Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1583 Година 25.10.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на пети
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Гергана Славова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2198 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на Т.Д.А. с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон І“ № 58-60, ет.1, офис 1 против заповед №
ФК-190-0003443/07.09.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Счита, че заповедта е необоснована издадена въз основа на погрешни и непълни
констатации от извършена проверка и прави искане да бъде отменена.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
На 28.08.2021г. е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – къща за гости, находяща
се в с.Синеморец, общ.Царево, м. „Поляните“, за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА
№ 0003443 (л.56-58 от делото).
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-190-0003443/07.09.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – къща за гости, находяща
се в с.Синеморец, общ.Царево, м.„Поляните“ и забрана на достъпа до него за срок
от 14 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите
на чл.186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-190-0003443/07.09.2021г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.186,
ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване,
каквито са изложени в заповедта .
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В случая са налице материалноправните
предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба – чл.186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите (Наредба Н-18), лицата по чл.3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18, предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Изключенията от визираните задължения са
предвидени в чл.4 от Наредба Н-18, в която е предвидено, че не е задължено да
регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице,
което извършва посочените дейности, като съгласно т.6 това е дейност на
наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения.
В
съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при извършена проверка
за спазване на данъчното законодателство в къща за гости „Меланита“, находяща
се в с.Синеморец, стопанисвана от жалбоподателя, преди легитимация на
контролните длъжностни лица, те са направили контролна покупка, като са заплатили
в брой две нощувки, на цена на 120 лева. Парите са платени на Т.А., при което
не е издаден фискален касов бон или друг документ удостоверяващ плащането, като
е установено и че в търговския обект липсва фискално устройство.
Така посочените
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират
доказателства, че в обекта е
монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство. В
административната преписка се съдържан обяснения на Т.А., които тя е дала в
качеството си на собственик на къща за гости „Меланита“ и съгласно които на
посочената дата – 28.08.2021г. е приела плащане за настаняване в къщата за
гости, за което не е издала фискален касов бон, тъй като в обекта няма фискално
устройство.
Съгласно
легалната дефиниция дадена от законодателя в нормата на §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
„Търговски
обект“ е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за
други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В
случая, процесната къща за гости е
търговски обект по смисъла на цитираната правна норма, като съществено за
квалифициране на обекта като търговски е това, че в него се извършват продажби
на услуги, обстоятелство което е безспорно установено по делото.
По делото са ангажирани
доказателства установяващи факта на извършената продажба, а именно протокол за
извършена проверка в обект № 0003443/28.08.2021г.,
в който е отразена извършената контролна покупка, неиздаването на фискален
касов бон, съответно липсата на фискално устройство в обект. Протоколът,
преценен в съвкупност с доказателствата за открита процедура за категоризиране
на обекта като туристически по реда на чл.129 и сл. от Закона за туризма (ЗТ), съгласно представеното временно удостоверение №
1630/18.06.2021г. за обект – къща за
гости, обосновава извод, че жалбоподателя се явява задължен субект по чл.7,
ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата, който е следвало да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
В случая, не се установяват и представките за
приложение на изключението по чл.4, т.6 от Наредба Н-18. Процесната къща за гости е търговски обект по смисъла
на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, тъй като в него се извършват продажби на
услуги и това не се променя от обстоятелството, че части от обекта /отделни
помещения/ се ползват като жилище, както се сочи в жалбата. Същевременно,
жалбоподателя, в качеството си на физическо лице, извършва хотелиерство по
смисъла на чл.113, ал.2 от ЗТ, в туристически обект категоризиран по ЗТ, а не
отдава под наем помещения в качеството си на наемодател, поради което не са
налице предпоставките за приложение на чл.4, т.6 от Наредба Н-18.
Процесната ПАМ е наложена единствено и само на
търговския обект – къща за гости, за които е издадено временното удостоверение
за категоризация, като обстоятелствата чия собственост е той и от кого се
стопанисва са ирелевантни, тъй като с оглед нормата на чл.187, ал.1, изр.второ
от ЗДДС, ПАМ се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите
се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде
запечатан.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за бланкетност на мотивите и фактическите основания послужили за издаване на
процесната заповед, както и за процедиране на административния орган в нарушение
на чл.35 от АПК. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение,
каквото в случая е налице – липса на фискално устройство в обекта, за издаване на фискален касов бон при плащане на извършваните
туристически услуги, което нарушение е описано в съставения протокол за
извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. С
оглед вече изложеното, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е
прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1,
б.”б” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане
на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установената по
надлежен ред и от надлежен орган липса на монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство, което в случая е налице. Ето защо и при
наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административно
наказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН.
Неоснователни са и възраженията за налагане на
ПАМ преди издаването на наказателно постановление за установеното
административно нарушение. Неотносим за спора е фактът, дали за конкретното
нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено
от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ, в каквато насока възразява
жалбоподателя. Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло.“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ.
Липсата на издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ,
не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, въпреки, че
тя е изпълнена, тъй като двете
производства – административното по налагане на ПАМ и
административнонаказателното по съставяне на АУАН и издаване на НП, се развиват
самостоятелно и независимо едно от друго. В хипотеза на отмяна на
заповедта, жалбоподателят разполага с възможностите предвидени в нормата на
чл.301 от АПК, а именно административният орган да възстанови нарушеното право, а ако това е
невъзможно да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин, а ако това не
стане, той има право на обезщетение.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е над средния срок определен в закона. В случая
са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената
ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането.
Видно от заповедта, срокът за запечатване на
обекта - 14 дни е мотивиран, с обстоятелството, че е извършена контролна
покупка за която не е издадена касова бележка, тъй като няма монтирано и
въведено в експлоатация ФУ, наличието на непогасени публични задължения на дружеството
и че в търговски обект е създадена организация на работата, която позволява
оборота да не се отчита през ФУ, липсата на организация за създаване на условия
задълженото лице да ръководи и организира дейността в него в съответствие с
изискванията на Наредба Н-18, невъзможността за проследяване на реализираните
услуги, които обосновават необходимостта да се осигури защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения
Част от така изложените мотиви в достатъчна
степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената
мярка и се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът на процесната ПАМ е 14
дни, а максимално предвидения е 30 дни, тоест органът е определил срок в
средния предвиден от законодателя, като е съобразил особеностите на
констатираното нарушение, а именно, че от търговския обект се извършват
продажба на услуги за които не се издават касови бележки, поради липса на
фискално устройство, съответно създадена е организация на работа която позволява
оборота да не се отчита и е налице невъзможността да се проследят реализираните
услуги. Действително, посочените мотиви относно наличието на непогасени от
дружеството публични задължения, са неотносими при определяне срока на ПАМ, но
това не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото посредством другите
изложени мотиви, се установява законосъобразното определяне на срока на
мярката.
Жалбоподателят възразява, че ПАМ е наложена за
контролна покупка на незначителна сума на стойност 120 лева, което обосновава
нейната несъразмерност и противоречие с целта на закона. Тези възражения
са неоснователни, тъй като освен, че сумата не е незначителна, но и нейния конкретен
размер в случая не е определящ при преценка спазването на принципа на съразмерност и съответствието
на мярката с целта на закона, тъй като процесната ПАМ не е наложена за това, че
за контролната покупка не е издаден документ, а за това, че в обекта въобще
липсва изискващото се фискално устройство. Мярката има за цел постигне на промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В случая се касае
за законоустановена цел, тъй като нормата
на чл.22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването на административни нарушения.
Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването и́ търговеца не е преустановил дейността си в търговския
обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго подобно нарушение.
В този смисъл, административният орган при съобразяване на принципа на
съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението е определил 14-дневен
срок на ПАМ, който е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от лицето.
След като, наложената ПАМ
запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се
явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват
две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи
предпоставки, които в случая са налице.
С оглед на изложеното жалбата на Т.Д.А. е неоснователна и на основание чл.172, ал.2,
предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Д.А. с ЕГН: **********,***,
с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 58-60, ет.1, офис 1
против заповед № ФК-190-0003443/07.09.2021г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: