Решение по дело №1270/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5813

05.12.2014 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  Гражданско отделение, 7-ми състав,

на 20 ноември 2014 г.                                         Година 2014

в  публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А. П.

разгледа докладваното от съдия М. Кoюва

гражданско дело № 1270 по описа за 2014 год.

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, чл.225, ал.2 КТ, чл.86 ЗЗД, чл.215 КТ, чл.221 КТ, чл.224 КТ и чл.262 КТ.

Производството е образувано по искова молба вх.№2304/ 29.01.2014 г. подадена в съда от ищеца С.М.Е., ЕГН **********,***, срещу ответника „В.Ш.Е.Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, м-ст Св.Никола -1-967.

Предявени са при условията на комулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна Заповед № 82/ 29.11.2013 г. на работодателя, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа заемана при ответника на длъжност „технически суперинтендант”, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 и чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5233,06 лева, представляваща обезщетение за период 02.12.2013 г.-06.01.2014 г., през което е останал без работа поради уволнението и е започнал работа при друг работодател „Тримпекс Мениджмънт” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 ЗЗД /след изменение на иска на 20.11.2014 г./, с правно основание чл.225, ал.2 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8680,29 лева, представляваща разликата на получаваното при ответника трудово възнаграждение и възнаграждението получавано от работодател „Тримпекс Мениджмънт” ЕООД, от дата 06.01.2014 г. до 02.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 от ЗЗД /след изменение на иска на 20.11.2014 г./, с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 84,18 лева изчислена върху общото обезщетение в размер на 10429,42 лева за период от 0101.2014 г. до 29.01.2014 г./дата на подаване на исковата молба в съда/, с правно основание чл.215 от КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26420,00 щатски долара представляваща дължими неплатени командировки, с правно основание чл.221 от КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, с правно основание чл.224 от КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4909,04 лева представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за 2011 г.-11 дни, за 2012 г.-16 дни, с правно основание чл.262 от КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 17054,00 лева представляваща положен извънреден труд в празнични и почивни дни за 2011 г.-75 часа в почивни дни и 12 часа в празнични дни, 2012 г.- 86 часа в почивни дни и 17 часа в празнични дни и 2013 г.-60 часа в почивни дни и 12 часа в празнични дни, съгласно таблица /л.43 от делото/.

Релевираните от ищеца доводи са, че е бил в трудово правоотношение с ответника по сключен ТД№131/10.03.2011 г., по който са подписвани допълнителни споразумения, с които е променян размера на ТВ и часовете работно време. Със Заповед № 82/ 29.11.2013 г. договора е прекратен и на ищеца е наложено наказание дисциплинарно уволнение. Оспорва се заповедта като незаконосъобразна, както и защото е немотивирана. Оспорва се, че не са били налице основания за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Оспорва се, че ответника не е спазил чл.193 от КТ при уволнението на ищеца. Твърди се, че не е спазен и чл.333 от КТ, защото ищеца се е ползвал от тази закрила. Ищеца претендира и заплащане на извънреден труд, както и на пари за командировки, но последните не са уточнени, въпреки дадените указания от съда. Поискал е и изплащане на различни обезщетения свързани с уволнението му. Моли съдът да уважи предявените претенции.

Ответникът е подал отговор на исковата молба и е възразил изцяло по така предявените искове като подробно е изложил съображения по всяка претенция направена с исковата и уточнителните молби.

Безспорно е между страните, че са били във валидно трудово правоотношение, което е прекратено.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор и моли съдът да отхвърли предявените искове.

 

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че същите са били в трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е бил назначен при ответника на работа съгласно трудов договор № 131/ 10.03.2011 г. Със заповед № 82/ 29.11.2013 г. ТПО е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” считано от датата на връчване на заповедта – 02.12.2013 г./дата на връчване/. В мотивите са посочени неявяване на работа на 26.09.2013 г. и 27.09.2013 г.

По делото са ангажирани и приети като доказателства – копие на трудов договор с „Тримпекс мениджмънт” ЕООД с ищеца от 03.01.2014 г. като започнал работа на 06.01.2014 г. при месечно ТВ 680,00 лева; копие на допълнително споразумение към трудовия договор с „Тримпекс мениджмънт” ЕООД считано от 06.01.2014 г. ТВ да е в размер на 2785,00 лева; копие от епикриза за престой на ищеца в болнично заведение от 30.09.2013 до 06.10.2013 г.; копие на болничен лист от 07.10.2013 г. за отпуск по болест за период 30.09.2013 г.-31.10.2013 г.; копие на ИТ-Варна, че към дата 02.12.2013 г. и преди това не е издавано разрешение за уволнение на ищеца по реда на чл.333 КТ.

Ответника е представил и са приети като доказателства копие на становище от 09.12.2013 г., че на ищеца не е поставена съгласно медицинските изисквания диагноза „захарен диабет”; копие на заповед №71/16.10.2013 г. за искани писмени обяснения от ищеца за неявяването му на работа на 26 и 27.09.2013 г. връчена със двама свидетели при отказ; копие на правилник за вътрешния трудов ред на ответника; копие на трудови договори на ищеца за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. сключвани с корабособственици, и други документи.

С влязло в сила определение на съда от 26.05.2014 г. са прекратени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ и чл.213 КТ за сумата от 4000,00 лева, на основание чл.232 ГПК.

По делото е прието като доказателство копие на личното трудово досие на ищеца, както и справка от НАП за сключени и прекратени трудови договори на ищеца.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и приета в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ-л.304-320/, се установява, че размерът на исканото обезщетение за период 02.12.2013 г.-03.01.2014 г. е 5233,06 лева, като лихвата за забава е 42,24 лева за период 01.01.2014 г.-29.01.2014 г. Обезщетение за период 02.12.2013 г.-03.01.2014 г. е 8680,29 лева  и 70,06 лева лихва за забава за период 01.01.2014 г.-29.01.2014 г. За средства за командировачни е посочено, че такива не са плащани от ответника, защото при командировките на кораби средствата за командировачни разходи са били покривани изцяло от корабособственика чрез менинг агента „Блу сий марийн сървисис” ЕООД, а не от ответника. За извънреден труд е посочено, че общо сумата възлиза на 17054,00 лева. За неползвани отпуски вещото лице сочи, че не се дължат суми, защото са погасени от ответника.

По искане на ищеца съдът е приел по реда на чл.214 ГПК изменение в размерите на исковите претенции с определение от 20.11.2014 г. за исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, чл.225, ал.2 КТ, чл.262 КТ и чл.215 КТ.

 

При така установеното от фактическа страна СЪДЪТ възприе следните правни изводи:

За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание. Доказателствената тежест в производството по трудовия спор, е възложена на работодателя. Последният е задължен да докаже правомерността на уволнението и за това има възможността да установява спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е необходимо за законосъобразното уволнение.

В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание дисциплинарно уволнение - наложено на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ – поради неявяване в два поредни дни на работа – 26 и 27.09.2013 г. Като пороци на уволнението ищецът е посочил наличието на закрила по смисъла на чл.333 КТ; немотивираност на заповедта; липса на основания за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ; неспазване от ответника на чл.193 КТ при уволнението на ищеца. По отношение на възраженията не са събрани доказателства – от приетите по делото медицински документи се установява, че ищеца няма заболяване „захарен диабет”, както се твърди в исковата молба. Такава диагноза не му е поставяна нито е лекуван, следователно не се ползва със зашита по чл.333 КТ. Заповедта, с която е наложено наказанието дисциплинарно уволнение е мотивирана, защото е посочено, че е поради неявяване на работа два поредни дни 26 и 27.09.2013 г., което пък е основание за прекратяване на ТПО по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Ответника е поискал обяснения от ищеца със заповед №71/16.10.2013 г., но ищеца е бил в отпуск по болест до 31.10.2013 г. и затова е връчена с двама свидетели. Писмени обяснения са получени на 05.11.2013 г. като в тях самия ищец не оспорва, че такива му се искат по конкретно нарушение – неявяване на работа на 26 и 27.09.2013 г., като действително не се е явил на работа на посочените дни. Твърди, че е имал устни договорки с преките си началници да ползва компенсации, но за такива уговорки не е събрал доказателства по настоящото дело. До 29.11.2013 г. ищеца е бил в отпуск, като след завръщането му на работа не е представил документи, от които да е видно, че е имал основателни причини, за да не се яви на работа на 26 и 27.09.2013 г. поради което е била оформена от ответника заповед за налагане на наказание уволнение, която е връчена на ищеца на 02.12.2013 г.

По горните съображения съдебният състав приема, че уволнението на ищцата е законосъобразно, поради което предявеният по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора по главния иск неоснователна се явява  и заявената  по реда на чл.344, ал.1, т.2 КТ  акцесорна претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически суперинтендант” при ответника.

Поради отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то на отхвърляне подлежат и двете акцесорни претенции по чл.344, ал.1, т.3 КТ и по чл.225, ал.2 КТ, както и на претенцията по чл.86 ЗЗД върху главниците, защото те също са свързани с уважаването на главния иск. Т.е. на отхвърляне подлежат и претенциите по чл.344, ал.1, т.3 и чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5233,06 лева, представляваща обезщетение за период 02.12.2013 г.-06.01.2014 г., през което е останал без работа поради уволнението и е започнал работа при друг работодател „Тримпекс Мениджмънт” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 ЗЗД /след изменение на иска на 20.11.2014 г./, и по чл.225, ал.2 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8680,29 лева, представляваща разликата на получаваното при ответника трудово възнаграждение и възнаграждението получавано от работодател „Тримпекс Мениджмънт” ЕООД, от дата 06.01.2014 г. до 02.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 от ЗЗД /след изменение на иска на 20.11.2014 г./, и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 84,18 лева изчислена върху общото обезщетение за период от 0101.2014 г. до 29.01.2014 г./дата на подаване на исковата молба в съда/.

Претенцията по чл.215 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26420,00 щатски долара представляваща дължими неплатени командировки също е неоснователна и подлежи на отхвърляне от съда. Това е така, защото се събраха доказателства, че командировките не са били за сметка на ответника, а разходите са били за сметка на корабособствениците и са били плащани на ищеца чрез чрез менинг агента „Блу сий марийн сървисис” ЕООД, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.    

Претенцията по чл.221 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева представляваща обезщетение за неспазено предизвестие е неоснователна и подлежи на отхвърляне от съда. Това е така, защото уволнението е законно и се извършва от момента на връчване на заповедта, т.е. съгласно чл.330 КТ ТПО се прекратява от работодателя без предизвестие.

Претенцията по чл.224 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4909,04 лева представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за 2011 г.-11 дни, за 2012 г.-16 дни, е неоснователна и подлежи на отхвърляне от съда. Това е така, защото от заключението на вещото лице е видно, че суми за неползван отпуск от ищеца не се дължат от ответника.

Претенцията по чл.262 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 17054,00 лева представляваща положен извънреден труд в празнични и почивни дни за 2011 г.-75 часа в почивни дни и 12 часа в празнични дни, 2012 г.- 86 часа в почивни дни и 17 часа в празнични дни и 2013 г.-60 часа в почивни дни и 12 часа в празнични дни, съгласно таблица /л.43 от делото/ остава недоказана. От изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че по тази част експертизата е изготвена изцяло по данни на ищеца, без да са налични подобни данни при ответника. Следователно в тази част експертизата не може да се приеме от съда, защото представлява преразказ на становището на ищеца, а не лежи на установени факти от вещото лице. От друга страна в сключения трудов договор между ищеца и ответника е посочено работно време 8 часа на ден за 5 работни дни в седмицата. Липсва уговорка да е на плаващо работно време или на ненормиран работен ден. Самото вещо лице сочи, че при ответника извънреден труд не се отчита, защото такъв не се полага. Следователно тази претенция е недоказана и също подлежи на отхвърляне. 

С оглед изхода на спора и исканията на страните за присъждане на разноски, такива следва да се заплатят от ищеца в полза на ответника в размер на 4800,00 лева за платен адв.хонорар, защото претенциите са изцяло отхвърлени /в този смисъл Решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., ТК/.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати и 150,00 лева разноски сторени от съда за назначената и приета по делото ССЕ, тъй като исковете са изцяло отхвърлени.

Мотивиран от изложените съображения, Варненския районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените комулативно обективно съединени искове от ищеца С.М.Е., ЕГН **********,***, срещу ответника „В.Ш.Е.Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, м-ст Св.Никола -1-967,  както следва :

1/ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна Заповед № 82/ 29.11.2013 г. на работодателя, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,

2/ с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа заемана при ответника на длъжност „технически суперинтендант”,

3/ с правно основание чл.344, ал.1, т.3 и чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5233,06 лева представляваща обезщетение за период 02.12.2013 г.-06.01.2014 г., през което е останал без работа поради уволнението и е започнал работа при друг работодател „Тримпекс Мениджмънт” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 ЗЗД /след изменение на иска на 20.11.2014 г./,

4/ с правно основание чл.225, ал.2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8680,29 лева представляваща разликата на получаваното при ответника трудово възнаграждение и възнаграждението получавано от работодател „Тримпекс Мениджмънт” ЕООД, от дата 06.01.2014 г. до 02.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 от ЗЗД /след изменение на иска на 20.11.2014 г./,

5/ с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 84,18 лева изчислена върху общото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 и чл.225, ал.1 КТ и чл.225, ал.2 КТ в размер на 10429,42 лева за период от 0101.2014 г. до 29.01.2014 г./дата на подаване на исковата молба в съда/,

6/ с правно основание чл.215 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26420,00 щатски долара представляваща дължими неплатени командировки от ответника за 2011г., 2012г. и 2013г.

7/ с правно основание чл.221 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при уволнението,

8/ с правно основание чл.224 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4909,04 лева представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за 2011 г.-11 дни, за 2012 г.-16 дни,

9/ с правно основание чл.262 КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 17054,00 лева представляваща положен извънреден труд в празнични и почивни дни за 2011 г.-75 часа в почивни дни и 12 часа в празнични дни, 2012 г.- 86 часа в почивни дни и 17 часа в празнични дни и 2013 г.-60 часа в почивни дни и 12 часа в празнични дни, съгласно таблица /л.43 от делото/.

 

ОСЪЖДА С.М.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.Ш.Е.Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, м-ст Св.Никола -1-967, СУМАТА от 4800,00 лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски от ответника за платен адв.хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА С.М.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Варна сумата от 150,00 лева сторени разноски за изготвената експертиза.   

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: