ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 320 27.01.2020 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет
и седми януари две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 146 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова,
с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 3080/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6359/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“
МВР е осъдена да заплати на Т.М.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез
адв.С.К., сумата от 960.33 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 152.16
часа за периода 01.08.2016 г. до 02.05.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от предявяването на иска – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 360 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД
„Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС сумите от 50 лв.
за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице. С решението съдът е
допуснал предварителното му изпълнение в частта относно присъденото
допълнително трудово възнаграждение и лихвата върху него.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода
на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и
положения такъв от него. Според въззивника неоснователно е прието от БРС, че е
налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР,
която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В тази връзка се сочи,
че за процесния период са действали Наредба№ 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г. и Наредба
№8121з-908/ 02.08.2018 г., издадени от министъра на МВР и уреждащи по специален начин
заплащането на нощния труд в системата на МВР. Поради това се счита, че с оглед
посочената нормативна база, която изчерпателно урежда реда и основанието за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР,
приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници
и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил пред процесния
период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се
подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд. Счита се, че
извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън
установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването
с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване
на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.
Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.М.И., подаден чрез пълномощник
адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми,
следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в
действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от
служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което
следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата – при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време за
съответното работно място. Сочи, че съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработените до 70 часа на тримесечен период, като Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – чл.26, ал.1,
предвиждат, че при сумирано отчитане на работното време общия брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по осем и
получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното
работно време. В тази връзка се посочва, че за процесния период ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 към дневен води до
извънреден труд от 152.16 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника със сумата от 960.33 лв. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендират се разноските пред въззивната инстанция
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 146/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец
Т.М.И..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.