№ 7753
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100500192 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на М. С. Ф., чрез процесуален
представител адв. С. С., ответник в първоинстанционното производство срещу
решение № 20 657/14.11.2024 г. на СРС, 170 състав, постановено по гр.д. 71
116/2023 г., в частта, в която е признато за установено, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 177, 65 лв. – цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. **** за периода
месец май 2020 г.- месец април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
16.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 26, 29
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2021
г. – 29.05.2023 г. и сумата от 10, 02 лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2020 г. – м. април 2022 г., ведно със законната
лихва от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като е
осъден да заплати сумата от 12, 65 лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 91, 67 лв. – разноски в производството пред СРС.
В жалбата се твърди, че вземанията на ищеца са погасени чрез плащане
1
в хода на производството и с оглед платежен документ от 15.03.2024 г.,
установяващ плащане на сума в размер на 235, 15 лв. Твърди се, че е абсурден
изводът на СРС, че плащането е реализирано по сметка на СРС, поради което
не е произвело погасителния ефект, съгласно чл. 75 от ЗЗД, тъй като сумата
била преведена по посочената от ищеца банкова сметка в приложението към
исковата молба.
Иска се обезсилване на съдебното решение в тази му част, а при
условията на евентуалност същото да бъде отменено като бъде постановено
ново, с което исковете срещу въззивника – ответник да бъдат отхвърлени.
Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Нелбо“ АД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото
производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което решението на СРС е валиден и
допустим съдебен акт. Сочените възражения във въззивната жалба касаят
неправилни изводи на първоинстанционния съд, поради което същите не
касаят недопустимост на съдебното решение. Предвид тези съображения не
могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че решението
подлежи на обезсилване.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
2
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор в рамките на въззивната жалба по нито
едно от тези правно-релевантни обстоятелства.
Спорът, концентриран между тях е относно обстоятелството дали е
налице валидно извършено плащане в хода на съдебното производство от
страна на въззивника – ответник.
Видно от доказателствата по делото, с писмения отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК, въззивникът е представил разписка от 15.03.2024 г. за
платена сума чрез системата на „Easy Pay“, установяваща заплащане на сума в
размер на 235, 15 лв. с посочено основание – „главница и лихви по гр. д.
71116/23 г., ****, М. Ф.“. Посочена е банковата сметка, по която е реализирано
плащането – BG48 SOMB **** **** **** 02 – Общинска банка, а като имена
на получателя е посочен СРС.
В последваща молба от 11.10.2024 г. въззивникът – ответник е заявил
повторно, че сумата, предмет на исковете е погасена чрез плащане като е
поискал, при липса на оспорване от страна на ищеца, това обстоятелство да се
приеме за безспорно установено. В молбата се съдържа и изрично искане
съдът да задължи ищеца да изложи становище в тази връзка.
Оспорване на разписката ищецът не е заявил, не е възразил и по
приемането й като доказателство по делото в съдебно заседание от 18.10.2024
г., когато е докладвана горецитираната молба от състава на съда.
Едва в писмения отговор, депозиран пред настоящата съдебна
инстанция е заявил становище, че сумата е наредена по сметка на
3
„Топлофикация София“ ЕАД, но като получател е отбелязан СРС, а не
дружеството, с което бил въвеждал в заблуждение съда.
Фактът на плащане, извършено по банкова сметка на ищеца се
установява от посочената в исковата му молба банкова сметка /стр.9 в делото
на СРС/, която е идентична със сметката, по която е извършено плащането от
страна на ответника - въззивник.
Съобразно нормата на чл. 90 ал.1 от ЗПУПС, когато платежно
нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален
идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на
получателя, посочен с уникалния идентификатор. Съобразно ал. 6 на същата
разпоредба, структурата и прилагането на уникален идентификатор
"Международен номер на банкова сметка (IBAN)" на водените от
доставчиците на платежни услуги сметки се определя с наредба на БНБ. В
изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба 13/18.08.2016 г. на
БНБ. Съобразно нормата на чл. 7 ал.1 от сочената Наредба, в представеното на
доставчика на платежни услуги платежно нареждане клиентът посочва пълно
и точно IBAN и ако е необходимо, BIC код за извършване на исканите
платежни операции. При тази законова рамка е налице валидно изпълнено
нареждане за плащане по отношение на получателя, посочен с уникалния
идентификатор /IBAN/, титуляр на който в настоящия случай е ищцовото
дружество. Съдебно признато обстоятелство от страна на ищеца респ. лесно
установимо при ангажираните по делото доказателства. Поради което
извършеното плащане, обективирано в разписката от 15.03.2024 г. валидно
погасява посочените в нея вземания на ищеца до размера на платената сума.
Аритметичният сбор на претенциите на ищцовото дружество /главници
и мораторна лихва/ възлиза на сума в общ размер от 213, 96 лв. /177,
65+26,29+10,02/. Платената от ответника – въззивник сума по разписката е в
размер на 235, 15 лв., поради което сумата е достатъчна да погаси изцяло
претенциите на ищеца за главници и мораторна лихва. Предмет на
производството е и заявена претенция за законна лихва върху двете главници
/за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение/, считано от
16.06.2023 г., която с оглед реализираното плащане в хода на производството е
дължимо до датата на плащане – 15.03.2024 г. При ползване на електронна
система за изчисление на законната лихва за сочения период върху главница
4
от 187, 67 /сборът на двете главници, претендирани от ищеца/ нейният размер
възлиза на сумата от 18, 86 лв. и която сума е платена с остатъка от 21, 19 лв.
/235,15 – 213, 96/, поради което и претенцията за законна лихва на ищеца е
погасена чрез плащане в хода на производството.
При така ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че исковете на ищеца срещу ответника – въззивник са изцяло
погасени чрез плащане, извършено в хода на съдебното производство и по
тази причина подлежат на отхвърляне.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на СРС, решението в неговата обжалвана част следва да бъде
отменено и бъде постановено друго, с което исковете срещу настоящият
въззивник бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и в частта относно
разноските. Дължимостта на разноските в заповедното и
първоинстанционното производство са дължими от страна на настоящия
въззивник на общо основание, тъй като с поведението си същият е дал повод
за завеждането им като настоящия съдебен състав не намира причина да
ревизира размерите им, посочени от СРС.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следват сторените
разноски в настоящото производство в общ размер на 475 лв. /25 лв. –ДТ и 450
лв. – адвокатско възнаграждение, с приложено доказателство за неговото
реално заплащане/.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20 657/14.11.2024 г. на СРС, 170 състав,
постановено по гр.д. 71 116/2023 г., в частта, в която е признато за установено,
че М. С. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 177, 65 лв. –
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
**** за периода месец май 2020 г.- месец април 2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 26, 29 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
5
периода 15.08.2021 г. – 29.05.2023 г. и сумата от 10, 02 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2020 г. – м. април 2022 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД срещу М. С. Ф., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. **** – адв. С. С. за признаване за
установено, че М. С. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 177,
65 лв. – цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. **** за периода месец май 2020 г.- месец април 2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 26, 29 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.08.2021 г. – 29.05.2023 г. и сумата от 10, 02 лв. –
цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020 г. – м. април
2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението като погасени чрез плащане в хода на съдебното
производство пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 657/14.11.2024 г. на СРС, 170 състав,
постановено по гр.д. 71 116/2023 г., в частта на разноските, възложени на М.
С. Ф..
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на М. С. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Стара Загора, ул. **** – адв. С. С. сумата от 475 лв. – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Нелбо“ АД, с адрес: гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 58.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7