№ 304
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20253100201349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от компетентните власти на
Република Австрия за признаване и изпълнение на Решение № FV-001 770 880
на несъдебен орган в издаващата държава „Служба за превенция на измамите
като финансов наказателен орган“, постановено на 21.05.2024 г. и влязло в
сила на 24.06.2024 г. срещу българския гражданин М. Л. А., роден на *****, с
адрес *******************
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Адв. Т., сл.защитник на засегнатото лице изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, се установява, че с решение от 21.05.2024 г., влязло в
сила на 24.06.2024 г. българският гражданин М. Л. А. е осъден да заплати
сумата от 1000 евро, представляваща глоба за извършени през периода 04-09
2023 г. деяния, квалифицирани като финансово административно нарушение –
неправомерно ползване на данъчни кредити чрез подаване на неверни
1
авансови декларации по смисъла на § 21 от ЗДДС на Австрия от 1994 г. – за
периода 04-06.2023 г. в размер на 5207,70 евро и за периода 07-09.2023 г. –
6625 евро. Осъден е да заплати и разноските за административното
производство в размер на 176, 45 евро.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, ******************* обл.Варна заявен от него като постоянен,
видно от справката НБД.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на
парична санкция /глоба/ по влязло в сила решение за извършено нарушение на
данъчните разпоредби в Република Австрия.
В графа „Вид и правна квалификация на нарушенията и законови
разпоредби“, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението са
отразени правните норми на австрийското законодателство, които са били
нарушени.
Изследвайки съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС
двойната наказуемост на деянията, описани в удостоверението съдът
установи, че съответстват на разпоредбата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС на Р
България.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова
санкция е повече от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване.
2
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл.35, т.1 – 10
включително. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично, или
чрез представител да обжалва решението, както и относно сроковете за
обжалване.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Равностойността на 1176,45 евро е 2300,94 лв.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което
и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС
следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът
да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6
ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие
от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № FV-001 770 880 на несъдебен орган в издаващата
държава - „Служба за превенция на измамите като финансов наказателен
орган“, постановено на 21.05.2024 г., влязло в сила на 24.06.2024 г., с което
българския гражданин М. Л. А. ЕГН **********, роден на *****, с адрес
*******************е осъден да заплати сумата от 1176,45 евро, която сума
се равнява на е 2300,94 лв. /две хиляди и триста лева и деветдесет и четири
стотинки/.
Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
3
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес
пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4