№ 34608
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110163042 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил с исковата молба относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност
подлежи на изследване по същество на спора.
Следва да се отложи произнасянето по останалите доказателствени искания на
ищеца за първото по делото открито съдебно заседание, с оглед осигуряване на
възможност на ответника да изрази становище.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 49151/2023 г. по описа на СРС, 74
състав.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по останалите доказателствени исканията на
ищеца за първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
1
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2025 г. от 10:05 часа, за когато
да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както
следва:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „Изи Финанс“
ЕООД срещу М. Р. Н., с която са предявени обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 1500 лева, представляваща
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 405493 от 03.10.2022
г., ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, и 371,20
лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2022 г. до 30.06.2023 г., за
които суми по ч. гр. дело № 49151/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2023 г.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че между него и ответника М. Р. Н. е
съществувало облигационно правоотношение, възниканло по силата на договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 405493 от 03.10.2022 г., сключен по реда на
чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между страните се регулират от общи условия за
предоставяне на кредит от разстояние, публикувани на електронен адрес:
www.minizaem.bg . Сочи, че договорът се сключва след регистрация на клиента в
сайта и попълване на въпросник, в който той е маркирал полето „Приемане на общите
условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът подлежи на
одобряване. Твърди, че на електронната си поща същият е получил договор, чието
2
сключване той е потвърдил чрез получаване на съобщение на предоставен от него
телефонен номер с четири цифрен, уникален код, който следва да се въведе в
специален линк, посочен във втори получен от него имейл, като преди извършване на
паричния превод се провежда и телефонен разговор с клиента. Заявява, че в
конкретния случай процедурата по сключване на договора чрез електронна платформа
по реда на ЗПФУР е била спазена, като на ответника е отпусната главница в размер на
1 500,00 лв., която на основание чл. 2, ал. 2 от договора е била преведена по банковата
му сметка. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 24 ежемесечни
вноски в размер на 62,50 лв. всяка, падежирали в периода 02.11.2022 г. – 22.09.2024 г.,
като същите са дължими ведно с договорна лихва при уговорен лихвен процент от
40,15 %, която за периода от 03.10.2022 г. до 30.06.2023 г. възлиза в размер на 371,20
лв. Сочи, че падежът на всички ежемесечни вноски е настъпил, но въпреки това
ответникът не е заплатил същите, поради което претендира посочените суми.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.
По доказателствената тежест:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи наличието на следните
предпоставки: 1/ облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на
процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № 405493 от 03.10.2022 г.
с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата по
сключване на същия; 2/ изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне
на заемната сума на ответника; 3/ клауза за връщане на същата заедно с
възнаградителна лихва; 4/ настъпване на падежа на вземанията; 5/ техния размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи погасяване на паричните си задължения.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3