Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
том ______ стр._______
26.06.2013г.,
гр.Д.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Х.Х. разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. №3876 по описа на ДРС за 2012г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.-И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.Д., бул.”****” №** срещу „Р.-М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Д., ж.к.”**** искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за установяване правото на собственост и предаване на владението върху
65/311 кв.м. в идеална част от недвижим имот, представляващ сграда – ресторант
/сега работилница и склад/, обекти с идентификатор 72624.610.***.1 и
идентификатор 72624.610.***.2 по КК на гр.Д. и изба със застроена площ от 181
кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор 72624.610.***по КК на гр.Д., находящи
се в гр.Д., бул.”****” №*** и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 9300 лв., като част от цялостна претенция с размер от 18600 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползването на гореописания недвижим имот за
период от пет години преди подаването на исковата молба, вкл. сумата от 5400
лв. /цялостна претенция от 10800 лв./ за изба със застроена площ от 181 кв.м. и
*** лв. /цялостна претенция от 7800 лв./
за 65/311 кв.м. в идеална част от сграда – ресторант /сега работилница и
склад/, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че ищцовото дружество
е изцяло приватизирано и като такова е изцяло частна собственост, като се
легитимира за собственик на недвижими имоти, посочени в Акт за частна държавна
собственост №22/30.10.1996 г. на Областен управител Варна, въз основа на който
е съставен нот.акт №157, том XXII, н.д.3957/2012 г. СВ Д., а именно: административна
сграда на четири етажа и сутерен /изба/ със застроена площ 480 кв.метра - ПИ
72624.610.***.3, ведно с отстъпеното право на строеж върху 480 кв.метра, имот,
разположен в ПИ 72624.610.***, находящ се в гр.Д., бул."****" № **;
сграда за обществено хранене /стол СБКО-ресторант/ на един етаж със застроена
площ 112 кв.метра, както и сутерен /изба/ със застроена площ от 181 кв.метра - ПИ
72624.610.***.1, ведно с отстъпеното право на строеж върху 293 кв.метра, имот,
разположен в ПИ 72624.610.***; промишлена сграда на един етаж със застроена
площ 44 кв.метра - ПИ 72624.610.***.1,
ведно с отстъпеното право на строеж върху 44 кв.метра, имоти, находящи се в гр.Д.,
ул.”*******". Разликата в имотите, посочени в Акта за държавна собственост
и горепосочения нотариален акт, се дължи на обстоятелството, че за погасяване
на публичноправни задължения към държавата ТУДА гр.Д. е провело публичен търг и
е отчуждило част от имотите, посочени в Акта за държавна собственост с обща
застроена площ от 246 кв.м., в полза на трети лица, посочени по-долу. С нот.акт
№125, н.д.7038/97 г. на нотариуса при PC Д.
от 21.10.1997 г. третите лица придобили имота в резултат на проведената
публична продан от ТУДА гр.Д., са продали на ответника недвижим имот, описан в
съдържанието на нотариалния акт по следния начин: 1/10 ид.част от масивна
едноетажна сграда – ресторант, гр.Д., бул."****" № 43, със застроена площ от
260 кв.м., състоящ се от зала-ресторантска част от 135 кв.м.; кухненска част от
62 кв.метра; складове с площ от 33 кв.метра и входно помещение с площ от 16
кв.метра, като в нот.акт е посочено, че целият гореописан имот се явява идеална част от
друг недвижим имот, целият с площ от 4 840 кв.м. По този начин между третите
лица и ответника е възникнала съсобственост. С Договор за доброволна делба,
вписан под № 31 от 30.10.1997 г. СВ Д., сключен между третите лица и ответника,
съсобствеността на горепосочените недвижими имоти със същата квадратура,
посочена в нотариалния акт, е прекратена, като ответникът е придобил по този
договор останалите 9/10 ид.части от гореописания имот и е изплатил за уравнение
на дяловете на третите лица сумата от 866 520,00 лева, като същите не са
получили за уравнение на дяловете никаква част от имота, а само уравнение в
пари. От самото съдържание на нотариалния акт се установява, че сборът на
площта на подробно описаните помещения не е 260 кв.метра, както е посочено в
нот.акт и Договора за доброволна делба, а е 246 кв.м. С нот.акт №118, н.д.3258/1998 г. на Нотариус PC Д.,
ответникът закупува от други трети лица дворно място от 402 кв.м., като с
Договор за доброволна делба, вписан под № 60/28.08.2007 г. на СВ при PC Д.,
е получил в дял дворно място от 453 кв.м. Дворното място не е предмет на
предявените искове. След покупката на
тези имоти ответникът ги е преустроил, за нуждите на търговската си дейност,
основно като зеленчукова борса. С
нот.акт № 66, том II, по дело № 1186/28.02.2008 г. СВ Д., ответникът се е
легитимирал за собственик по давностно
владение на следните недвижими имоти: дворно място - ПИ с идентификатор
72624.610.*** с площ от 402 кв.м., ведно с построените в същия имот: работилница за патекиране с идентификатор
72624.610.***.1. със застроена площ 194
кв.м.; склад за хранителни стоки с идентификатор 72624.610.***.2 със ЗП
117 кв.м. и със същото предназначение, а
също и изба с вътрешен асансьор с полезна площ 181
кв.м., без идентификационен номер, при граници на имота, без да е посочено на кой
точно, съответно 72624.610.*** и 72624.610.180. В същото съдържание на този
нотариален акт е посочено, че при съставянето му са
представени следните документи: посочените по-горе нот.акт № 125, н.д.7038/97
г. на Нотариус при PC Д.
от 21.10.1997 г.; нот.акт № 118, н.д.3258/1998 г. на Нотариус PC Д.,
Договор за доброволна делба, вписан под № 31 от 30.10.1997 г. СВ Д. и скица №
2322/07.02.2008 г. на СГКК гр.Д., която скица посочва вече, че имотът е с площ
от 311 кв.м. и в нея не се съдържат
никакви графични отбелязвания на изба с площ от 181 кв.м. От това съдържание на
последния нотариален акт, независимо, че е издаден по реда на чл.483 ГПК за всички
имоти, посочени в него, се установява, че ответникът е придобил
правото на собственост върху имотите, които е придобил вече по силата на
прехвърлителните сделки и договорите за доброволна делба, цитирани в предходния
абзац. Това касае всички застроявания (сгради),
предмет на прехвърлителните сделки, посочени по-горе с нотариалните актове,
които ги материализират и които в тези нотариални актове са посочени с обща
застроена площ от 246 кв.м., а не 311 кв.м. Установява се разлика в
квадратурата от 65 кв.м., закупени от ответника по прехвърлителните сделки,
посочени по-горе, които са описани като собственост на ищеца в Акт за държавна
собственост и нотариален акт. Представената
скица №2322/07.02.2008 г. на СГКК гр.Д., послужила за издаване на нот.акт № 66,
том II,
по дело № 1186/28.02.2008 г. СВ Д. не съдържа отбелязването на отделен обект, с
отделен идентификатор, с площ от 65 кв.м. Отделно, в същия нот.акт № 66, том II, по дело № 1186/28.02.2008 г. СВ Д. е посочено, че
ответникът е станал собственик по давностно владение на изба с площ от 181
кв.м., която по предназначението си е спомагателно помещение, според
съдържанието на този нотариален акт и е посочена като сутерен в Акта за
държавна собственост и нот.акт на ищеца, който имот не притежава отделен,
собствен идентификатор и не съществува на скицата, послужила за издаване на
нотариалния акт на ответника, както като квадратура, така и като
местоположение. Снабдявайки се с нот.акт по горепосочения начин, ответникът е
заявил, че е станал собственик на 65/311 кв.м. в идеални части от сграда-ресторант
(сега работилница и склад) – идентификатор 72624.610.***.1 и 72624.610.***.2 и
на изба със ЗП от 181 кв.м., които не е придобивал като купувач по
прехвърлителните сделки. Тези имоти или части от имоти са собственост на ищеца
и се държат от ответника, поради което и за него е налице правен интерес да
поиска по съдебен ред признаването му за собственик и осъждането на ответника
да му предаде владението им. Ответникът ползва посочените имоти без основание,
поради което и дължи на ищеца обезщетение за лишаването му от ползването им,
както следва - обезщетение за ползването на помещение от 181 кв.м. в размер на
180,00 лв. месечно и за имот - 65/311 ид.части от имот 72624.610.***.1 и
72624.610.***.2 в размер на 130,00 лева месечно, пет години назад от датата на
предявяване на настоящия иск или за 60 месеца съответно 10 800,00 лева и 7
800,00 лева или общо 18 600,00 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта
и основателността на предявените искове. Предявеният ревандикационен иск
за предаване владението на 65 кв.м. ид.ч. от работилница-склад и избено
помещение, е процесуално недопустим, тъй като ищцовото дружество излага
твърдения за собственост по отношение на претендираните 65 кв.м. ид.ч., въз
основа на акт за държавна собственост №22 от 30.10.1996г. на областен управител
на гр.Варна. Ноторна в това отношение е практиката на Върховния съд, че актове
за държавна или общинска собственост не могат да бъдат титули за собственост,
поради което искът по чл.108
ЗС е процесуално недопустим, тъй
като ищецът не е собственик на процесните идеални части. Предявеният иск по
реда на чл.59 ЗЗД също е процесуално
недопустим, тъй като по реда на неоснователното обогатяване, може да бъде
търсено обезщетение само тогава, когато няма друг ред, по който ищецът да
защити своето право на вземане. В настоящия случай ищецът заявява претенция за
права по отношение на 65 кв.м. ид.ч. и избено помещение. В случай на уважаване
на тази претенция,то между ищцовото и ответното дружества би възникнала
съсобственост. Щом това е така, то реда по който единият от
съсобствениците може да търси обезщетение от другия съсобственик поради
ползването изцяло на съсобствения имот е по чл.31, ал.2 от ЗС,а не по чл.59 ЗЗД. Искът по чл.108 ЗС е и неоснователен. Ищцовото дружество няма правата по
отношение на претендираните 65 кв.м. ид.ч. от процесните имоти с идентификатори
72624.610.***.1, 72624.610.***.2 и изба, тъй като при съставянето на нот.акт
№125 от нот.дело №7038/97г. от
21.10.2012г. на нотариус при PC Д. и договор
за доброволна делба №31 от 30.10.1997г., представени от ищцовото дружество е
допусната фактическа грешка, която с нотариален акт №65 том XI peг.№15103 от
нот.дело№1934 от 18 .12.2012г. за поправка на нотариален акт на нотариус при PC гр.Д. и
анекс към договор за доброволна делба №64 том XI peг.№15102 от
18.12.2012г са пропуснати да бъдат описани санитарни възли с площ от 14 кв.м.
към съществуващите складови помещения с площ от 33 кв.м. При условията на
евентуалност се прави правопогасително възражение за придобивна давност в полза
на „РАД-МАР"ООД, присъединявайки владението на
ЕТ"Р.М. 59-Б.Р.". Ответното дружество владее и ползва необезпокоявано
и несмущавано процесната част от имотите с
идентификатори 72624.610.***.1, 72624.610.***.2 и изба, като свои от
30.10.1997г. и до настоящия момент. Заявява се оспорване по основание и размер
и на частичната искова претенция по чл.59 ЗЗД. В случай, че се счете
претенцията като такава с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, тъй като съдът не е
длъжен да се съобрази с правната квалификация изложена в исковата молба, то се
настоява същата да бъде отхвърлена, като неоснователна, предвид липсата на
писмено поискване от страна на ищцовото дружество. Ако се разгледа като такава
с правно основание чл.59 ЗЗД, то също се
настоява да бъде отхвърлена поради липса на покана, тъй като искането е за
присъждане на обезщетение за пет години назад. Законодателят не е възвел
изискването за покана единствено при непозволено увреждане, така чл.84 ал.3 ЗЗД. Прави се и искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това. При иск с правно основание чл.108 ЗС е
необходимо да се докаже: че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че
вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее
или държи вещта без основание.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество „Т.-И.” АД се легитимира на основание чл.17а от
ЗППДОП /отм./ за собственик на административна
сграда на четири етажа и сутерен /изба/ със застроена площ 480 кв.метра – обект
с идентификатор 72624.610.***.3, ведно с отстъпеното право на строеж върху 480
кв.метра, разположен в поземлен имот с идентификатор 72624.610.***, находящ се
в гр.Д., бул."****" №**; сграда за обществено хранене /стол СБКО-ресторант/
на един етаж със застроена площ 112 кв.метра, както и сутерен /изба/ със застроена площ от 181 кв.метра – обект с
идентификатор 72624.610.***.1, ведно с отстъпеното право на строеж върху 293
кв.метра, разположен в поземлен имот с идентификатор 72624.610.***; промишлена
сграда на един етаж със застроена площ 44
кв.метра – обект с идентификатор 72624.610.***.1, ведно с отстъпеното
право на строеж върху 44 кв.метра, имоти, находящи се в гр.Д., ул.”......".
За посочените имоти са съставени Акт за частна държавна собственост
№22/30.10.1996 г. и нот.акт №157, том XXII, н.д.3957/2012г. СВ Д.. Не се събраха по делото
доказателства ответникът да се е снабдил с титул за собственост за посочените
имоти, както и да държи или владее същите. Както и не се събраха доказателства
ищцовото дружество да се легитимира като собственик на имотите, за които
ответното дружество претендира да е собственик. Ответното дружество ООД
„Р.– М.” се легитимира като собственик на поземлен имот
с идентификатор 72624.610.***
по КК на гр.Д. с площ от 402 кв.м., ведно с построените в имота сгради –
работилница обект с идентификатор 72624.610.***.1 и застроена площ от 194 кв.м.
и склад с рампа обект с идентификатор 72624.610.***.2 със застроена площ от 117
кв.м. и изба със застроена площ от 181 кв.м., находящи се в гр.Д., бул.”****”
№43-45, въз основа на договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален
акт №125, том ХХI, дело №7038/1997г. на нотариуса при ДРС и нотариален акт №118, том ХI, дело
№3258/1998г. на нотариуса при ДРС, поправен с нотариален акт с вх.рег.№1***4/18.12.2012г.,
акт №9, том ХХХII, дело №5705/2012г., договор за доброволна делба вписан под
№31, том ХХХ, вх.рег.№11064/30.10.1997г. на СВп гр.Д., договор за доброволна
делба вписан под №60, том ХХVI,
вх.рег.№12071/28.08.2007г. на СВп гр.Д., нотариален акт с
вх.рег.№3806/28.02.2008г., акт №66, том II, дело №1186/2008г. на СВп гр.Д.. Посочените
договори са сключвани от ЕТ „РАД-МАР 59 Борис Русев”, като с решение №973/21.04.2003г. на ДОС постановено
по ф.д.№484/2003г. е вписана продажба на търговското предприятие на ЕТ „РАД-МАР
59 Борис Русев” на ООД „Р. – М.”.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза на кота 00 ответното дружество заема застроена
площ от 324 кв.м., която включва 273 кв.м. застроена площ, собственост на
дружеството и 51 кв.м. пристроена площ на товарна рампа с височина над 1,20 м.
Разликата между посочените 324 кв.м. застроена площ и 260 кв.м. застроена площ
по нотариален акт №125, том ХХI, дело №7038/1997г. на
нотариуса при ДРС и договор за доброволна делба от 30.101997г. не е заета от
други собственици. В разликата са включени 51
кв.м. - пристроена площ на товарната рампа с височина над 1,20 м. и 13 кв.м.,
получени от вещото лице при извършеното измерване на сграда –
ресторант /сега работилница и склад/, обект с идентификатор 72624.610.***.1.
При измерване на помещенията в обекта вещото лице е открило значителни разлики,
като само за ресторантската част разликата е от 14 кв.м. При това следва да се отбележи, че не
може единствено и само релевантни за определяне обхвата на един имот /обект да
са посочените в един или в друг документ площи, които могат да бъдат и
различни. Посочването на площи не е сигурен способ за индивидуализиране на един
обект, доколкото при различните методи за изчисляване на площта, може да се
достигне до различното им определяне. На
кота 2,80 /полуподземен етаж/ ответното дружество заема общо 162 кв.м.
застроена площ, т.е. по-малко от посочените в документа му за собственост 180
кв.м. Полезната площ е сбор от полезната площ на помещенията, която е по-малка
от посочените 162 кв.м., тъй като те
съвпадат с площите на констуктивните елементи /стени и колони/.
Предвид горното следва извода, че в настоящото производство ищецът не е
провел главно и пълно доказване на твърдяното право на собственост върху
процесните имоти и така поради липса още на първия елемент от състава на
разпоредбата на чл.108 от ЗС /ищецът да е собственик на вещта/, предявеният
ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Горното обстоятелство е достатъчно да обуслови
извод за неоснователност на исковата претенция, поради което не се налага
изследване наличието на останалите два елемента от фактическия състав на чл.108
от ЗС. С оглед изхода на делото по ревандикационния иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен и иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Като последица от изхода на спора на ищеца не се следват сторените по
делото разноски. В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторени по
делото разноски в размер на 180 лв. възнаграждение на вещото лице и 2500 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.-И.” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”****” №** срещу „Р.-М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Д., ж.к.”**** искове за установяване правото на
собственост и предаване на владението върху 65/311 кв.м. в идеална част от
недвижим имот, представляващ сграда – ресторант /сега работилница и склад/,
обекти с идентификатор 72624.610.***.1 и идентификатор 72624.610.***.2 по КК на
гр.Д. и изба със застроена площ от 181 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор
72624.610.***по КК на гр.Д., находящи се в гр.Д., бул.”****” №** и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 9300 лв., като част от цялостна
претенция с размер от 18600 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от
ползването на гореописания недвижим имот за период от пет години преди
подаването на исковата молба, вкл. сумата от 5400 лв. /цялостна претенция от
10800 лв./ за изба със застроена площ от 181 кв.м. и ***0 лв. /цялостна претенция от 7800 лв./ за 65/311
кв.м. в идеална част от сграда – ресторант /сега работилница и склад/, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т.-И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”****” №43 да заплати на „Р.-М.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Д., ж.к.”**** сторени по делото разноски в
размер на 2680 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: