№ 290
гр. ****, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:**** Р. П.
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Р. П. Административно наказателно дело
№ 20231420200772 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН, и е образувано по жалба от Д. Ц.
Ц. от гр.****, ЕГН **********, чрез адв.Г. З. срещу Наказателно постановление № 23-0967-
000279 от 02.03.2023 г., издадено от началник група към ОД МВР-****, сектор „Пътна
полиция” гр.****, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00
лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е
наложена глоба от 50.00 лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради
противоречие с материалния закон.
Делото е гледано от състав на РС и с решение от 29.05.2023г. по адм.д. № 288/2023 г.
наказателното постановление е потвърдено. С решение от 31.07.2023г. по КАНД№
398/2023г. Адм.съд **** е обезсилил решението на РС **** на осн.чл.221 ал.3 АПК, поради
допуснати процесуални нарушения – неправилно конституирана и призовавана страна –
ответник, и върнал делото на РС за ново разглеждане от друг състав.
При новото гледане на делото съгласно указанията на АС **** като ответник е
конституирана и призовавана надлежната страна –Началник Група ОД на МВР- ****,
Сектор „Пътна полиция“,издател на НП.
При новото гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата,така както е
подадена.
Новоконституираният ответник редовно призован не се е явил в съдебно заседание и
1
не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е
представена административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Не
се претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение №900364/17.02.2023 г, затова че при
управлението на лек автомобил „****“ с рег.№**** водачът говори по мобилен телефон ,и в
същото време е без поставен обезопасителен колан, поради което го спрели за проверка на
ул.**** в гр.****, до номер 2. С оглед обстоятелството, че водачът говорел по телефона и е
без поставен предпазен колан по време на управление на лекия автомобил, полицейските
служители му съставили на място АУАН., в който описали, че на 17.02.2023 г., около 13:45
часа, в гр.**** на ул.****, до номер 2 управлява собствения си лек автомобил „****“ с
регистрационен номер ****, без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е
оборудван, както и че използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването
му без участието на ръцете.
Констатирано е, че водачът е извършил следните две нарушения:1/ не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а ал. 1
от ЗДвП и 2/ - използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
му, с което виновно е нарушил чл.104а от ЗДвП.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от 50.00 лева.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Д. Д. и Я. Й., както и на св. Н. Ц.а. От показанията на свидетелите–полицейски
служители се установява, че докато управлявал автомобила си, жалбоподателят е използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете,и е
бил без поставен обезопасителен колан,с какъвто автомобила бил оборудван. Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени
впечатления.Същите са незаинтересован от изхода на делото.Показанията им са
последователни и безпротиворечиви,взаимно се допълват, и се подкрепят и от останалите
доказателства по делото.
Св.Ц.а–майка на жалбоподателя, твърди, че отразеното в акта не отговаря на
действителността, тъй като Д. Ц. не е говорел по телефон, и е бил с поставен колан. Съдът
не дава вяра на показанията на св.**** Ц.а, като отчита заинтересоваността и от изхода на
делото, предвид близките и отношения с жалбоподателя-негова майка и желанието и да му
услужи .Показанията и са изолирани и не се подкрепят и от останалите доказателства по
делото.Съдът ги намира и за житейски неправдоподобни и преднамерени. Необяснимо е
защо е било необходимо жалбоподателят да предоставя на майка си телефонния апарат,при
положение,че нормалната житейска ситуация в подобни случаи предполага апарата да стои
в собственика си /жалбоподателя/ или на подходящо място в автомобила.
2
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства:: АУАН № 900364 от 17.02.2023 г., съставен от Д. Д.–мл. автоконтрольор при
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР ****; Наказателно постановление №23-0967-
000279 от 02.03.2023 г., издадено от началник група към ОД МВР - ****, сектор „Пътна
полиция” ****; Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра
на външните работи.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - ****, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган,
съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Спазена е разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление
съдържа всички минимално изискуеми реквизити.Нарушенията са описани точно и ясно,
ведно с обстоятелствата, при които са извършени, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанията за нарушенията са диференцирани правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Правилно,както се изложи са квалифицирани
деянията, с оглед текстовото им описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и
извършителя. Посочени са санкционните разпоредби, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
нарушения. Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП: Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП
забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От показанията на
свидетелите – полицейските служители Д. Д. и Я. Й.,на които съдът дава вяра, безспорно се
установява, че причина да спрат за проверка жалбоподателя е, че докато чакали в служебния
си автомобил на ул.****, която води към пл.**** в гр.**** забелязали жалбоподателя да
управлява автомобила си и да използва мобилен телефон, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете, в нарушение на нормата на чл.104а от ЗДвП.
Полицейските служители са категорични, че са спрели водача-жалбоподател, именно защото
в движение са го забелязали да говори по телефона и е без предпазен колан. Полицейският
служител Д. Д. е категоричен, че жалбоподателят е използвал мобилен телефон, държал го е
с дясната си ръка, разглеждал нещо в него и след това го сложил на ухото си в движение
Освен това полицейският служител е категоричен, че е забелязал водача от около 50 метра,
че говорел по телефон и няма поставен обезопасителен колан, докато управлява автомобила,
като го е следял визуално през цялото време. Показанията на този полицейски служител се
подкрепят и показанията на полицейския служител Я. Й., който също е забелязал водача по
време на движение, че използва мобилен телефон, като гледал нещо в него и след това го
сложил на ухото си и това е била причината да го спрат.При описаната фактическа
обстановка, водачът е бил длъжен да се въздържа от използване на мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Налице е задължение за бездействие,
3
което при описаните по-горе време, място и обстановка жалбоподателя не е изпълнил. От
субективна страна нарушението по чл. 104а от ЗДвП е извършено виновно, с пряк умисъл,
доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателят е бил наясно със забраната
при управление на МПС да използва мобилен телефон без устройство, позволяващо
ползването му без участието на ръцете, въпреки което не е съобразил поведението си с нея.
По отношение на нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП: В разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Настоящият състав приема, че
деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е
подведено под санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по
пътищата. Видно е, че на 17.02.2023 г., около 13:45ч. полицейските служители Д. Д. и Я. Й.
са спрели за проверка водача Д. Ц. , поради факта че на кръстовището на ул.**** и пл.****
са забелязали, че докато управлява лекия автомобил **** с рег.№**** ,освен,че говори по
телефон,няма и поставен предпазен колан.
Съдът не намира противоречие в показанията на двамата свидетели-полицейски
служители.И двамата възпроизвеждат една и съща фактическа обстановка,като св.Й.
заявява,че не не си спомня дали жалбоподателят е бил извършил и второ нарушение
освен,че говорел по време на движение по телефона. От показанията на първия
свидетел,допълнени от показанията на втория,и от писмените доказателства по делото се
установява,че жалбоподателят не е правил възражения нито при съставянето на акта,нито в
по-късен момент,което предполага съгласие от негова страна с отразеното в акта към
момента на съставянето му,и ангажираното в хода на делото становище в обратна насока от
пълномощника му е защитна позиция,а не отражение на обективната действителност.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността му, според съда не е от
категорията на маловажните, тъй като обществената му опасност по никакъв начин не е по-
ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а се касае за
формално нарушение, чието осъществяване не е обусловено от настъпването на
съставомерен резултат.Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като в
нея е предвидено, че определени лица могат да не използват обезопасителни колани. По
делото обаче не са представени доказателства и не се твърди, че жалбоподателят попада
сред категорията лица, които могат да не използват обезопасителни колани. Правилно
наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП
е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението си за използване на
обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.
Наложените санкции е в императивно предвиденият в закона размер от 50.00 лева.
В заключение според съда доказателствената сила на редовно съставения АУАН
срещу наказаното лице,въведена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП не е оборена от събраните
по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна,
тъй като извършването на двете административни нарушения от обективна и субективна
страна от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и
доказано, спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на
АУАН и НП, поради което съдебният състав намира, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0967-000279/ 02.03.2023 г.,
издадено от началник група към ОД МВР-****, сектор ПП, с което на Д. Ц. Ц. от гр.****,
4
ЕГН:********** за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева и за нарушение на чл.104а ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд **** по
реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5