О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
Гр. Перник, 08.06.2023 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание, на осми
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 140 по описа за 2023 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 159 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.С.М., с ЕГН: **********,***
срещу Заповед № ***година, издадена от директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас.
С жалбата се иска отмяна на оспорения акт като
незаконосъобразен, след многобройни уточнения и взаимно изключващи се доводи.
С последна уточнителна молба вх. № 1471/22.05.2023 година
жалбоподателят сочи, че иска от съда оспорената Заповед № ***година да бъде
отменена като незаконосъобразна поради неправилно прилагане на материалния
закон.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, в изпълнение на Разпореждане от 10.05.2023 година с
придружително писмо вх. № 1511/26.05.2023 година е представил поисканата
административна преписка.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав във
връзка с дължимата съгласно чл. 159 от АПК служебна проверка за допустимост,
както към момента на депозиране на жалбата, така и в хода на образуваното
съдебно производство намира, че жалбата е процесуално недопустима за
разглеждане по същество, а съображенията за това са следните:
От фактическа страна:
Производството пред административния орган е започнало по
повод на депозирано Заявление – декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-А/4048 от 15.12.2022
година на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания от страна на
Г.С.М. – настоящ жалбоподател. Със същото е поискал отпускане на месечна
финансова подкрепа. Към заявлението е изготвен и формуляр за самооценка на лице
с увреждане.
По повод на така депозираното заявление – декларация,
служители при ИОХУСУ са изготвили „Индивидуална оценка на потребностите за хора
с увреждания“, като са дали заключение в посока на установена потребност за
отпускане на месечна финансова подкрепа в размер на 15 на сто от линията на
бедност за период от 01.12.2022 година до срока на индивидуалната оценка,
съгласно чл. 70, т. 2 от Закона за хората с увреждания.
Със Заповед № ***година на основание чл. 25, ал. 1 от
Закона за хората с увреждания, във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за
прилагане на Закона за хората с увреждания и въз основа на изготвена
индивидуална оценка на потребностите от 21.12.2022 година, издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас е разпоредено отпускане на
финансова подкрепа в размер на 61,95 лева считано от дата 01.12.2022 до
30.06.2025 година. В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в
14-дневен срок пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
Бургас по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта е връчена на
жалбоподателя лично на 21.12.2021 година.
Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-А/4048/ФП от 24.01.2023 година,
издадена на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, във
връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората
с увреждания и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от
21.12.2022 година и ПМС № 286/ 21.09.2022 година, директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ Бургас е изменил размерът на предоставената финансова
подкрепа на 75,60 лева, считано от 01.01.2023 година до 30.06.2025 година.
На 23.03.2023 година жалбоподателят е предявил жалба
срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-А/4048/ФП от 21.12.2022, издадена от директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ Бургас пред Административен съд – Бургас, който с Определение № 1081 от
28.04.2023 година на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд –
Перник.
При преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че е сезиран
с процесуално недопустима жалба поради следните съображения:
Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, заповедите по ал. 1 и
направленията по ал. 2 могат да се обжалват по реда на АПК. Разпоредбата на чл.
148 от АПК е установила правило за изборност по реда за оспорване, като е
регламентирано, че административния акт може да се оспорва пред съда и без да е
изчерпана възможността му по административен ред, освен ако в този кодекс или в
специален закон е предвидено друго. В случая разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от
ЗХУ е специална, като същата не предвижда задължително обжалване по
административен ред пред по – горестоящ административен орган. За пълнота настоящия
съдебен състав ще посочи, че такова задължително обжалване по административен
ред е било предвидено в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от отменения вече Закон
за интеграция на хората с увреждания. Анализирайки така очертаната нормативна
рамка може да се направи извод, че всъщност в ЗХУ и АПК липсва разпоредба,
която регламентира изключение от уредбата на чл. 148 от АПК, което означава, че
жалбоподателят може да депозира жалба директно пред съда, дори без да е
необходимо преди това да е проведено оспорване по административен ред пред по –
горестоящ административен орган. В този смисъл е и константната съдебна
практика на Върховен административен съд, обективирана в Определение №
8194/06.07.2021 година, постановено по адм. дело№ 6112/2021 година, Определение
№ 11567/14.09.2020 година, постановено по адм. дело №8028/2020 година и Определение
№ 6896/08.06.2021 година, постановено по адм. дело № 5477/2021 година.
Съдът констатира, че в оспорената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-А/4048/ФП
от 21.12.2022, издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас
е указана само възможността за обжалването й по административен ред, но не е
указана възможността за обжалването й по съдебен ред пред съответния съд в
установения от закона срок. Непосочването обаче на възможността за оспорване на
акта по съдебен ред не води до невъзможност лицето да реализира постестативното
си право на обжалване, тъй като то е надлежно учредено от страна на
законодателя.
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства не се установява жалбоподателят да е депозирал жалба по указания
в заповедта срок пред съответния по – горестоящ административен орган, а именно
директор на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас. Същият е
депозирал жалба директно пред административния съд по съдебен ред, а това
означава, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК,
предвиждаща че административните актове могат да се оспорват в 14-дневен срок
от съобщаването им. Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на
жалбоподателя на 21.12.2022 година, което означава че в настоящият случай
14-дневния срок за оспорване е изтекъл на 11.01.2023 година /сряда/, присъствен
ден. Срокът по чл. 148, ал. 1 от АПК е преклузивен, като изтичането му води до
погасяване правото на жалбоподателя да депозира жалба срещу съответния
административен акт, в случая Заповед № ЗХУ-ИО/Д-А/4048/ФП от 21.12.2022,
издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Ето защо
подадената на 23.03.2023 година жалба се явява процесуално недопустима като
просрочена на основание чл. 159, т. 5 от АПК и за настоящият съдебен състав не
възниква задължения да се произнесе по същество на жалбата относно нейната
основателност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.М., с ЕГН: **********,*** срещу Заповед № ***година,
издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 140 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /П/