№ 1434
гр. Варна, 11.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500769 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2321/12.01.2023г. от Община
Аксаково, с адм. адрес гр. Аксаково, ул. „*********“ №58б, чрез гл.
юрисконсулт В Ю, срещу решение № 3912/12.12.2022г., постановено по гр.
дело № 5175/2022г. на ВРС, L-ти състав, с коeто е прието за установено по
отношение на К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв.
„**************“ № 20, вх.12, ет.2, ап.8, че въззивникът не е собственик на
473 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *********.57 по КК и
КР, целият с площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. Варна, одобрени със
заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на адм. адрес
в местност „************“, в землището на с. ************, общ. Аксаково,
обл. Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивникът намира обжалваното решение за недопустимо, в
евентуалност за неправилно, поради нарушение на процесуалния и и
материалния закон, необосновано и постановено в несъответствие на
фактическите е правни изводи със събраните по делото доказателства.
Намира, че ищцата не е установила наличието на правен интерес от
провеждане не отрицателен установителен иск. Сочи, че ищцата не е
предприела действия спрямо нея в защита на твърдяното право, поради което
не е осъществявала владение, а единствено държане на процесния имот и то
не за себе си , а за собственика му. Счита, че ищцата не би могла да придобие
прав опо давностно владение, доколкото не се позовава, че владението е
осъществявано срещу собственици, различни от държавата и общината, тъй
като давност в нейна полза не би могла да тече. Оспорва фактическия извод
на първоинстанционния съд, че имотът е бил собственост на физически лица,
като в тази връзка представя и моли да бъдат приети като доказателства
1
писмени доказателства. Освен това сочи, че придобиването на парвото на
собственост върху имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
по давност е изключено до приключване на административната процедура по
възстановяване на собствеността. Не може да се приеме, че от страна на
ищцата е осъществявано владение до одобряване на ПНИ, тъй като по
отношение на нея вещта не е индивидуализирана. Освен това ищцата не е
установила, че към момента на актуването на процесния имот, същият е имал
собственик. Сочи се, че ищцата не е ангажирала доказателства за предприети
действия додатата на завеждане на иска, доведени до знанието на оттветника,
с които недвумислено да манифестира , че владее идеалните части за себе си,
поради което по отношение на нея не е започнала да тече придобивна давност
до момента на завеждане на исковата молба. Отправеното искане е да се
отмени обжалваното решение и да се прекрати образуваното производство
като недопустимо, в евентуалност – да се отхвърли предявения иск.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Образувано е и по частна жалба вх. № 14744/27.02.2023г. от Община
Аксаково срещу определение № 1829 от 13.02.2023г., постановено по гр. дело
№ 5175/2022г. на ВРС, L-ти състав, с което е оставено без уважение молбата
на частния въззивник за изменение на решение № 3912 от 12.12.2022г., в
частта му за разноските.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
определение. Намира за неправилно становището на първоинстанционния
съд, че размерът на адвокатското възнаграждение на ищцата следва да се
определи по реда на чл.7, ал.5 от Наредба № 1. Счита, че приложимата
разпоредба е чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и че присъденото адвокатско
възнаграждение се явява прекомерено.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по частната жалба със становища за нейната неоснователност. Намира
за правилно становището на първоинстанционния съд, че минималния размер
на адвокатското възнаграждение е 1500 лв. и че е налице фактическа и правна
сложност по делото, обуславящи присъждане на по-висок размер от
минимално предвидения.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което
и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното
2
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстационното производство. Изключенията от тази забрана са
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
доказателственото искане на въззивника за събиране на писмени
доказателства се явява несвоевременно направено и преклудирано, доколкото
страната е имала възможност да поиска събирането на същите от
първоинстанционния съд и предвид липсата на твърдения за допуснати
процесуални нарушения от последния при събиране на доказателствата по
делото. По изложените съображения направеното от въззивната страна
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
1/ въззивна жалба вх. № 2321/12.01.2023г. от Община Аксаково, с адм.
адрес гр. Аксаково, ул. „*********“ №58б, чрез гл. юрисконсулт В Ю, срещу
решение № 3912/12.12.2022г., постановено по гр. дело № 5175/2022г. на ВРС,
L-ти състав, с коeто е прието за установено по отношение на К. М. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, кв. „**************“ № 20, вх.12, ет.2, ап.8,
че въззивникът не е собственик на 473 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № *********.57 по КК и КР, целият с площ от 973 кв.м. по
КК и КР на ГКК гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г.
на ИД на АГКК, находящ се на адм. адрес в местност „************“, в
землището на с. ************, общ. Аксаково, обл. Варна, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
2/ частна жалба вх. № 14744/27.02.2023г. от Община Аксаково срещу
определение № 1829 от 13.02.2023г., постановено по гр. дело № 5175/2022г.
на ВРС, L-ти състав, с което е оставено без уважение молбата на частния
въззивник за изменение на решение № 3912 от 12.12.2022г., в частта му за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 769/2023г. на ВОС на
23.05.2023г. от 13,30ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4