РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120105462 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Теленор България” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София, ж.к. ,Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 против З. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ***. В исковата молба е
направено искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено между
страните, че съществува вземане на ищеца в общ размер на 292,47лв, представляващи
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 30.06.2018г. Заявена е
претенция за разноски.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Депозира писмено становище, с
което моли да бъде уважен иска и да бъдат присъдени на страната сторените по делото
разноски.
В законния едномесечен срок ответната страна не е депозирала отговор. В съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2018г. между З.Б. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент
в размер на 24,99 лв.
На същата дата мобилният оператор предоставя на З.Б., устройство марка HUAWEI Y5 2018
1
Dual Black на преференциална цена, посочена в т.7 от договора. В същата точка са посочени
и стандартната цена на устройството без абонамент, и размерът на направената отстъпка.
Ответницата не е изпълнила задълженията си по договора в общ размер 119,05лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.01.2019г. - 24.03.2019г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 62,46 лв., която е включена във фактура № ********** /25.05.2019г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги по цитираната във фактура №
**********/25.05.2019г. на Б. е начислена и сума в размер на 110,96 лв., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка за устройството марка HUAWEI, като е взет
предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
В договора от 30.06.2018г. се съдържа клауза, според която в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
и приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
което е налице прекратяване, неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок
на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС. В допълнение абонатът дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
За събиране на сумите ищецът е инициирал заповедно производство, като е образувано е
ч.гр.д. № 2470/2021г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. Издадена е заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото не са представени доказателства за извършено плащане на посочените суми.
При така установена фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е частично основателен за сумата от 230.01лв., представляваща
абонаментни такси и част от направената отстъпка за устройството марка HUAWEI по
договора като съображенията по това са следните:
По силата на сключените договори за мобилни услуги и продажба на мобилно устройство
ищецът се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на абонат и потребител
на мобилни услуги електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план, както и
конкретно определено мобилно устройство.
От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договора месечна
абонамента такса.
Следователно ищецът се явява изправна страна по договора като е предоставил достъп на
ответника до предлаганите от него услуги за процесния период. Следва да се отбележи, че
уговорения размер на месечните абонаметни такси се дължи от абоната за срока на
2
договора, независимо дали ползва услугите по него, като плащанията е следвало да се
извършват в срока, посочен във фактурата- в този смисъл и Решение № 260306 от 16.04.2021
г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2626/2020г. Договорът служи като доказателство, че ищецът
е изпълнил задължението си да предостави договореното мобилно устройство.
По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е
заплатил претендираните суми, поради което исковата претенция в тази част е основателна.
Претенцията за присъждане на неустойка в общ размер на 62.46лв съдът намира за
неоснователна.
За да обоснове дължимостта на вземането за неустойка ищецът се позовава на разпоредба от
договора, според която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в това число и приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на което е налице прекратяване,
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС.
Според настоящия съдебен състав тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че
задължението на потребителя за неустойка възниква при предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по договор или други документи, а не при виновно неизпълнение на задълженията.
Доколкото специалният закон /ЗЕС/ и договорът между страните, включително Общите
условия, не уреждат прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията
на потребителя /виж чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, то за едностранното прекратяване на договорната
връзка поради виновно неизпълнение на едната от страните следва да намери приложение
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД- двустранният договор следва да бъде развален /т.е.
прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като
процесния договор е сключен в писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален.
На основание чл.87, ал.1 ЗЗД това последващо прекратяване следва да стане с ново
волеизявление на ищеца до ответника- в този смисъл Решение V-246 от 07.06.2021г.,
постановено по в.гр.д. № 2348/2020г. по описа на БОС.
Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението по чл.410 ГПК
по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на ответника на
задълженията му, поради което не е възникнало правото му да получи уговорената
неустойка по договора.
Предвид уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното и
3
исковото производство разноски в размер на по 302.78 лева (част от заплатените държавна
такса и адвокатско възнаграждение съобразно уваженото вземане).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., ***,
че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД, ЕИК – ********* за сумата от
230.01лв., представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима
сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
30.06.2018г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 292.47лв, която разлика представлява неустойка по договора.
ОСЪЖДА З. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., *** да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК – ********* сумата от 302.78лв, представляваща разноски по ч. гр. дело №
2470/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, и сумата от 302.78 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ______/п/_________________
4