Присъда по дело №521/2025 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 33
по НОХД № 521/2025 год. по описа на РС - В.Търново

Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу В.
Г. В. - роден на ****, с постоянен и настоящ адрес: ****, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:
**********, затова, че в периода от 04.01.2024 год. до 05.06.2024 год. в гр.
Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, с две деяния,
отнел от владението на собственика Д. О. Р. от гр. Л., с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 1 055,00
лева, като употребил за това сила, както следва:
- На 04.01.2024 год. в гр. Велико Търново, ****, отнел от владението на
собственика Д. О. Р. от гр. Л., с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - златен ланец с тегло 1,5 гр, от 14 каратово жълто злато,
златен пръстен с тегло 2,5 гр. от 14 каратово жълто злато и чифт златни обеци
с общо тегло 1 гр. от 14 каратово жълто злато, на обща стойност 625.00 лева,
като употребил за това сила;
- На 05.06.2024 год. в гр. Велико Търново, ****, отнел от владението на
собственика Д. О. Р. от гр. Л., с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - сумата от 300 лева и мобилен телефон марка „Нокия“ с
тъчскрийн и слот за две сим-карти, на обща стойност 430.00 лева, като
употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият прави искане делото да бъде
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие. Заявява, че няма средства да си упълномощи защитник, като моли
да му бъде назначен служебен такъв. Тъй като подсъдимия заявява, че няма
средства да си упълномощи защитник, съдът допусна правна помощ чрез
процесуално представителство на същия и с протоколно определение от
16.06.2025 год. на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК вр. с чл. 372, ал. 2 от
НПК му назначи за служебен защитник адв. М. О. Н. от ВТАК, определена от
АК – В. Търново да осъществи предоставената правна помощ.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалото лице Д. Р..
В съдебно заседание подсъдимия В. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и съжалява за постъпките си. Същия признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактите и авторството на
деянието на своя подзащитен, счита че следва делото да се разгледа по реда на
Глава 27 от НПК. Моли да му бъде наложено минимално наказание,
съобразено с неговото поведение и с всички смекчаващи отговорността
обстоятелства, което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от
1

Наказателния кодекс.
Представителя на прокуратурата счита, че от доказателствата по делото
безспорно се установява авторството на деянието и вината на подсъдимия.
Моли същия да бъде признат за виновен, като предлага на съда с оглед
смекчаващите вината обстоятелства да му бъде наложено наказание към
предвидения в закона минимален размер, при условията на чл. 58а от НК, като
след редукцията, на същият да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да
се отложи с изпитателен срок от 4 години. Прокурора счита, че това наказание
ще осъществи целите на наказанието, изискващия се от Закона възпитателен и
поправителен ефект. Моли на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимият
да се възложат направените по делото разноски.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Г. В. е с постоянен и настоящ адрес в ****. Същият е осъждан
и е криминално проявен.
През 2022 г. пострадалата Д. О. Р. от гр. Л., обл. Л. се запознала с В. Г. В.
от гр. Лясковец и двамата заживели на семейни начала. В. и Р. живели в
различни квартири и хотели в гр. Велико Търново. Р. работела като
компаньонка и с парите които изкарвала издържала себе си, В. и децата си.
На 04.01.2024 г., двамата се намирали в хотел „Максимус“, находящ се
на адрес гр. Велико Търново, ****. Вечерта подсъдимият В. се прибрал и
поискал от Р. да му даде пари. Същата отказала, при което В. й нанесъл побой
и със сила свалил от нея златен ланец с тегло 1,5 гр. от 14-каратово жълто
злато, златен пръстен с тегло 2,5 гр. от 14-каратово жълто злато и чифт златни
обеци с общо тегло 1 грам от 14-каратово жълто злато, които прибрал в джоба
си. Силните викове на Р. били чути от свидетелката Д. И. - рецепционист в
хотела която отишла да провери какво става и повикала полиция. Пред
пристигналите на място полицейски служители, подсъдимият В. извадил от
джоба на панталона си златните накити, които бил отнел от Р. и й ги върнал.
На 05.06.2024 г., подсъдимият В., излязъл от квартирата в която живеели
по това време на адрес гр. Велико Търново, ****. Прибрал се около 18:00 ч.,
като по погледа му личало, че е дрогиран. Р. го попитала дали пак е пушил
марихуана и между двамата възникнал скандал. Подсъдимият В. В. започнал
да иска пари от Р. и след като тя му казала, че няма да му даде, той агресирал и
взел чантата на Р., ударил я с нея и взел сумата от 140 лева. От касичка в
жилището взел сумата от 80 лева, а след като я притиснал до стената и я
ударил взел от сутиена на пострадалата още 80 лева. Общо подсъдимият В.
взел сумата от 300 лева. Р. не искала да му дава парите, но В. я удрял и
използвал сила, за да ги вземе. В този момент хазяина на квартирата се появил
за наема и след като Р. не могла да му плати я изгонил и тя си тръгнала. Освен
парите, подсъдимият В. взел и мобилния телефона на Р. марка „Нокиа“, за да
не може да се обади в полицията. Р. хванала такси и с него отишла в
2

полицията, където съобщила за случилото се.
След привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението, в
протокол за разпит на обвиняем от 29.01.2025 год., В. В. заявил, че по
предявеното му обвинение се признава напълно за виновен и съжалява за
случилото се.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните на досъдебното производство доказателства: обясненията на
обвиняемия на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие; от
разпитаните на ДП свидетели Д. О. Р., Г.П. Г., Х.Т.П., Д. П. И., Н.С.Н.;
заключенията на изготвените оценъчна и съдебно-психиатрична експертизи;
изисканите справки и от приложените по делото други писмени
доказателствени средства (всички приобщени по реда на НПК), както и от
всички останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимият В. Г. В. с деянието си е осъществил от обективна
страна престъпния състав на чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
доколкото в периода от 04.01.2024 год. до 05.06.2024 год. в гр. Велико
Търново, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, отнел
от владението на собственика Д. О. Р. от гр. Л., с намерение противозаконно
да присвои чужди движими вещи на обща стойност 1 055,00 лева, като
употребил за това сила, както следва:
- на 04.01.2024 год. в гр. Велико Търново, ****, отнел от владението на
собственика Д. О. Р. от гр. Л., с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - златен ланец с тегло 1,5 гр, от 14 каратово жълто злато,
златен пръстен с тегло 2,5 гр. от 14 каратово жълто злато и чифт златни обеци
с общо тегло 1 гр. от 14 каратово жълто злато, на обща стойност 625.00 лева,
като употребил за това сила;
- на 05.06.2024 год. в гр. Велико Търново, ****, отнел от владението на
собственика Д. О. Р. от гр. Л., с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - сумата от 300 лева и мобилен телефон марка „Нокия“ с
тъчскрийн и слот за две сим-карти, на обща стойност 430.00 лева, като
употребил за това сила.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
тяхното настъпване. Доказана е и специалната цел на подсъдимия, а именно
да набави за себе си имотна облага, като за целта е използвал и физическа
сила.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
3

подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия и стремеж към
материално облагодетелстване по незаконен начин, както и незачитане
личната неприкосновеност на пострадалата Р..
Обществената опасност на деянието е средна. Безспорно е, че е
посегнато и са увредени отношенията, защитени с правовия ред в страната ни,
като причиненият престъпен резултат не се отличава с особена тежест, а
стойността на средствата, с които В. се е облагодетелствал са близо до размера
на минималната работна заплата в страната към момента на извършване на
деянието.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за установяване
на обективната истина и критично отношение към извършеното, чистото му
съдебно минало към момента на извършване на деянието, както и сравнително
ниския размер на причинената вреда, като следва да се има предвид, че по-
голямата част от отнетите вещи са възстановени на пострадалата
непосредствено след отнемането им. Освен това като смекчаващо вината
обстоятелство се явява и ниската степен на приложена сила при отнемане на
вещите. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
невъзстановяването на част от вредата на пострадалата.
Предвид установените множество смекчаващи вината обстоятелства,
съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание към
минималния предвиден в закона размер. За извършеното от В. престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК закона предвижда наказание "Лишаване от свобода" в
размер от три до десет години. При определяне размера на наказанието съдът
взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, като определи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ към минималния предвиден в
закона размер от три години. След това изхождайки от разпоредбата на чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като
намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия В.
В. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години. С оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието и с
оглед личността на подсъдимия, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително той
да изтърпи така наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66, ал.
1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири
години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия
В. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще изиграе
своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване
4

законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
При този изход на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
подсъдимия В. Г. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 535.00
(петстотин тридесет и пет) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ Емил Бобев /
5

Номер на акта:	33
Дата:	16 юни 2025 г.
Съдия:	Емил Бобев

Дело:	20254110200521
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2025 г.

Присъда по дело №521/2025 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите