Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.10.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На шестандесети
септември две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2221
по описа за 2021 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Ц.Е.Ж.
ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник адв.
Й.А. ***, офис 1, с която претендира да бъде осъдено „З. „Б.и.““ АД
ЕИК *****
със седалище и адрес на управление *** да
му заплати сумата от: 100.00 лева, частично
от 2282.60 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на облицовка задна броня, лайсна задна броня среда, капачка теглич
задна броня, врата багажник, основа задна броня, леген резервна гума и
престилка задна на собствения на ищеца л.а. марка „***", с рег.
№ ****,
причинени в резултат на П. настъпило на
12.07.2020г., ПТН в гр.****,
по вина на водача на л.а. „****", с peг. № ****, застрахован
по застраховка „******" от ** „***" АД, със
срок на действие 17/07/2019г. - 16/07/2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.02.2021г до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се сочи, че на
12.07.2020г., около 16.16 часа, в гр. В., ищецът
управлявал собственият си лек автомобил марка „*****", с рег.
№ **** по бул. „****“. На
кръстовището с бул. „*****“ спрял на червен сигнал на светофара.
След като светнал зеленият сигнал, водачът на л.а. „*****“, с рег. № ***** тръгнал,
преди да е потеглил ищеца и го блъснал отзад. За възникналото ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен е посочен водачът на
л.а. „*****",
с ДК № ****.
По отношение на л.а. „*****“, с ДК № ****** е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество „*****“ АД, която е била действаща към датата
на възникване на ПТП. На 13.07.2020г. застрахователят е уведомен и е образувал
щета № *****/13.07.2020г.
Негов представител извършил оглед и опис на щетите по автомобила, като са
установени увреждания по представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня, лайсна задна броня
среда, капачка теглич задна броня, врата багажник, основа задна броня, леген
резервна гума и престилка задна. Въпреки надлежното регистриране на щетата,
застрахователят не платил обезщетение. След извършено
от ищеца проучване за средната пазарна стойност на ремонтите за отстраняване на
щетите, размерът им е 2282.60 лева.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска
изцяло. Не оспорва наличието
на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения
като виновен за ПТП водач. Оспорва наличието на
вина на водача на застрахования при него автомобил и причинно-следствена
връзка с вредите по автомобила на ищеца. Въвежда твърдения за съпричиняване.
Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията. Възразява срещу размера
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.
С
определение на съда постановено в проведено на 16.09.2021г. открито съдебно
заседание, е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение по размер на иска, като е увеличен от 100 лева частичен от
2282,60 лв. на 2298,60 лв. - пълен размер
на неплатения остатък от обезщетението
дължимо по процесната застрахователна претенция в общ размер на 4 560,26 лева.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на: свидетелство за регистрация - част I; двустранен констативен протокол
за П.; опис
на щета с ******/*****г. – 2 броя със снимки на увредено
МПС ,,*****“ с рег. № *****; калкулация
на щета № ***** от ****г. по полица
№ BG****,
се установява, че: 12.07.2020г.,
в
16.16 часа, в гр. ***, Ц.Е.Ж.
управлявал собственият
си лек автомобил
марка „*****“, с рег. № *****, като бил спрял на бул. „****“, когато управляван от водач Д. Г. л.а. „М. ***“, с рег.
№ В **** го блъснал отзад. За възникналото
ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен
е посочен водачът на л.а. „М. ***", с
ДК № ***, за който имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество „Б.и.“ АД. На 13.07.2020г. застрахователят бил уведомен от Ц.Е.Ж.
и образувал щета № *****/13.07.2020г., като негов
представител извършил оглед и опис на
щетите по автомобила, като са установени увреждания
на облицовка задна броня, лайсна
задна броня среда, капачка теглич задна броня,
врата багажник, основа задна броня,
леген резервна гума и престилка задна.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в съставения
двустранен констативен протокол – пряк контакт между две МПС движещи се в една
посока, при което задното застига и удря спрялото пред него, отговаря като
причина за установените от застрахователя увреждания по облицовка
задна броня, лайсна задна броня
среда, капачка теглич задна броня,
врата багажник, основа задна броня,
леген резервна гума и престилка задна. Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде
ползвана по предназначение, по пазарни цени определени
към момента на щетата,
е 2298,60 лв. Увереданата
броня е била оригинално монтираната. Броните, които не са произведени от
официалния доставчик на резервни части за марката, нямат същите характеристики
относно осигуряваната от тях активна и пасивна безопасност.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки
я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което
са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна
връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи
твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия,
както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
По делото са безспорни обстоятелствата, че лек
автомобил „М. C.“,
с рег. № ***** е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ от З. „Б.И.“ АД, със срок на
действие към датата на процесното ПТП.
От съставения двустранен протокол
за ПТП - документ, нормативно уреден по форма и съдържание в Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд,
издадена на основание чл.
125а, ал. 2
от Закона за движението по
пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал.
3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за
застраховането, констатациите в
който относно механизма за настъпването на ПТП и отговорния за него водач се
потвърждават от СТЕ,
съдът намира за установено
и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на лек
автомобил „М. C.“, с рег. № *****, което е противоречало на нормите на чл. 23,
ал.1 от ЗДвП (водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.),
е настъпило ПТП при което на собствената
на ищеца вещ – „***
***", с рег. № *****,
са причинени следните щети:
повредени средна лайсна и капачка на теглич на задната броня, врата багажник,
леген резервна гума и престилка задна, и унищожени облицовка и основа задна броня.
От ответника не
са представени доказателства опровергаващи горните изводи.
Съдът
не възприема възражението на ответника за съпричиняване,
тъй като такова не се установява
от заключението на вещото лице и другите събрани по делото писмени доказателства. Видно от приложения от него и коментиран
в САТЕ снимков материал, застрахователят е извършил оглед на другия автомобил и
на мястото на ПТП, но не е мотивирал отказа си да заплащане на застрахователното обезщетение с наличието на
съпричиняване. В настоящия процес също не е поискал и/или представил
доказателства, което да установява твърдението му за виновно поведение на ищеца, като според съда такива не биха
представлявали показанията на доказано виновния за настъпилото ПТП водач на
застрахованото МПС. Отделно от това следва
да се отбележи,
че съгласно практиката
на ВКС (пр. решение № 45 от 15.04.2009г. по т.
д. № 525/2008г.; решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.; решение № 159 от 24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. и решение № 58 от 29.04.2011г. по т.
д. № 623/2010г., Решение № 169 от
28.02.2012 г. на ВКС по т.
д. № 762/2010г. и др.), при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва
да се отчита
не само факта
на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла
на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. По делото не бяха установени такива действия или бездействия от страна на
ищеца, като водач или собственик на
увредената вещ.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по
този вид имуществена застраховка, обезщетението следва
да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на
щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на
договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното
събитие вреда. Същото не може
да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, без прилагане на обезценка
/чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение
№ 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение
№ 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, съставляващи
съдебна практика и по аналогичните норми от действащия КЗ.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси /191,94
лв./, и договор за правна помощ /470 лв. с ДДС/, което
е в рамките на минималното по чл. 7 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, са в общ размер от 661,94 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД „З. „Б.и.““ АД ЕИК **** със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Ц.Е.Ж. ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от: 2298,60 лева - обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в повредени средна лайсна и капачка на
теглич на задната броня, врата багажник, леген резервна гума и престилка задна, и унищожени облицовка
и основа задна броня на собствения на ищеца л.а. марка „******", с рег. № ****, причинени в резултат на ПТП настъпило на 12.07.2020г., ПТН в гр.В., по вина на водача на л.а. „М. C.", с peг. № *****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от З. „Б. И." АД, със срок на
действие 17/07/2019г. - 16/07/2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението.