безспорно се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран с влязъл в сила електронен
фиш, за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и наложено
му наказание на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл.182, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.1 от
ЗДвП и чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и в случая са налице законовите основания за ангажиране
на отговорността му по реда на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Непосочването на конкретна хипотеза
на чл.182, ал.1 от ЗДВП не може да се приеме за съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, доколкото пределно ясно в
4
електронния фиш са описани белезите на вмененото на водача нарушение, включително и
установеното превишение на максимално допустимата за движение скорост извън населено
място, при което за водача не е съществувала неяснота за това какво деяние се твърди, че е
извършил, по какъв начин, кога и къде го е извършил и за какво деяние му се налага
съответната санкция. Именно при отчитане на конкретно установеното превишение и при
съобразяване на правилото на чл.182, ал.4 от ЗДвП е определен и двойният размер на
наложената с фиша глоба, съобразно правилото, посочено в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП.
В подкрепа на изложеното е и константата практика на ШАС по идентични случаи и
по-конкретно Решение №271 от 15.11.2021 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №255/2021
год.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата,
че по отношение на описаното в електронния фиш административно наказание е изтекла
предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление
№1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по тълк. д. №1/2014 год.
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно погасяване на наказателното
преследване/електронния фиш по давност препраща към съответната уредба в Наказателния
кодекс. За процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвидения в чл.80, ал.1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение относно
приложимостта на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена
посредством издаване на електронен фиш, какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по
КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното нарушение, по силата на чл.80, ал.1, т.5 от НК,
давностният срок е в размер на три години. Следователно за този вид нарушение
абсолютната давност възлиза на четири години и шест месеца, като започва да тече от датата
на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 04.04.2021 год.,
поради което се налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на 04.10.2025 год.
Следователно към момента на връчване на електронния фиш, а и към настоящия момент не
са изтекли сроковете за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо
жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че нарушението се явява доказано по безспорен
начин, електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми
от закона, правната квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е
приложена санкционната норма. Водим от горното, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
5
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №4690757 от 04.04.2021 год., издадено от ОД
на МВР – Шумен, с който на М. Ю. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Ю. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6