Р Е Ш
Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XXV
състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
адм. дело № 2509/2020 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ДИ-ИВ 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК
„Владислав Варненчик“ № 54, вх. 1, ет. 6, ап. 22, представлявано от управителя М.
Д. Н., подадена чрез адв. М.Ж., срещу Заповед № 309-ФК от 19.10.2020 г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост“,
бл. 111, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни.
С жалбата се настоява, че оспорваната
заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и
в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че изложените мотиви са твърде
общи и не обосновават определянето на конкретния срок за запечатване на обекта
точно на 14 дни, като не е спазен принципът на съразмерност, установен с чл. 6
от АПК. Изтъква се, че в мотивите относно продължителността на срока е посочена
установената положителна разлика между отчетените продажби от фискалното
устройство (ФУ) и наличните парични средства, което обстоятелство не е сред
изрично предвидените нарушения по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при които
органът следва да наложи ПАМ, като е указан и видът на предлаганите за продажба
стоки в обекта. Поддържа се, че липсва конкретен анализ на извършваната дейност
в обекта, местонахождението му, поведението на търговеца като например
оборотите му, налице ли е спад в продажбите, има ли други нарушения на
данъчното законодателство, които отчитайки изградената дистанционна връзка с НАП
са известни и е следвало да бъдат съобразени при определяне продължителността
на срока. Според оспорващия в конкретния случай ПАМ не изпълнява възложената й
роля с нормата на чл. 22 от ЗАНН, след като у търговеца остава усещането за
налагане на много по-тежко наказание от дължимото, както и за това, че
контролният орган се стреми да го лиши от упражняването на конкретна дейност
вместо да го накаже или ограничи по начин, който да го дисциплинира. В подкрепа
на твърдението си, че ПАМ не отговаря на специфичните цели на ЗДДС, оспорващият
се позовава на обстоятелството, че не е издадено наказателно постановление и е
лишен от възможността да се възползва от предоставената възможност за
прекратяване на мярката на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Искането е да се
отмени оспорваната заповед. В хода на делото оспорващият представя
доказателства за заплащане на имуществената санкция, наложена с издадено на
01.12.2020 г. наказателно постановление и заявява, че е подадена молба за
прекратяване действието на ПАМ.
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - ст. юриск. Т.А, с писмен отговор по жалбата (л. 17
от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без
уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
оспорваната заповед, като се сочи, че административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, независимо от хода на
административнонаказателното производство. Срокът на мярката, се сочи, че е определен
по целесъобразност, като преценката е упражнена в рамките на закона – 14 дни и
са изложени мотиви.
Съобразявайки посочените от
оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата
на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.10.2020 г. в 09:30 ч., при
проверка от органи по приходите на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост“, блок 111, стопанисван от „ДИ-ИВ 1“
ЕООД, е установено, че при извършена контролна покупка на 2 бр. кафе еспресо с
единична цена 0,50 лв. или общо на стойност 1 лв., заплатена в брой с една
монета от 1 лев от проверяващия Д.Б на лицето М. Д. Н. – управител и едноличен
собственик на стопанисващото дружество, не е издаден фискален касов бон от
наличното и въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Органите по приходите
установяват и наличие на положителна разлика в размер на 14,80 лв. при
съпоставката на фактическата касова наличност на паричните средства в касата на
обекта и отчетената такава чрез ФУ. Констатациите, контролните органи,
обосновават с данните от КЛЕН от ФУ, дневния Х отчет за 18.10.2020 г. и описа
на паричните средства в касата към момента на проверката. За установеното е съставен
Протокол за извършена проверка cep. АА № 0358843/18.10.2020 г., като са
приложени към него доказателства - КЛЕН от ФУ, дневния Х отчет за 18.10.2020 г.
и описа на паричните средства. В съставения опис на касова наличност от
проверяваното лице е отбелязано, че положителната разлика между фактическата и
разчетената касова наличност в размер на 14,80 лв. се дължи на това, че
управителят М. Д. Н. не ги е обявила и е връщала дребни от собствените си пари.
С оспорваната заповед е прието, че
стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4,
т. 1 от ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
По отношение на продължителността
на срока в заповедта е посочено следното:
Определеният от законодателя размер на срока
за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното
обществено отношение.
Взети са предвид:
-тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото – неточното определяне на облагаемия оборот и
съответно невнасяне на дължимия налог;
- установената положителна
разлика от 14,80 лв. между отчетените продажби от ФУ и наличните парични средства
в касата към момента на проверката на 18.10.2020 г.;
- наличието на публични
задължения, които към датата на издаване на заповедта са в размер на главница
2 467,66 лв.;
- вида и разнообразието на
предлаганите стоки – хранителни стоки, безалкохолни и топли напитки, млечни
продукти, пакетирани храни, бира, вино и др.;
- за да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
Нарушението засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Целта на процесната ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти.
Ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
В съответствие с принципа за съразмерност,
срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане вреда за фиска.
За констатираното нарушение -
неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 18.10.2020
г. е съставен АУАН № F577533/29.10.2020 г., връчен на представляващия
дружеството на дата на съставянето му, и е издадено Наказателно постановление № 549650-F577533/01.12.2020
г. - л. 23 от делото.
Съдът намира жалбата за допустима.
Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а
и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.
Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок. Видно от разписка на л. 16
от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 29.10.2020 г., а
жалбата е подадена на 12.11.2020 г., предвид посочената дата на входящия номер
на жалбата, подадена чрез административния орган - л. 6 от делото.
По отношение компетентността на
издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.
1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 2 от
адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Оспорваната заповед е издадена в
условията на заместване на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, от
К.А.А на длъжност началник на сектор „Мобилни групи“ – Варна в отдел
„Оперативни дейности“ – Варна, в съответствие със Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 3 от адм. пр.) Ответникът
представя доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността началник на
отдел „Оперативни дейности“ Варна към датата на издаване на оспорваната заповед
– болничен лист (л. 22 от делото). Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална
компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават
нищожност на оспорвания административен акт.
По отношение изискванията за
спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното
основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са
посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep.
АА № 0358843/18.10.2020 г., ведно със събраните доказателства, както и
обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на
нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Предвид наличието на фактически и правни
основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената
форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
Изложени са конкретни мотиви във
връзка с определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното
нарушение и към извършителя му. Възраженията на оспорващия в този аспект (за
липса на мотиви) са неоснователни.
Не се установява в производството
по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност.
В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил оспорената ПАМ, след като
е изяснил релевантните факти и обстоятелства.
Оспорваният акт е издаден и при
спазване на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен при изрично предвидените в закона изключения.
В случая административното
производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС,
свързано именно е регистриране и отчитане на продажбите и за този вид
нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба
или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118,
ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от
въведено в експлоатация ФУ, от одобрен тип, в случая - ФУ с конкретизирани в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение
на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по
аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006 г.
При констатирани нарушения,
състоящи се в неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на
преценка дали да приложат, или не регламентираната в ЗДДС принудителна
административна мярка. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и
административният орган не разполага с юридически равностойни варианти,
компетентността му е обвързана, т.е. преценката относно обществената значимост
на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена
на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г.,
I отд., докладчик М. Златкова).
Безспорно в случая от доказателствата
по делото (писмените - ПИП, дневен финансов отчет, КЛЕН от ФУ, опис на
паричните средства и АУАН) се установява (а и не се спори), че при извършена
продажба на 18.10.2020 г. на контролните органи на стойност 1 лв. (2 бр. кафе
еспресо по 0,50 лв.), заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото
дружество не е издало фискална касова бележка. Видно от приложените по делото справка
КЛЕН за 18.10.2020 г. от 00:00 ч. до 09:38 ч. (л. 8 от адм. пр.), не се
установява наличието на издаден фискален касов бон за процесната продажба,
което фактическо установяване е обективирано и в протокола от извършена
проверка, като служителят, приел плащането от органа по приходите, е вписал, че
няма възражения. Безспорно се установява извършването на нарушението по чл. 25,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Разгледани поотделно и в съвкупност
доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган е приел
наличието на извършено нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите,
респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ.
Наличието на разлика между
фактическата и касовата наличност на паричните средства в обекта представлява
самостоятелно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което е
различно и независимо от процесното по делото нарушение. Установената
положителна разлика в размер на 14,80 лв. между разчетената касова наличност по
ФУ и фактическата такава в касата, в случая обаче е индиция и обстоятелство в
потвърждение за неспазване на нормативните задължения във връзка с работата с
ФУ и правилното отчитане на продажбите.
Фактът, че за нарушението към
момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното
постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане
на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за
постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е
налице спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Липсва изискване
дори да е налице съставен АУАН. Достатъчно е да е констатирано неправомерното
поведение, визирано в посочената разпоредба. В случая, АУАН е съставен и е
връчен на 29.10.2020 г., на която дата е и връчена оспорваната заповед. Това не
опорочава наложената ПАМ, доколкото извършването на процесното нарушение е
надлежно обективирано в протокола от проверката, въз основа на който е издадена
и оспорваната заповед.
Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт, имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е
с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага
административно наказание - наказателните постановления са актове по прилагане
на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния.
За настоящото производство е без
значение изходът от административнонаказателното производство, респ. без
значение е и дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно
постановление. Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не
изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен
акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се
вписва в нейната хипотеза.
До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само
когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.
В случая се установява наличие понастоящем на издадено наказателно постановление за
процесното нарушение - Наказателно постановление № 549650-F577533/01.12.2020
г., както и че е заплатена наложената имуществена санкция, респ. не е препятствана
възможността
оспорващият да поиска прекратяване на действието на приложената ПАМ, с оглед погасяване
на задължението за заплащане на имуществената санкция, каквото искане се
заявява от оспорващия, че е отправено към органа.
Законодателят е преценил, че целите
на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на
процесната предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. Като основания за
налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни
основания/нарушения, като неиздаването на касов бон е едно от тези основания,
предвид преценката на законодателя, че обществената значимост на процесното
административно нарушение, изисква в условията на обвързана компетентност да се
постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би могло да се
разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в съответствие с целите, визирани в
чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по делото фактическите и правните
основания за прилагането на мярката.
Издаденият акт е мотивиран и
законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок
на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения.
При определяне на срока правилно са съобразени конкретните: тежест на
извършеното нарушение – неточното определяне на облагаемия оборот и съответното
невнасяне на дължимия налог, т.е. последиците от същото; установената
положителна разлика между фактическата и разчетената касова наличност в обекта
в размер на 14,80 лв.; наличието на публични задължения на дружеството в размер
на 2 467,66 лв. главница към момента на издаване на заповедта; вида и
разнообразието на предлаганите стоки – хранителни стоки, безалкохолни и топли
напитки, млечни продукти, пакетирани храни, бира, вино и др.
Мотивите са съобразени с конкретните
обстоятелства във връзка с нарушението и нарушителя. Правилно административният
орган сочи като аргумент за определяне продължителността на мярката и това, че
следва да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Действително процесните конкретни
обстоятелства създават предпоставки с това си поведение дружеството да
накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки част от
продажбите с отражение върху реализираните доходи.
При определяне продължителността на
мярката е съобразено, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реалните обороти, като извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина. Именно в това се състои
тежестта на нарушението, а и в изрично визираните от административния орган
последици от конкретното нарушение. Изрично посочена в оспорената заповед е и
целта на процесната ПАМ, която е обвързана и с определената от органа
продължителност на срока на мярката. В този смисъл възраженията на оспорващия
са неоснователни.
Целта на процесната ПАМ е
превантивна - да се защити общественият интерес, като се предотврати
възможността за нови подобни нарушения от страна на търговското дружество.
Изводът за съществуваща възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид,
съдът намира, за мотивиран и фактически обусловен от конкретните обективни
дадености (посочени като мотиви при определяне срока на ПАМ) във връзка с
неправомерното поведение на оспорващия по отношение на неиздаването на фискален
бон за всяка продажба, на какъвто извод сочи неиздаването на фискален бон за
процесната продажба. Т.е. извежда се обоснован извод, че търговецът може да
извърши друго административно нарушение.
Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Съобразена е продължителността на срока на мярката с всички
факти и обстоятелства в конкретния случай. При определяне продължителността на
срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което
следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни"
(Решение № 13682 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о.,
докладчик съдията Мария Радева). Определеният срок на процесната по делото ПАМ
- 14 дни, е към средния размер, като са изложени доводите, на които се основава
извършената преценка (посочено е, че са съобразени тежестта на нарушението, наличието
на публични задължения, наличието на положителна разлика между фактическата и
касовата наличност по ФУ, вида и разнообразието на предлаганите стоки и целта
на закона - да се защитят обществените интереси) - така и според Решение №
17589 от 20.12,2019 г, на ВАС по адм, д. № 8437/2019 г., VIII о., докладчик
съдията Емилия И., Решение № 9497 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4657/2020 г., 1 о., докладчик съдията Мария Радева, Решение № 4615 от
21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 969/2020 г., I о., докладчик председателят
Мариника Чернева, Решение № 5808 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12861/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева и др. Налице е
анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили
конкретната степен на административна принуда в определения от органа срок.
Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката административният орган е
посочил, какво точно е съобразил.
Неизвършването на конкретен анализ по
отношение местонахождението на търговския обект и оборотите му, както и дали е налице
спад на продажбите, само по себе си не би довело до извод за незаконосъобразно
определен в случая срок на ПАМ. Оборотите включват отчетените от търговеца
продажби, а в случая става въпрос за неспазване на реда за отчитане на
продажба. Обемът на продажбите е в зависимост от много предпоставки, сред които
и решението на търговеца за местонахождението на обекта, поради което не е
налице по-ниска степен на тежест на процесното нарушение – неизпълнение на
задължението за отчитане на всички продажби с ФУ. Освен това оспорващият не
установява по делото факти, които да обуславят незаконосъобразност на
определения в конкретния случай срок на мярката.
Доколкото ПАМ е израз на
административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е
определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото дружество в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел.
Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността, в
случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22
от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното
деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да
се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.
Засягането на правната сфера на
оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел -
предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в
закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение
в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл,
оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с принципа за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на закона,
независимо че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския обект, ще
доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на публичните
задължения и изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица и на други
разходи във връзка с дейността, ще доведе до отлив на клиенти и т.н. Дори
обстоятелството, че ще намалеят и приходите към държавния бюджет не следва да
се приема, че влияе на постигането на легитимната цел, в степен, обосноваваща
неналагането на процесната ПАМ. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се
цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на
оспорващия търговец като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
В същия смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС (Решение № 34 от 3.01.2020
г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав
Мирчев, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм, д, № 8437/2019 г., VIII
о., докладчик съдията Емилия И.). Предвид изложеното неоснователно оспорващият
настоява, че остава с усещането за налагане на много тежко наказание от
дължимото. Запечатването на търговския обект е само временно ограничаване на
търговската дейност на оспорващия за определен срок като по този начин се цели
дисциплиниране на търговеца.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно
със запечатване на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана
за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се
приеме, че законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и
забрана на достъпа до обекта.
Изложеното обосновава извод, че не
са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона.
При този изход на
спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение е основателна. Същият е представляван по делото от юрисконсулт, който
е представил писмени бележки по делото, без да е участвал в проведеното
заседание по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „ДИ-ИВ
1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК
„Владислав Варненчик“ № 54, вх. 1, ет. 6, ап. 22, представлявано от управителя М.
Д. Н., подадена чрез адв. М.Ж., срещу Заповед № 309-ФК от 19.10.2020 г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост“, бл.
111, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни..
ОСЪЖДА „ДИ-ИВ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК „Владислав Варненчик“ № 54, вх.
1, ет. 6, ап. 22, представлявано от управителя М. Д. Н., да заплати на НАП
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: